Да видим сега кой наистина е за ниски справедливи данъци за всички

Да видим сега кой наистина е за ниски справедливи данъци за всички

Идеята за плосък нисък данък в оригиналната си форма е най-справедливото облагане, особено за страна като България, в която доходите на значителна част от хората са все още на ниско ниво, пенсиите не стигат за нормален живот, а общата данъчна тежест (данъци и осигуровки) върху труда е висока.

Пропорционалният подоходен данък от 10%, който се прие по принцип от тройната коалиция в края на юли е, едно от най-добрите решения, вземани от настоящото правителство. Изкривяването на реакциите по отношение на плоския данък е поради няколко причини.

Неяснотата какви са конкретните подробности и условия, с които плоския данък ще бъде съпроводен, е нож с няколко остриета. Това от една страна дава възможност в хода на дискусията до реалното приемане на промените в законите да се избере най-добрият за всички вариант.

Има обаче и опасност най-засегнатите групи (в зависимост от обсъжданите варианти) да се опитат да попречат на тази идея, от което повечето хора няма как да спечелим.

Съществува и краен вариант, в който се отлага/отменя въвеждането на плоския данък или пък се правят такива отстъпки, че на практика се променя логиката на пропорционалното облагане. Затова, възможно най-скоро трябва да станат ясни конкретните условия и подробности по отношение на плоския данък.

Наличието на преференции и особености в настоящия момент е нормално да предизвика гневни реакции от заинтересованите групи. Това не трябва обаче да отклонява вниманието от общия ефект върху всички и върху икономиката.

Намеренията за компенсиране на най-ощетените работещи от плоския данък също още не са ясни, а това е важно за правителството поради наближаващите избори и капацитета му да отстоява идеите си.

Реакциите на опозиционните партии не трябва да се подценяват, най-малкото защото са уникални. За първи път сме свидетели как партии, които подкрепяха досега идеята за плосък данък, се надпреварват за оригиналността на идеята и сипят обвинения за предизборност на решението. Каквито и да са оправданията за реакцията им, то едно е ясно – явно са малко разумните икономически идеи в България, които биха довели до просперитет на възможно най-голяма част от хората, и да се подкрепят от всички политически сили. А това е жалко!

По-долу ще опишем накратко реакциите и нашите решения по отношение на идеята за плосък данък, така както е предложена към момента – 10% ставка, премахване на необлагаемия минимум, премахване на всички изключения и преференции и мерки (все още неясни) за компенсиране на засегнатите хората с доходи до 400 лв.

Засегнатите групи са най-общо:

1) Хората, работещи на трудов договор със заплата под 400 лв. – статистиката на НСИ за първото тримесечие на 2007 година показва, че наетите в селското стопанство, преработващата промишленост, строителството, хотелиерството, операциите с недвижими имоти, търговия и ремонт, и образованието са тези със средна месечна работна заплата под 400 лв. (данните са осреднени, но единствените, с които разполагаме). Както е видно, освен образованието и в определена степен селското стопанство, останалите сектори са тези, които регистрират най-голям ръст на инвестициите, работната ръка не достига и делът на сивия сектор е най-голям.

Всеизвестно е, че работещите в строителството, недвижимите имоти и туризма получават повече от средната заплата за страната. Поне половината от заетите в търговията също не декларират реалните си доходи и е реалистично да приемем, че поне 50% от тях имат по-високи доходи. От друга страна, заетите в образованието са почти изцяло под шапката на общините и държавата, което означава, че ще бъдат компенсирани чрез някакви мерки и няма да са потърпевши от липсата на необлагаем минимум. Ако изключим работещите от тези четири сектора, остават 872 410 засегнати или 37.8% от заетите през първото тримесечие на 2007 година със средна заплата под 400 лв.

Решение: Най-справедливото решение за тази група е намаляване на осигуровките не с 3 процентни пункта, както е планирано от правителството, а с 10 процентни пункта. При този вариант увеличеното облагане с ДОД не само ще бъде компенсирано от по-ниските осигуровки, но и де факто ще има увеличение на разполагаемия доход .

