Да заровим ли Томахавките?...

Рано сутринта на 8 април, САЩ нанесе удар по военно-въздушната база Шейрат в централната западна част на Сирия, в близост до Ливан. Ескадрените ракетни миноносци клас "Арли Бърк" USS Ross (DDG-71) с командващ офицер кап. II ранг Ръсел Калдуел и USS Porter (DDG-78) с командващ офицер кап. II ранг Андрия Слау, посетили нашата страна и пристанище Варна съответно през декември 2015 г. и през юни 2016 г. (БНТ видео), изтреляха 59 крилати ракети Томахоук около 04:40 ч. местно време.

Според официалното изявление на говорителя на Пентагона кап. Джеф Дейвис, целта на атаката е да принуди режима на Башар ал-Асад да се въздържа от употреба на химически оръжия, след като органи на ООН потвърдиха, че атаката със зарин над Идлиб от 4 април т.г. сутринта е била извършена със самолети по въздуха. Според кап. Дейвис всички мерки за избягване на цивилни жертви са били взети с особена грижа. Руските военни в района са били своевременно предупредени по установените канали за комуникация, с цел предотвратяване на жертви и загуби от тяхна страна.

Като цяло реакциите в София, а често и по света, бяха предимно сантиментални и лишени от трезв анализ. В социалните мрежи преобладаваха прибързани, еднопосочни и доста драматични коментари.

Ситуацията повдига основно няколко въпроса:

1. Защо режимът на Асад е прибягнал до употреба на химически оръжия?

2. Защо Русия, която подкрепя и практически контролира режима на Асад, не са предотвратили химическата атака?

3. Какви са целите на новата администрация във Вашингтон и какво говори военния удар за политиката, към която може да се очаква Президентът Тръмп и екипът му да се придържат в бъдеще?

Дамаск отрече отговорност за химическата атака, след което дадоха обяснения, че газът се е разпространил поради утечка след техен удар по складове с амуниции на Ал Кайда. Русия също отрече да са предприемали каквито и да е действия, които биха довели до подобен инцидент.

Версията на Дамаск не издържа. Заринът е химикал, който бива разрушен при висока температура от попадения на снаряди. Освен това, експерти към ООН установиха и потвърдиха, че атаката с газа е била осъществена по въздуха.

Предложена бе версията, че командир на сирийските въоръжени сили или терористи от ИДИЛ са успели да се сдобият с контрол над химическите амуниции и са ги използвали на своя глава. Тази версия също не издържа, тъй като режима на Асад има изключително строга и ефективна система за контрол над химическите си оръжия.

Най-устойчива за сега е версията, че военните на Асад не са калкулирали правилно ответните реакции на САЩ поради:

• подвеждаща реторика на Тръмп през последните месеци и отсъствие на дислоциран военен контингент на САЩ в региона, способен да проведе масивна военна кампания по суша, както и видима липса на политическа воля във Вашингтон за подобна ответна реакция; 

• опита им с Президента Обама, който обезсмисли с решенията си поставената “червена линия” за неизползване на химически оръжия; 

• надценяване на военната и дипломатическа подкрепа, която получават от Русия, както и на възспиращия капацитет от присъствието на руски въоръжени сили в региона.

