Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Дълбочина и измерения на икономическия срив: картината през второто тримесечие

3 коментара
Дълбочина и измерения на икономическия срив: картината през второто тримесечие

При всички условности относно коректността на данните – все пак статистическите институти трябваше да събират и обработват информация за безпрецедентна криза в новата стопанска история, при това в среда на физическа изолация и отказ от полеви изследвания – публикуваните наскоро актуални стойности за ключови индикатори дават все по-детайлни щрихи за мащаба и характера на икономическия спад.

След хипотезите в първите седмици от въвеждането на строги и немислими досега ограничителни мерки в почти всички страни, базирани основно на емоции и анекдотични разкази как "всичко затваря", данните за брутния вътрешен продукт, индустриалното производство, потреблението, външната търговия, строителството и пазара на труда в периода след март водят до два извода: първо, не всичко беше "затворило", и не за три месеца, и второ, бързият рестарт в голяма част от дейностите е факт, но засега няма пълно връщане към предкризисните нива на икономическа активност.

Последните макро данни почти еднозначно потвърждават описаната картина. Индустриалното производство започна значително да се свива през март – спад от над 12% за ЕС на годишна основа, последва най-тежкият април с над 27% спад, през май и особено юни обаче тенденцията се обърна и за юни спадът е "едва" 11,6% спрямо юни на 2019 г. Аналогична е "кривата" и при износа, като например в Германия и Италия – най-мощните индустриални износители – стойността на експорта през юни се увеличи с близо 15% спрямо май, макар да остава с около 10-12% под стойностите от предходната година.

В много от страните мерките бяха почти всеобхватни и така строителството също замря през април, но през май данните сочат за рязко увеличение на строителната продукция с над 20%, макар и това да не е достатъчно да се компенсира спадът спрямо 2019 г. В продажбите на дребно също се вижда, че "черният месец" за търговията е април, като обаче през май и юни ръстовете доведоха дори до надвишаване на нивата от юни 2019 г. В крайна сметка, БВП на ЕС отбелязва реален спад от 14,1% спрямо второто тримесечие на 2019 г., а за еврозоната свиването е още по-дълбоко – с 15%. "Рекордьори", очаквано, са най-тежко засегнатите от пандемията Франция, Испания и Италия, но заради експортната насоченост на индустрията си сериозно страда и Германия.

 Графика: Реален ръст на БВП, второ тримесечие на 2020 г. спрямо 2019 г.


Източник: Евростат

 България попада сред страните със сравнително по-малък спад за тримесечието, като БВП се свива с 8,2% на годишна основа и с 9,8% спрямо първото тримесечие на 2020 г. Това ни поставя в групата на скандинавските страни, Полша, Литва и Латвия.

Високата отвореност на икономиката се проявява изключително силно в динамиката на индустрията и износа, като и двата показателя отчитат почти синхронизиран спад от около и над 20% през април и май, последван от бърз ръст през юни, макар стойностите да са все още между 7 и 8 процента по-ниски от юни 2019 г. Отчетлив "рестарт" виждаме в производството на електрически съоръжения, машини и оборудване, мебели и особено – на автомобилни части, което е движено от възстановяването на работата от средата на май на повечето автомобилни гиганти в Европа. При строителството активността през юни е "едва" с 2,2% под нивата през юни 2019 г., още повече, че у нас ограничения за строителството на практика нямаше и освен сезонния ефект на късния сняг и кратката обща несигурност на пазара, рязко свиване в бранша нямаше.

Динамиката на пазара на труда трябва да се анализира с ясната уговорка, че субсидиите за запазване на заетостта (т.нар. мярка "60/40", както и "80/20" за някои дейности) ограничават броя на отчетените безработни – по данни от министъра на труда и социалната политика, мярката е запазила 177 хиляди работни места. В наблюдението на работната сила, заетите през второто тримесечие на 2020 г. са с около 183 хиляди по-малко от тези през същия период на 2019 г., което се отразява и в голям спад на коефициента на заетост за лицата между 20 и 64 г. с 3,5 процентни пункта. Половината от спада обаче отразява ефекта на намалена икономическа активност, което е лесно обяснимо с отказа на много хора да търсят работа в среда на сериозни ограничения, и то – в секторите с най-висок оборот на работни места като ресторантьорство, хотелиерство и търговия; подобна тенденция беше отчетена и в други европейски страни.

Ако разглеждаме само броя на наетите, към юни техният брой е с близо 112 хиляди по-нисък от този през юни 2019 г. Седмичните данни за безработните пък показват, че от средата на март до 9 август броят им е нараснал с около 90 хил. – след като достигна връх от близо 103 хиляди в средата на май, но после спадна след няколко седмици на възстановяване на търсенето на труд през юни. Запазва се и ръстът на възнагражденията - над 8% на годишна основа към юни – а спадът в някои сектори през април и май може да се отдаде на използваната в някои компания практика да пращат служителите си в неплатен отпуск, вместо да ги съкращават.

Това е стопанският пейзаж към момента, след като шокът, несигурността и административното затваряне на бизнеси отмина. Предстои да видим дълбочината на кризата в международния туризъм, ефекта върху новите инвестиции, както и способността на българските предприемачи да се адаптират към промените в глобалната конюнктура чрез преструктуриране на предлаганите стоки и услуги и повишаване на производителността.

Анализът е от сайта на Института за пазарна икономика.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Коментарът е изтрит в 14:15 на 21 октомври 2021 от автора.
    #3
  2. перо
    #2

    Рекламата на лидл ми пречи да видя графиката до края! Зная,че рекламите са необходимото зло, но трябва малко мярка! Защото се получава мера според мера.

  3. Я! Ти да видиш! Ма не е така бе, Евростат яко лъже, за да прецака умните и красивите по поръчка на Борисов и с рушвет от Баба Ванга... :D

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.