2) Хората, работещи на трудов договор със заплата над 400 лв. – трудно е да се каже точно колко хора са наети по трудов договор, още по-трудно е да се знае колко получават. Официалната статистика посочва, че през първото тримесечие на 2007 година работещите в секторите добивна промишленост, производство и разпределение на електроенергия, газ и вода, транспорт, складиране и съобщения, финансово посредничество, държавно управление; задължително обществено осигуряване, здравеопазване и социални дейности получават над 400 лв. заплата. Ако добавим към тях и заетите в строителството, недвижимите имоти, хотелиерството и половината заети в търговията, получаваме 1 111 834 заети или 53.9% от всички.

Тази група, в която влизат повечето от работещите в момента, печели от въвеждането на плосък данък от 10% без необлагаем минимум.

3) Свободните професии, получаващи заплащане по авторски и граждански договори – няма данни колко човека попадат в тази категория, защото и хора, които работят по трудов договор получават доходи, оформени с граждански и авторски договори. Според статистиката на НОИ, през 2006 година точно 4% от всички приходи от осигуровки са от самоосигуряващите се лица. Това означава, че и делът на данъчните приходи от тях е същия. Данните за постъпленията от трудови и извънтрудови правоотношения за 2006 година са за 1.3 млрд. лв. С други думи само 52 млн. лв. са платените данъци от свободните професии. Логично е да се замислим дали представителите на свободните професии трябва да са категорично против идеята за плосък данък в сегашния ѝ вариант, и дали не трябва да се търси компромис, който да е изгоден за всички работещи.

Не трябва да забравяме и също така, че всички свободни професии имат различни регулации, които определят цените на услугите им и е спорно доколко тези цени не са над потенциалните цени при съществуване на свободен пазар и конкуренция. Адвокатите все още имат преференциална по-ниска ставка на ДДС, въпреки указанията на НАП отпреди няколко месеца. Те имат и минимални цени, определяни от Висшия адвокатски съвет. Нотариусите също имат фиксирани цени, както и „гарантирана” работа поради географското ограничение за брой нотариуси на жителите в населеното място. Фармацевтите по подобие на останалите свободни професии също имат фиксирани цени, ограничения за достъп до професията (изискване за стаж, ограничение за брой аптеки). Така, че и тази професия е тежко регулирана от държавата с активното съдействие на професионалните съсловни организации, а не въпреки тях. Счетоводителите и одиторите също имат минимални фиксирани цени, като за одиторите има изискване за минимален стаж, което си е отново бариера пред навлизане на пазара.

Решение: Намалението на осигуровките с 10 процентни пункта веднага ще компенсира отмяната на преференциите, които в момента се ползват. Това трябва да е основното искане на всички представители на свободните професии, а не запазване на сегашното положение и отрицание на плоския данък.

Другият вариант е регистрацията на тези работещи като ЕТ, признаване на позволените от закона разходи и облагане с 10% данък печалба.

4) Държавен бюджет – както и може да се очаква, въпреки липсата на официални разчети и сметки за бюджетните приходи от обсъжданите реформи, ефектите ще са като минимум запазване на нивото им от последните години, а като по-реалистичен вариант – повишаване на приходите по ред причини.

Изводът е, че има работещи, които и в момента де факто плащат ниски данъци и трябва да подкрепят въвеждането на плосък данък от 10% за всички, комбинирано с намаление на осигуровките с 10 процентни пункта. За останалите засегнати групи положителните ефекти са очевидни.

Ние, от Института за пазарна икономика винаги сме твърдели, че:

- данъчно-осигурителната реформа винаги трябва да се прави в пакет

- основното е всички хора да получават по-висок доход, който да харчат както решат за добре

- само тази комплексна реформа е справедлива и премахва конкуренцията за привилегии и живот на чужда сметка.

Така и трябва да се направи.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?