С помощта на Русия, режимът на Асад успя през последната година да възстанови контрола си над големи области в западната част на страната. Същевременно, в тези територии лесно проникват партизани на опозицията, настроенията сред местното население са предимно реакционни спрямо официален Дамаск, а предизвикването на бунтове е лесно и характерно. За да установи трайно контрола си над отвоюваните обратно територии, режимът на Асад и военните му се нуждаят от предизвикване на висока степен на срах сред цивилното население, което да им осигури подчинение и отхвърляне на всякаква подкрепа или прикритие за опозиционни провокации и подривни елементи. Изкушението е голямо — при очаквана липса на съществена реакция от САЩ, само с една ограничена химическа атака военните на Асад постигат тотално психологическо превъзходство. Поради което грешката им е елементарна и много груба — подобно тяхно действие поставя Вашингтон в невъзможност да седи със скръстени ръце. Същевременно, САЩ разполагат с достатъчно оперативен капацитет в региона за стандартна при подобен случай минимална реакция по въздуха. Нещо повече — ударът по Шейрат, макар военно-тактически да е незначителен, едновременно отнема от режима на Асад демонстрацията на сила и безнаказаност, и поставя Кремъл в крайно неудобна и в слаба международна и домашна позиция. Като бонус, ударът демонстрира в изключително удобен момент позицията на САЩ спрямо Пхенян пред политическото ръководство на Китай, които тъкмо пристигат на официално посещение за разговори по търговско-икономическите и въпросите за бъдещето на Северна Корея. В интервю за британския Financial Times Президентът Тръмп вече каза, че ако Китай не помогнат за справяне с режима на Ким, от което биха имали много ползи, то САЩ ще го сторят сами, от което всички ще претърпят загуби.

Най-неудобна и губеща отново е позицията на Кремъл. Противно на популярните заблуждения у нас, Русия няма стратегически интерес в Сирия. За Путин и руснаците обезпечаването и поддържането на средиземноморска база е скъпо и безсмислено. Подобен актив е без особена военно-тактическа и стратегическа стойност, тъй като би бил много уязвим и лесен за неутрализиране от редовните сили на VI Американски флот. Освен това, за снабдяването му Русия ще трябва да зависи от натовска Турция.

Присъствието на руски въоръжени сили в Сирия цели демонстрация пред света и у дома на по-висок от реалния им капацитет за глобално влияние и прожектиране на сила. Офанзивата им е и повод за вътрешна мобилизация и стягане на редиците пред нерешими икономически и социални проблеми. Независимо, че ударът от двата ракетни ескадрени миноносеца е минимален, за руската дипломатическа и пропагандна позиция ефект му е тежък. Поради действията на съюзника си Асад, руснаците сега са изложени да изглеждат като банда некомпетентни силовици, неспособни да контролират ситуацията в Сирия и дори самия Асад, заедно с химическите му оръжия. А цялата им дипломатическа и военна позиция бе построена на едностранни декларации и ангажименти, че ще обезпечат контрол върху химическия аресенал на Дамаск.

Същевременно, техните действия подкрепят кюрдите в района, което е крайно неудобно и нежелано за Турция. Веднага след химическата атака във вторник, Президентът на Турция Ердоган пръв разговаря с Президента на Русия Путин и акцентира на неприемливостта на ситуацията за негова страна. Путин и Русия загубиха толерантността на Анкара и на международната общност, която бе вяла и преди химическата атака над Идлиб. Ударът по Шейрат изтласква руснаците от търсената и прекалено скъпо платена до сега поза.

За Президента Тръмп и екипа му по национална сигурност — осезаемо разместен напоследък — акцията е добре дошла. С минимални ресурси и усилия бе демонстрирано, че червените линии са възстановени, че президентът получава компетентни съвети, в които се вслушва, и че притежава характера да взема ясни решения своевременно — достатъчно бързо и категорично, но без да прибързва. Вниманието на пресата и на политическите протагонисти във Вашингтон временно е отклонено от перманентните скандали, основани на обвинения за нерегламентирани и прекалено тесни връзки с Москва.

Всъщност, реакцията на Тръмп показва на всички у дома и особено на елитите, ангажирани с въпросите на националната сигурност, че провокиран и поставен в реални условия той ще действа и ще се води от стандартните доктрини и предвидените планове, независимо от реториката му. Сиреч, решенията му ще бъдат основани на съвета на професионалистите, ще са ефективни, но ограничени до минималното и лесно постижимо с наличните ресурси, без да водят до мащабни сухопътни операции и въвличане. Военните специалисти и висши офицери на Пентагона вече са по-спокойни.

* Авторът е председател на Европейския институт за стратегии и анализи