Дайте на ООН сили за самоотбрана в Ирак

Нападението, което разруши централата на ООН в Багдад, не беше насочено само срещу Организацията на Обединените нации, но и срещу Съединените щати. Под вещото ръководство на Сержу Виейра ди Мелу в Ирак ООН осъществяваше една от важните цели на американската политика, а именно опазването на мира и сигурността, икономическото и политическото развитие на Ирак.

Сега ООН знае, че е мишена и ще бъде атакувана отново. Организацията трябва да получи защита, а като цяло положението със сигурността в Ирак трябва да се подобри.

Американските войски, които вече са твърде разпръснати, няма да се заемат с охраната на персонала на ООН. А и във всеки случай ООН едва ли има желание американски войски да стоят около сградите и хората ѝ. Затова Съветът за сигурност трябва да приеме резолюция, с която да създаде многонационална сила, но не неефективен корпус сини каски като тези, които бяха в Източен Тимор, а контингент с точно определената цел да охранява персонала и съоръженията на ООН.

Най-подходяща да оглави подобни сили може би е Норвегия - уважаван съюзник на САЩ от НАТО, с дългогодишни контакти с американските военни и с министър на отбраната, харесван в Пентагона. Норвегия е и пламенен поддръжник на ООН и генералния ѝ секретар Кофи Анан. Норвежки батальон би могъл да е в основата на сили на ООН за самозащита, подпомаган например от войски от Бангладеш, Индия и Пакистан.

След атентата в Багдад държавният секретар Колин Пауъл заяви пред ООН, че САЩ са против всякакво отклонение от свещения принцип за "единното командване", което е ключово за американските военни. Но исторически погледнато единното командване се тълкува различно. В Афганистан има две командвания - американското командване на операция "Трайна свобода", базирано извън Кабул, и командването на ИСАФ, което е в Кабул. В момента ИСАФ се оглавява от НАТО, но в началото не беше така. В Ирак има и голям международен контингент, командван от Полша. В него участват над 20 държави.

Така че има различни начини да се структурира едно единно командване. Наскоро Томас Пикъринг, един от най-видните американски дипломати от кариерата, предложи "дублиране" на американския командващ, така че командването да върви по две линии - сили за самоотбрана на ООН и коалиционни войски.

Подробностите могат да бъдат уредени по различен начин, но важното тук е, че Съединените щати ще трябва да постигнат съгласие с останалите страни в Съвета за сигурност. В противен случай ООН трудно ще може да продължи дейността си в Ирак, а САЩ повече от всички имат нужда от присъствието на организацията.

За съжаление, не само Съединените щати излязоха с неприемливата позиция, че няма да споделят контрола с никого, но и Франция реагира по също толкова пагубен начин, като отново персонализира атаката си срещу САЩ. Този, който губи най-много от дребнавата и безвкусна свада между Франция и САЩ, продължаваща дори докато от развалините в Багдад вадят трупове, е ООН.

Думите на френския външен министър Доминик дьо Вилпен след атентата в Багдад бяха от полза само на хардлайнерите във Вашингтон, за които няма нищо по-забавно от една атака срещу Франция. Не ми стана ясно защо Дьо Вилпен непрекъснато подкопава позициите на Колин Пауъл, който е най-големият интернационалист и поддръжник на ООН в администрацията на Буш. Ако Франция наистина се тревожи за съдбата на ООН, трябва да намери обща позиция със САЩ. Това би дало на Франция, Съединените щати и останалите страни възможност да засилят и спасят ООН. Но като гледаме събитията след нападението в Багдад, случва се точно обратното.

Заради политическия отзвук и спомена за Виетнам администрацията на Буш ще направи всичко възможно, за да избегне увеличаване на числеността на американските войски в Ирак - всичко, с изключение на това да се съгласи на резолюция на Съвета за сигурност, с която да се създадат по-добри условия за международно участие за прекратяване на конфликта. Но най-добрият курс и за САЩ, и за Ирак е към американските сили да се присъединят повече международни сили.

В този смисъл беше грешка, че след трагедията в Багдад Вашингтон внесе в Съвета за сигурност буквално същото предложение, както преди няколко седмици. Администрацията трябваше да вземе предвид новите обстоятелства след нападението и факта, че служителите на ООН, които загинаха, го направиха, докато обслужваха цели на американската външна политика.

В близките дни Америка трябва да се върне в ООН и да работи за постигането на правилното съгласие, което засилва международното присъствие /с Америка начело/ и така дава на служителите на ООН защитата, от която те имат нужда за жизненоважната си мисия.

Ричард Холбрук е бивш посланик на САЩ в ООН и представител на администрацията на Бил Клинтън в преговорите за мир на Балканите.

По БТА

Споделяне

Още от Свят