Дълбоки различия се откроиха след първите разговори Белград - Прищина

Първите разговори на високо равнище между Белград и Прищина от края на войната през 1999 приключиха с установяваното на дълбоките различия, които остават между двете страни, предаде Би Би Си.

Разговорите трябваше да бъдат извън най- конфликтните теми, като желанието на Косово за независимост.

Президентът на Косово Ибрахим Ругова обаче използва случая, за да посочи, че върховен приоритет на Косово е да скъса със Сърбия.

Сръбската страна даде да се разбере, че преговаря с Косово само като неразделна част от страната.

Международните представители бяха затруднени в опитите си да подчертаят, че дори самото започване на разговори е пробив в отношенията.

Еврокомисарят за външните отношения Крис Патън открои като важен факта, че срещата се е състояла и допълни, че не се е очаквало нищо изключително.

"Това е много, много важна среща", заяви върховният представител на ЕС за външната политика Хавиер Солана, който също присъства на разговорите. Това е първият път, когато те разговарят едни с други, затова е важен ден, посочи той.

Изявленията на основните участници в преговорите обаче показаха различията между тях.

"Моята страна Косово иска да стане част от Европейския съюз и НАТО", каза Ругова. "Това означава демократично, мирно и независимо Косово", посочи той.

Ругова смята, че щом като ЕС и САЩ признаят независимостта на областта, това ще направи и ООН, което ще допринесе за стабилизацията на целия регион.

Според косовския президент новото правителство в Белград не се различава от стария режим на Слободан Милошевич по въпроса за Косово.

Председателят на косовския парламент Неджат Даци посочи, че не е полезно за жителите на Сърбия и Косово да се държат едни други като заложници и да спъват европейската интеграция, предаде ДПА.

Сръбският вицепремиер и ръководител на Координационния център за Косово Небойша Чович настоя, че Косово е част от неговата страна.

"Не може да има диалог, ако не е ясно за всеки, че ние не разговаряме като представители на две държави", каза Чович, цитиран от Би Би Си.

За съжаление, моят първоначален оптимизъм силно намаля", допълни той.

Сръбският премиер Зоран Живкович добави: "Нямаше диалог, нямаше директен диалог". Единственото добро нещо, по думите му, че след няколко години са седнали на една маса.

Премиерът на Косово Байрам Редзжепи отказа участие в разговорите, за които посредничи Европейският съюз, като каза, че сега не им било времето.

Сръбският вицепремиер Чович смята, че освен положителни, от Виена са изпратени и негативни сигнали. Той каза, че Белград очаква отговор на въпроса защо делегацията от Прищина не е била многоетническа.

До последния момент съществуваше опасност преговорите във Виена да се провалят, след като Сърбия обяви, че е преразгледала позицията си, както и заради отсъствието на представители на етническите сърби в косовската делегация.

Австрийският канцлер Волфганг Шусел откри преговорите, като поиска двете страни да продължат по пътя на диалога.

Кореспондентите обаче отбелязаха, че представителите на Сърбия и Косово отказаха да си стиснат ръцете в началото на разговорите, а след тяхното приключване дадоха отделни пресконференции.

Преговорите бяха фокусирани върху няколко основни теми: връщането на бежанците; изчезнали хора; транспорт и комуникации;енергетика.

Ръководителят на мисията на ООН в Косово (ЮНМИК) Хари Холкери каза на пресконференция, че на срещата е договорено през ноември да се създадат четири работни групи, които ще търсят решения по четирите теми. Работните групи трябва да докладват лично на Холкери за дейността си.

Към момента не е известна съдбата на 3 700 души, които се водят изчезнали в Косово, по-голямата част от тях етнически албанци. Над 100 000 души - основно етнически сърби, са напуснали областта след оттеглянето на сръбските войски, предаде Би Би Си.

Косово е под администрацията на ООН от войната през 1999, когато сръбските сили се оттеглиха от областта след бомбардировки на НАТО.

Все още са налице сериозни разногласия между сърбите и етническите албанци по отношение на Косово. Според сърбите областта е част от Сърбия, но мнозинството от населението на Косово - етническите албанци - искат независимост.

Премиерът на Косово обясни отказа си за участие в преговорите с липсата на одобрение от парламента, който миналата седмица не успя да гласува разглеждането на такава точка в дневния си ред.

Много албанци също смятат, че участието в преговорите ще даде допълнителни аргументи на Сърбия, която декларира суверенитета си над Косово.

Решението на Реджепи да не се появява на срещата накара ООН да оттегли поканата за участие в делегацията към етническите сърби и етническите турци поради съображението, че косовското правителство не може да бъде представлявано единствено от малцинствата.

Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртъсн също присъства на срещата.