Да си харесаш синдик по телевизията, или как съдия Ченалова избра Панайот Велков*

В началото на миналата седмица в опит да опровергае обвиненията на френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан, че участва в схема за кражба на фирми по делото „Белведере”, съдията от Търговското отделение на Софийския градски съд (СГС) Румяна Ченалова обясни пред членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), че не познава назначения от нея синдик Панайот Велков. По думите ѝ тя се спряла на него след разговор с колеги и защото харесала стила му на работа по делото за несъстоятелността на ТВ7 (образувано по искане на „Ноу фрейм медия” и гледано първоначално от съдия Ивайло Родопски).

Думите ѝ бяха светкавично опровергани – оказа се, че само месец преди да избухне скандалът „Белведере” съдия Ченалова е назначила Панайот Велков за временен синдик по друго дело на нейн доклад („БДЖ- Трансимпекс”). Обяснението ѝ е съмнително и заради друго – телевизионните новини за синдика би следвало да направят съдията по-предпазлива към него, а не обратното. „Агресивният стил” на работа на Велков (както го определи самата Ченалова) бе една от причините собствениците на двете телевизии да се оплачат от силовото им завземане – на 3 юли определеният за временен синдик нахлува в телевизиите заедно с охранители от „Делта гард”, свързана с депутата от ДПС Делян Пеевски (и тук се появява едно от съмнителните съвпадения – делото за несъстоятелността на „БДЖ – Трансинпекс” е образувано по молба на „Делта гард”).

В същото време думите на съдия Ченалова, че колегите ѝ предпочитат да работят с Панайот Велков, също увисват, защото до този момент на практика той е работил ефективно само по едно дело – точно това за несъстоятелността на ТВ7.

Справка в регистъра на адвокатите на Висшия адвокатски съвет показва, че като адвокат Панайот Велков е вписан през 2010 г. Според изданието „Флагман” през 2006 година той завършва право в Бургаския свободен университет (БСУ) със среден успех от следването 3, 82. Успехът му от държавните изпити е 3,33. Между 2006 и 2008 година Велков е бил сътрудник в нотариална кантора. Следващата година се явява на изпит за младши съдия и получава оценка 3.00.

Оттогава досега се занимава с търговско право, като на 29 май тази година е издържал изпита за синдици, организиран от Министерството на правосъдието (конкурсите за синдици попадат в ресора на бившия зам.-правосъден министър Сабрие Сапуджиева, кадър на ДПС). Кариерата му на синдик е съсредоточена по дела за несъстоятелност, заведени в Търговското отделение на СГС. Справка в Търговския регистър показва, че от май досега Велков е назначен за временен синдик по пет дела от трима съдии в СГС (и тримата съдии са без опит в търговското право – съдия Румяна Ченалова – доскоро наказателен съдия, преди това прокурор и адвокат, командирования от Районен съд-Костинброд съдия Ивайло Родопски (чети тук) и командирования от Районен съд-Димитровград Петър Петров. Последните двама преди командироването си в СГС са гледали наказателни и граждански дела).

На 3 юли Велков е назначен за синдик от съдия Ивайло Родопски на дружеството „ТВ Седем“ (След отвод на съдия Родопски делото се пада на съдия Калинка Илиева, при която първоначално е разпределено делото за несъстоятелността на „КТБ“, също командирована). На 8 юли съдия Родопски го назначава за синдик на „Балкан българска телевизия“, но определението му е отменено от САС. На 10 юли съдия Петър Петров го назначава за синдик на „Балкан Българска телевизия“, като определението му е отменено от Софийския апелативен съд през септември. На 9 октомври съдия Ченалова го назначава по делото „БДЖ-Трансимпекс“, като на 16 октомври молбата за откриване на несъстоятелност от „Делта гард“ е оттеглена. Същия ден съдия Ченалова назначава Велков за синдик по делото „Белведере“. Сметката показва, че съдия Ченалова не би могла да получи препоръки от колеги за работата на Панайот Велков, тъй като на практика ефективно е работил като “обезпечителен” временен синдик по две дела – „ТВ Седем“ и това, заради което Ченалова беше изслушвана от ВСС („Белведере“).

Адвокатът Велков

Въпросът към Ченалова, защо е назначила точно Велков, целеше да изясни как се е спряла на съвсем нов синдик, който е включен едва през май тази година в списъка, одобрен от Министерството на правосъдието. Серията съвпадения по делата – участието на един и същи синдик, съдии със спорна репутация и охранителната фирма „Делта гард”, по дела само засилва необходимостта от ясен отговор на този въпрос.

