Когато днес се говорим за фотография, всички се оказват деконструктивисти. Тридесет години след Дерида, Фуко и Бодриар, всички категорично и уверено заявяват, че фотографиите лъжат, манипулират, потискат, че те са "фиктивни конструкти" и "дискурси на властта", че те разкриват само собствените си предразсъдъци, не обективната реалност. Говори се, че те са морално опетнени документи, от които се очаква не само да информират за световните новини, но и да оформят политическото ни и морално съзнание и дори, понякога, да определят действията ни.
Независимо от купищата доклади, които идваха от Сараево, чак след излъчването на телевизионни кадри Англия през 1992 и после публикуваните фотографии в цял свят на изтощени мюсюлмани, затворени зад бодлива тел, предизвикаха призиви за намеса в Босна. През 1994 г. снимките на бежанци от Руанда, умиращи от холера, предизвикаха вълна от хуманитарни дарения и помощи, въпреки че геноцидът, който всъщност роди бежанската криза беше посрещнат с почти пълно безразличие. Именно фотографиите на гладуващите в Етиопия през 1984 г. породиха идеята за внушителните концерти Live Aid, същото се отнася и до глада в Сомалия и последвалата военна интервенция, наречена "Мисия на милосърдието". По-късно милосърдието се изпари след разпространението на друга фотография - тълпа в Могадишу влачи трупа на убит американски войник. Изведнъж сомалийците се оказаха не толкова гладни.
Тези
фотографии показват, че по света има страдание и жестокост.
Но те не могат да ни обяснят това, което всъщност трябва и
искаме да узнаем - защо това е така. Причината не е защото
фотографиите лъжат, или още по-малко защото са "въображаеми
конструкти". Фотографията не може да ни предостави изчерпателна
и свързана информация, именно защото това е нейната същност,
а това означава изолирани фрагменти от една много по-всеобхватна
истина. Или, както казва Сюзан Зонтаг "Само от една фотография
човек нищо не може да разбере." На фотографията ѝ липсва потенциала
на разказа. Вместо начало, среда и край, фотографията ни
предлага отрязъка на конкретния момент. Какво се получава,
когато частта замества цялото, когато "спекулацията и въображението"
започнат да се възприемат като контекст, когато емоционалният
шок до който може да предизвика една фотография започне да
се бърка с фактическото знание?
Тези въпроси не са от вчера. Това са въпроси, които са били задавани през целия 20 век. Но те станаха неотложни през последното десетилетие на отминалия век. Падането на Берлинската стена и краят на Студената война трябваше да обявят настъпването на "десетилетието на мира". Вместо това, по света все още се гладува. През 90-те светът стана свидетел на рекорден брой граждански войни /Босна, Руанда, Сиера Леоне, Судан, Сомалия, Афганистан, Чечения/. А тези войни предлагат "чудесни" възможности за фотожурналиста, защото фотографията притежава уникалната способност да документира гротескното, бруталното, моментите на крайно отчаяние, страдание и жестокост.
Но
в същото време фотографията е възможно най-опасният начин
за представяне на тези конфликти, защото те най-често са толкова
сложни, че за дадения момент са просто нерешими. Едно изображение
на изтощено от глад дете може да предизвика ужас, но то нищо
повече няма да каже за причините. В този смисъл фотографията
притежава способността да иконизира едно събитие - и в това
е най-голямата ѝ сила и слабост.
Майкъл Игнатиеф написа, че "светът стана твърде несериозен, за да заслужава сериозен размисъл." Колкото по-малко разбираме - или чувстваме отговорност за света - толкова повече започваме да разчитаме на директната информация на образите. А колкото повече разчитаме на тази информация, толкова по-малко разбираме. Фотографиите, особено тези, които предават човешко страдание, са изключително ценени от хора, които биха искали да се представят като добре информирани, образовани, и космополити - с две думи цивилизовани - докато в същото време прикриват политическата си неграмотност.
