Да умреш от изтощение е професионален риск в японските медии

Да умреш от изтощение е професионален риск в японските медии

Вестта, че млада журналистка от обществената телевизия Ен Ейч Кей (NHK) е починала от изтощение изобщо не учуди медийните среди в Япония, където манталитетът задачите да бъдат изпълнени, макар и с цената на всичко, води до работа до умопомрачение.

"Мислех, че накрая ще ми се случи нещо такова, тъй като работим като луди, като роби", разказва журналистка от един от големите национални всекидневници.

"Наистина мислех, че ще умра", доверява тя пред АФП, запазвайки анонимност, и си припомня дните, когато е трябвало да следва министър-председателя и парламентаристи в Токио. Редовно се прибирала в един сутринта, а четири часа по-късно отново трябвало да е на крак.

Журналистката, която сега е на около трийсет години, преди време била от онези ресорни журналисти, които всяка вечер стояли пред домовете на политиците, независимо дали има новина или не. Това е ритуал, наречен "йомавари"- "цяла нощ".

Няма значение дали вали дъжд или сняг, тя трябвало да бди с часове навън.

"Дори с прилепнала по цялото тяло грейка ми беше студено. Не можеш да отидеш до тоалетната. Това е вредно за здравето", казва журналистката и допълва, че е била свидетел как нейни колеги рухват физически и психически.

"Кароши"

За уикенд не може и да се мисли. Един политически журналист е длъжен в петък да хване влака шинкансен или самолета и да следва своя парламентарист в избирателния му район.

Бивша токийска журналистка от една телевизия говори за манталитета "на борбения дух", който изисква да не се отказваш, каквото и да става. Тази 32-годишна жена знае какво е да работиш 24 часа в денонощието и си припомня как веднъж била много болна, но продължила работа. "Нямах време дори да си измеря температурата. По-късно установих, че съм била с 39 градуса".

"Шефовете ви казват да не мързелувате, а никога не ви казват, че е време да си поотпочинете, тъй като работите твърде много. Така в крайна сметка се превръщаш в зомби. . . това трябва да престане", негодува тя.

Драмата с журналистката от обществената телевизия Ен Ейч Кей Мива Садо, починала на 31 години в резултат на внезапно спиране на сърцето, след като само за месец работила извънредно 159 часа, беше отразена на първа страница от печата по света, но в Япония тя далеч не е някакъв изолиран случай.

Смъртта от трудова преумора - сърдечна криза, инсулт или самоубийство - дори си има име - "кароши".

Публикуван миналата седмица правителствен доклад отчете 191 случая на "кароши" за една година до края на март 2017 г. и подчерта, че 7,7 процента от японските служители работят допълнително над 20 часа седмично.

Внимателно отношение към големите компании

Мива Садо от Ен Ейч Кей отразявала изборите за общински съвет в Токио и националните избори за Сенат. Тя била открита безжизнена в леглото си през юни 2013 г. Починала три дни след сенатските избори.

Година след случилото се правителствено разследване заключило, че смъртта ѝ е свързана с непосилно количество извънреден труд. Журналистката имала само два дни за почивка през месеца преди да си отиде.

Ен Ейч Кей направи този случай публично достояние едва наскоро, четири години по-късно, под натиска на родителите на младата жена, които настояли да се вземат мерки, за да се предотвратят други подобни трагедии - притеснителна ситуация за телевизията, която се бори открито срещу практиката с нескончаемите работни дни.

"Медиите би трябвало да са в състояние да променят тази обичайна практика, но те просто не го правят", коментира Шигеру Вакита, почетен професор в университета Рюкоку в Киото и специалист по трудово право.

Президентът на Ен Ейч Кей Риоичи Уеда посети в дома им родителите на младата журналистка, за да поднесе извиненията си и да им обещае промяна.

През май правителството огласи "черен списък" на работодателите, изобличавайки публично над 300 компании, и се договори с работодателите и профсъюзите за ограничаване на извънредния труд до максимум 100 часа на месец, които според някои пак са твърде много.

По закон в Япония се полагат по 40 часа труд седмично, допълнени от не повече от 45 часа извънреден труд на месец, но това изискване изобщо не се спазва при наличие на вътрешнокорпоративно споразумение.

Според Вакита правителството не приема проблема достатъчно сериозно. "Те се отнасят много внимателно с големите компании", отбелязва със съжаление той.

 

По БТА

Споделяне
Още от Свят

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?