Освен че е без опит, Велков има и съмнителни петна в репутацията като адвокат заради участието си в успешна схема, която измъква длъжници от задълженията им към кредиторите отново със съдействието на съдии от Търговското отделение на СГС. Конкретната случка касае бургаска фирма, която сменя седалището си (в София) и подава молба за откриване на производство по несъстоятелност в СГС. В молбата собственикът и управител на дружеството „Перчемлиев” Тодор Перчемлиев декларира, че през месец януари 2004 година фирмата сключва договор за консултантски услуги, „по който правоприемник на права и задължение, съгласно договор за цесия от 1.1.2004 година е Солидинго-САЩ”, пише „Капитал“. Стойността на контракта е 44.9 млн. лв. Тези твърдения не се подкрепят от никакви доказателства – такъв разход никога не е фигурирал в отчетите на транспортната фирма, а данните показват, че “Солидинго” е регистрирано през 2009 г. – т.е. пет години след сключването на договора.

Целта на фалшификацията е дружеството в несъстоятелност да симулира огромно задължение със задна дата, така че всички останали истински кредитори, които имат вземания след този момент, да бъдат възпрепятствани да пристъпят към изпълнение върху заложеното имущество. Фактите около фалшивия договор са изтъкнати по делото, но въпреки това съдия Ася Събева обявява неплатежоспособността на „Перчемлиев” със задна дата – осем години преди старта на производството. Пред съда бургаската фирма е представлявана от бъдещия успешен синдик в този съд – адвокат Панайот Велков. И още едно съвпадение в поредицата – справка на „Съдебни репортажи” показва, че след отвод на съдиите Ася Събева, Димана Йосифова и Лилия Илиева, делото „Перчемлиев” е разпределено на съдия Румяна Ченалова. Според справка в сайта на съда през май съдия Ченалова по доклад на синдика назначава охрана. На 22 юли по делото е записано, че пристига уведомление, касаещо фирмата „Делта гард“ (според юристи, с които „Съдебни репортажи” разговаря, уведомлението е или за сключен договор с фирмата, или за първото плащане).

Опитите дружеството да бламира истинските си кредитори са дадени на прокуратурата в сигнал на банката, към която „Перчемлиев” има задължения. Въпреки очевидните данни за престъпления, прокуратурата прави няколко неразбираеми хода – преписката е препратена към Софийската районна прокуратура, която започва разследване по чл. 311 от Наказателния кодекс (създаването на официален документ с неверни обстоятелства с цел да се ползва като доказателство) – за договор за консултантски услуги на стойност от 44.9 млн. лв., а две години по-късно разследването е прекратено.

„Съдебни репортажи” разполага с постановлението на СРП, което бе определено от специалисти по наказателно право като „скандално”. В него се посочва, че в сигнала на банката фигурират данни за пране на пари заради действия на управителя на дружеството Перчемлиев, адвокат Велков (сега синдик) и други лица. Вместо да провери тези данни обаче държавното обвинение се насочва да разследва престъпление, което изначално не може да се докаже, тъй като договорът не е официален документ. От постановлението става ясно, че единственото, което прокуратурата е направила за две години, преди да прекрати производството, е да разпита счетоводителите на дружеството и управителя му, който отрича да е сключвал договор с американската фирма за над 44 млн лв. (въпреки че в молбата му пред СГС пише точно обратното).

Постановлението завършва с извод, че макар деянието „формално” да покрива признаците на чл. 311, разследването трябва да се прекрати, „защото неговата (на престъплението – б.а.) обществена опасност е явно незначителна”. Усилието на прокуратурата стига дотук – вместо истинските данни за престъпления обсъжда несъществуващо, сякаш за да отклони вниманието, но и дори по отношение на него бърка, като цинично и нелепо обявява, че случаят бил крайно незначителен, поради което не си струва да се разследва. Според юристи, с които „Съдебни репортажи” разговаря, държавното обвинение е имало възможност да провери данните за пране на пари и да обвърже действията на дружеството с резултата от производството по несъстоятелност – на първа инстанция съдията приема за напълно редовни всички аргументи на молителя и така подпомага схемата. А това може да е резултат само от две хипотези – от некомпетентност или корупция.

Справка в регистъра на адвокатите на Висшия адвокатски съвет показва, че като адвокат Панайот Велков е вписан през 2010 г. на адрес в Несебър – Транспортна база „Перчемлиев” ЕООД.

