Да живеем по-дълго без болести ще е цел в новата здравна стратегия до 2030 г.

Да живеем по-дълго без болести – тази концепция трябва да залегне в бъдещата здравна стратегия до 2030 година, по която правителството работи, стана ясно в четвъртък на форума “Бъдещето на здравната система Хоризонт 2030“, организиран от сп. “Мениджър“.

Зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков коментира, че ако досега сме обръщали повече внимание на лечението, то новата идея е да живеем по-дълго без хронични заболявания. Това не е добре за фармаиндустрията, но е добре за публичните системи, защото само тази философия може да гарантира устойчивост на здравните системи и удължаване на жизнения цикъл на всеки без заболявания, които имат нужда от сериозни ресурси за лечения, каза той.

Ако се живее без болест, може да се постигне увеличаване на средната продължителност на живота, която в Европа през последните 20 години е увеличена със седем години, посочи той.

Занапред усилията ще се съсредоточат върху инвестиция в превенция, здравно образование, профилактика, скрининг и др., така че да се удължи продължителността на живот без болести с 16 години. Друга цел на стратегията е да се увеличи средната продължителност на живот с 10 години.

Председателят на здравната комисия и на парламентарната група на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова отчете като постижение на настоящата здравна стратегия до 2020 г. понижаването на детската смъртност. Тя припомни, че в стратегията е залегнало тя да достигне 6.8 на 1000 живородени, а в доклада на ЕК за състояноето на здравеопазването за 2018 г. Е отбелязано, че тя е 5.8 на 1000, което по думите ѝ е добър резултат. Тя обаче остава почти двойно по-висока от средните нива в ЕС. “Има още какво да се желае по отношение на разходите за здравеопазване, правени от пациентите, за съотношението между профилактиката и лечението, на постигането на по-голяма продължителност на живота. Всичко това трябва да бъде в контекста на идеята, че инвестициите в здравеопазването, са всъщност инвестиици в бъдещето на нацията“, каза Дариткова.

Засилването на социалната роля на фармацевтите може да бъде важен елемент за устойчивостта на здравната система в бъдеще, заяви председателят на Българския фармацевтичен съюз Асена Стоименова. По думите ѝ всеки втори пациент взима неправилно своите лекарства, а това в крайна сметка означава повече разходи. В този смисъл аптеките вече не би трябвало да се възприемат само като търговски обект, защото е установено, че там, където фармацевтите имат и социална роля, разходите за лекарства намаляват с поне 20-30%, добави тя.

Според Деян Денев от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични  производители (ARPharM) бъдещата здравна стратегия трябва да си постави за цел хората да живеят по-дълго в добро здраве, да се акцентира върху профилактиката и ранната диагностика, както и върху дигитализацията и системата да се преориентира от плащане за транзакции към плащане за резултат.

Той посочи, че до 10-15 години профилът на работната ръка в България сериозно ще се промени и средната възраст на работещите ще е 50 години. По думите му здравната стратегия трябва да отчете този фактор и да си постави за цел хората да са по-дълго икономически активни и в добро здраве. 

Програмите за профилактика са важни, но тя в най-голяма степен е отговорност на всеки отделен гражданин, защото ако той не е ангажиран със собственото си здраве, ефектът от програмите ще е минимален, коментира Денев.

Друга важна цел на бъдещата стратегия според него трябва да е ранната диагностика. Стратегията трябва да отчита факта, че новите случаи на онкологични заболявания например, ще се увеличават заради застаряването на населението. Но може да си постави за цел да ги открива по-рано и открити достатъчно рано, те могат да се лекуват максимално ефективно. А така да се увеличи и продължителността на живота.

“Фокусът на нашата система е върху транзакцията, а не върху резултата, а една дигитална здравна система трябва да е ориентирана към резултата“, посочи още той.