Фотографията, и по-специално фотожурналистиката са се променили много от времето на Робърт Капа и Юджийн Смит. Променило се е и съзнанието на зрителите. През 1939 г. американският фотограф Джулиен Брайън засне полско дете до убитата си сестричка - жертва на въздушно нападение на нацистите. По този повод се пише: "Снимката е прочетена със своето послание - това е врагът, който ние трябва да унищожим преди той да унищожи човешката раса." Роберт Капа документира с фотоапарата си страданията, които донесе гражданската война в Испания, и светът разбра, че Франко е политическа заплаха, която представлява една злокачествена система. Днес нещата са по-различни. Когато гледаме фотография на снайпери, които се сипят по гражданското население на Сараево, или трупове в Кигали, Кабул или Грозни, на малцина ще им мине мисълта, че имат макар и най-малката връзка и отношение към тази човешка трагедия. Нещо повече, тези образи се възприемат като природни бедствия, а не като резултат на злото, което произтича от напълно осъзнат човешки избор.
Днес една фотография, която изобразява гладуващи не носи посланието, че войните, диктатурите и неравномерното концентриране на богатство в света неизбежно водят до тази мизерия. Тя по-скоро внушава, че страшните неща просто се случват - някак мистериозно, спонтанно и неспирно - на някои нещастници. Другото, което подсказват тези фотографии е, че някои хора просто се нуждаят от храна, лекарства и топли дрехи, а не от шанса да създадат общества, изградени на основата на демокрацията и свободата.
Тази промяна в моралната визия не е ограничена до консуматорите на образите. Тя трябва да бъде търсена и сред самите произвеждащи образи. В средата на 80-те критикът Анди Грундберг използва фразата "криза на реалното" за да обясни състоянието на постмодерната фотография. След като се разбра, че истините, които ни разкрива фотографията не са обективни и пълни, а субективни и фрагментарни, цяло поколение творци реши, че фотографията е лъжа. След като прецениха, че отношенията "аз"-"ти" в една фотография са проблематични и често неравнопоставени, те елиминираха "ти". Тогава фотографиите потърсиха убежище в сигурния и защитен свят на студиото, където бяха подложени на процедурите на безкрайната манипулация - конструирани, деконструирани, натамънявани - всичко, което не може да бъде документиране на света.
Ако всичко това е ограничено до академичния свят и изкуството, нещата са относително безобидни. Когато обаче се пренесат в реалния свят, нещата стават много по-сериозни. "Една от най-фаталните битки на нашия век е битката за природата на реалността", написа през 1987 г. Салман Рушди. Полето на тази битка в много случаи, е фотографията, или по-точно, мястото, в което тя се сблъсква с историята. Ролан Барт нарече снимките "вълшебни". Може би затова те събуждат магическото мислене, при което реалност и метафора, събитие и описание - и, в крайна сметка - палач и жертва - се превръщат в едно.
Политическият
философ Майкъл Уолцер беше казал, че макар и критиците
да "правят света видим, те не могат да го направят отново".
Същото може да бъде казано и за фотожурналистиката. Една фотография
може да ни пресъздаде чужд опит или поне да ни запознае със
събитията. Казват, че фотографът влага и част от себе си и
живота си в това, което снима. Със сигурност, обаче, и с нейният
зрител се случва същото. Затова може би е настъпило времето,
да се замислим за това какво, ние като наблюдатели, даваме
на фотографията, и още по-важно - как я използваме. Фотожурналистиката
ни показва, че човешките същества правят неща, които не бихме
искали да са човешки. Тя разширява дефиницията ни за човечността,
макар често по начини, които тежко ни нараняват.
Затова на този етап въпросите, а не отговорите, могат да бъдат от най-голяма полза за фотожурналистиката: Можем ли да гледаме света и да продължаваме да го обичаме? Можем ли да трансформираме информацията в едно по-дълбоко вникване? И най-вече - как подхождаме към фотожурналистиката - просто като любопитни наблюдатели или като граждани на света?
По материали на чуждия печат
|
подкрепете ни
За честна и независима журналистикаЩе се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
|
0 коментара