Синдикът Велков

Скромната кариера на Велков като синдик също е белязана с твърде противоречиви действия, част от които са определени от съда като превишаване на правомощия.

С определение от 10 юли съдията Петър Петров заменя назначения вече от него синдик по делото за несъстоятелността на „Балкан българска телевизия” с нов – Панайт Велков. Като основание за замяната е посочено, че синдикът Даниела Куцева е в отпуск. Любопитното е, че новото произнасяне на съдия Петров е по молба на едно от дружествата кредитори в делото „Интерактив медиа сървисиз”, компания, близка до Пеевски, според „Капитал“, в която изрично е посочено името на Панайот Велков. „Поискания от молителя синдик следва да замени г-жа Куцева”, пише в определението на съда, с което „Съдебни репортажи” разполага. Три месеца по-късно по частна жалба на дружеството ответник САС отменя определението на СГС. Тричленният състав сочи, че „СГС е допуснал обезпечение на нередовна молба за откриване на производство по несъстоятелност”, защото „Ню фрейм медия” се е позовала на задължение по рамков договор, в който не е уточнено до коя дата е дължима сумата по него. В договора било записано, че той представлява „намерение за съвместни дейности”, но към молбата за откриване на производство по несъстоятелност не са представени последващи договори, които да удостоверят, че намеренията са се реализирали. Според определението на САС на 30 юни съдия Петров е констатирал нередовности в молбата и е дал указания за отстраняването им, но дружеството молител така и не изпълнило указанията на съда. Въпреки това СГС е удовлетворил искането за назначаване на временен синдик.

Според Апелативния съд (с председател и докладчик Людмила Цолова), освен че по делото липсват доказателства за възникнало вземане от страна на ищеца, липсват и предпоставките за налагане точно на тази обезпечителна мярка – назначаване на временен синдик. „Няма никакви конкретни твърдения, нито някакви данни, че е налице опасност от разпиляване на имуществото на ответното дружество, възникнала в резултат на действия на управителните му органи…”, пише САС. И уточнява, че такива доказателства са задължителни, защото иначе назначаването на временен синдик „само би обременило ответното дружество”. Именно затова съдът отменя определението на СГС, с което Велков е назначен за синдик.

В акта на съда обаче има още една съществена констатация. САС е категоричен, че „е недопустимо съдът да назначава персонално посочено от молителя лице за синдик, тъй като това нарушава принципа за равнопоставеност на страните в процеса, създава предпоставки за възникване на съмнения за пристрастност на това лице поради връзка с молителя и застрашава интересите както на молителя, така и на останалите евентуални кредитори”. Това е изрично отбелязано, защото Панайот Велков „е предприел последващи действия в превишение на правомощията му”, определени от закона – да осъществява контрол върху имуществото, но не и да сключва договори от името на дружеството и да запечатва офиси. По делото, за което алармира френският посланик – за несъстоятелността на дружествата „Белведере дисктрибуция“ и „Домейн Менада“, Велков на практика прави същото, което вече веднъж САС му е казал, че не може да прави – в подготвителната фаза преди откриване на производството по несъстоятелност сключва договор за охрана (според думите на Ченалова пред ВСС – без цена, която обаче щяла да бъде определена в анекс) и изземва кореспонденция на управителните органи с адвокатска кантора.

Нелицеприятните поуки, които ВСС се прави, че не вижда

1. Правната сигурност е под въпрос – по два идентични казуса, два състава на един и същи съд – Софийския апелативен съд, решават различно.

2. Делата, по които Велков е назначен за синдик, показват идентични “агресивни” методи на намеса в управлението на дружествата-длъжници, които не са позволени във фазата преди откриването на производството по несъстоятелност. Това означава, че още преди да се разбере дали дружествата са неплатежоспособни с помощта на съда могат да бъдат буквално похитени.

3. Версията за завладяване или разсипване на дружества чрез дела за несъстоятелност изисква обяснение на данните за концентрация им при определени съдии, за избора им на синдика Панайот Велков и за преминаващата като червена нишка по делата охранителна фирма, свързана с Пеевски – „Делта Гард“.

Бездействието на ВСС ги превръща в т. 4 в списъка на нелицеприятните поуки, за които вече е трудно да се оспори, че посочат свързани недъзи, съществуващи в организиран синхрон помежду си.

*Текстът е публикуван в сайта "Съдебни репортажи".