Дълбокото етническо разделение в Македония

Повече от пет месеца след като основните етнически групи в Македония одобриха план за възстановяване на политическата цялост на страната, Македония остава разделена от барикади, престрелки и дълбоко недоверие.

Много етнически албански села и квартали, които бяха насилствено откъснати от контрола на правителството по време на продължилите седем месеца бунтове през миналата година, остават недостъпни за полицията.

Международните посредници водят продължителни преговори буквално с всяко отделно село, опитвайки се да убедят етническите албански бунтовници и цивилни лидери да се реинтегрират със славянското мнозинство. Въпреки това напредъкът е твърде бавен, тъй като полицията е възстановила позициите на македонското правителство едва в 30 процента от 120 контролирани от бунтовниците села.

В някои квартали на Тетово, етнически смесен град в северозападна Македония, който беше в центъра на много от миналогодишните боеве, етническите албанци отказват достъп на правителствените сили за сигурност.

Албанското малцинство в Македония дълго време смяташе за себе си, че е сведено до второкласни граждани. То очакваше, че мирните споразумения от Август, постигнати със Западно посредничество, ще доведат до политически реформи, включващи по-голяма употреба на албанския език и разширяване на албанските граждански права. Прилагането на споразумението обаче се оказа предизвикателство.

И от двете страни често се говори за ново начало на въоръжени сблъсъци тази пролет. Вътрешният министър Любе Бошковски, смятан за твърд македонски националист, наскоро предупреди, че ако прилагането на мирното споразумение не се ускори "Ние ще отговорим незабавно със решителна операция на нашите сили за сигурност".

Въпросът е дали двата милиона македонски граждани ще успеят да избегнат грешките на други бивши членове на Югославия- етническото прочистване в Хърватско и Босна, порочния развод между Косово и Сърбия.

Посещението в Радуша, малко градче северозадно от Скопие, показва, че Македония остава "на кантар".

Най-голямата джамия все още носи дълбоките рани от времето на миналогодишното нападение на правителствената артилерия, а пък полицейският участък, изгорен от бунтовниците, все още е в развалини.

Къщите носят следи от автоматични откоси. Междуградски автобуси не минават, а железопътната линия е пуста.

А на главния вход на града се вее червеното албанско знаме.

Млади мъже- бунтовници без униформи от Армията за национално освобождение АНО- стоят бездейни по улиците на Радуша. Въпреки споразумението за разоръжаване много хора казват, че държат оръжията си под ръка, в случай че полицията се опита да влезе със сила в градчето. "Това не беше истинско разоръжаване, а по-скоро е демобилизаране"- казва висш западен дипломат. "Наоколо е пълно с оръжие".

Понякога жителите на Радуша строят баракади, за да спрат възможно полицейско проникване.

Надолу по пътя полицията има свой контролен пост, на който спира пътниците за проверки за документи и оръжие. Да се стигне дотук от Скопие е като да се премине в друга държава.

Американската кампания срещу тероризма, последвала атаките срещу Световния търговски център и Пентагона на 11 септември, не позволява отлагане на процеса на стабилизиране на Македония, твърдят западни дипломати. Те се страхуват, че продължаването на конфликта може да привлече в подкрепа на каузата на етническите албанци ислямистки терористи от други страни, както стана в Афганистан.

Западни официални представители вече са предупредили бунтовническата армия, че не може да става и дума за подновяване на боевете. Етническите албанци смятат, че това ги е поставило в неизгодна позиция при преговорите.

"Ние знаем, че антитерористичната война работи срещу нас. Ние губим опорната си точка" казва Рафис Халили, бунтовнически командир от Радуша.

Халили, известен като "Учителят", защото някога е преподавал физика, казва, че главното препятствие е забавянето на приемането от парламента на амнистията.

През октомври Трайковски обяви амнистия за бунтовниците, но според македонското законодателство това не е достатъчно. Оттогава са издадени десетки съдебни обвинения, а няколко етнически албанци все още са в затвора за участие в миналогодишния бунт.

Халили казва, че дори законът за амнистията да се гласува, Радуша ще се съпротивлява на разполагането на полиция в този албански край. "Това може да продължи години", казва той. "А и вероятността за нови сблъсъци е голяма".

В Скопие министърът на правосъдието Иксхет Мемети предвижда, че законът за амнистията скоро ще се приеме. "За да реитгерира членовете на АНО, правителството трябва да покаже, че не е раздвоено". Мемети казва още "Декларацията на президента не е достатъчна".

Жителите на Радуша разказват съдбата на трима местни мъже, които били арестувани по време на ожесточените престрелки миналото лято.

Шеншие Пайазит, жена един от тях и братовчедка на другите двама казва, че те били задържани, докато се опитвали да напуснат Радуша. "Те не бяха освободени, защото са обвинени в терористични нападения", казва Пайазит. Тя твърди, че те не били въоръжени и не участвали в престрелките.

"Не можем да пуснем полицията тук, когато те се отнасят така с нас", казва тя. "Всеки се страхува, че може да бъде арестуван".

"Жителите са уплашени, така че и ние сме уплашени", казва Земри Камили, албанският началник на тетовската полиция.

"Естествено се страхуваме от пролетна офанзива". Той казва, че ветерани от АНО все още държат няколко квартала на града и отказват достъп на полицейските патрули. "Въпреки, че беше ясно показано, че тези хора не рискуват да бъдат арестувани, полицията не може да влезе там", казва той. "Албанците насила ще се започнат да се смятат за предатели. Така е тук".