Далеч от очите, далеч от бюджета

Българските имоти зад граница от години привличат вниманието покрай проблеми с издръжката им и скандали около управлението им, но времето за дългоотлаганите решения като че ли настъпи, включително и заради финансовата криза, в която изпадна държавата.

Според стратегическия преглед  на Министерството на външните работи България притежава 220 имота в 72 страни, закупени основно през 70-те и 80-те години на миналия век. 

За поддръжката на тези имоти се отделят нищожни средства, което се вижда и по фасадите на някои от българските представителства по света. В същото време периодично излиза и информация за натрупани задължения около тях, които българската държава трябва да изплаща, както и за загубени дела и неизяснена собственост.

Основно заради това, че се намират извън страната обаче, имотите зад граница остават извън полезрението на проблемните звена в бюджета.

Външно може да плати 5 млн. лева данъци и такси

В отговор на въпроси на Мediapool от Външно министерство съобщиха, че приблизителната стойност на претендираните данъци и такси за български имоти възлизат общо на около 5 милиона лева. Според отговора на МВнР най-значителни задължения имат някои имоти в Германия, Франция, Канада и САЩ. Става въпрос за общински такси, данъци и други.

Повечето от задълженията са за периода от 1982 г. до сега. България обаче оспорва част от тях и преговоря с данъчните власти. Основният аргумент е, че според Виенската конвенция приемащата държава е длъжна да освободи от заплащане на данък сгради дипломатическия и административно – технически персонал на посолството.

Въпросът със задълженията на българските имоти привлече вниманието, след като премиерът Бойко Борисов сензационно обяви, че български имот в САЩ е натрупал задължения от $30 млн. заради неокосена трева. След това се разбра, че става дума за данъци и такси за блока на постоянното представителство в ООН в Ню Йорк, които са в размер на около 50 млн. долара, натрупани от десетилетия. Външно министерство обаче очаква те да бъдат опростени и сигурно затова не фигурират в официалната справка за финансовите задължения.

В отговор на въпрос от МВнР съобщиха още, че към момента няма имоти, които да са предмет на съдебни спорове, няма и реституционни претенции към български имоти.

Миналата година обаче страната ни бе осъдена да плати наем за ползването на реституиран недвижим имот в Берлин.

Рушащи се посолства

Някои от българските имоти в чужбина са в отчайващо състояние, но дори и в предишните "богати" години, когато държавният бюджет приключваше с излишъци, МВнР е успявало да покрие само най-спешните ремонти.

Тази година са били ремонтирани сградата на бившата търговско-икономическа служба в Белград. Направен е основен ремонт и преустройство на малката сграда в двора на посолството за нуждите на Консулска служба в Брюксел, основен ремонт на покрива и фасадата на посолството в Лондон, подмяна на котлите и разширителния съд към газовата отоплителна инсталация на посолството в Париж.

В същото време от Външно посочват, че се налагат спешни ремонти и на посолствата в Брюксел, в Москва и във Вашингтон, където сградата потъва. Освен това се налага и подмяна на значителен брой вътрешни инсталации и съобразяването им с новите норми и стандарти, приети през последните години на територията на съответната държава.

Предишното ръководство на министерството начело с Румяна Желева също направи преглед на имотите и съобщи и за други проблеми. В Багдад сградата се намира извън Зелената зона за сигурност и е пред разрушаване, а имот в Судан е разграбен. Подобни случаи има и на други места в Африка и Южна Америка. 

Български имот в Солун пък се е оказал регистриран в кадастър на неизвестен собственик и се налага МВнР да докаже собствеността си по съдебен път.

В същото време от МВнР съобщиха, че за 2010 г. предвидените средства за поддръжка на посолствата ни са 1 325 000 лева. От заявени в бюджетната прогноза 2010-2012 година 21.026 млн. лв. за 25 обекта са утвърдени 1.325 млн. лв. за седем обекта.

Според прегледа на МВнР обаче общото състояние на държавния сграден фонд, собственост на България чужбина, не отговаря в достатъчна степен на функционалното си предназначение и съвременни стандарти. Констатирани са амортизация на сградите и техните инсталации, конструктивни проблеми, зачестили аварии и застрахователни събития.

Имотите зад граница като източник на средства

Държавните имоти извън страната генерират приходи основно от наеми на свободни жилища, които не се използват по предназначение.

Реализираните приходи от наеми за 2008 са 6 043 878 лв. и за 2009 г. са 8 021 970 лв. Тези средства се отразяват всяка година в бюджета на МВнР, като част от държавния бюджет.

Външният министър обяви за източник на приходи и продажбата на имоти зад граница, като Министерският съвет вече даде разрешение да бъде продаден имот в Бон на цена не по-ниска от 2.4 млн. евро. Имотът е 3099 кв. м, а построените в него три жилищни сгради са с разгъната площ от 843 кв. м. Имотът се намира на ул. "Хердерщрасе" № 59-67.

По-рано министър Николай Младенов съобщи, че България планира до края на годината да продаде 3 имота в чужбина за около 8 млн. евро, но това явно няма да се случи.

За продажба обаче вече се подготвят и други имоти – вила в Шверин, Германия; два апартамента в Сидни, Австралия; парцел с административна сграда в датската столица Копенхаген и няколко имота в Мексико.

Очаква се това да не са последните имоти, които да бъдат обявени за продан. От Външно министерство посочиха, че специално внимание се обръща на имотите в държави, в които България има закрити дипломатически представителства, където сградният фонд е отдаден под наем или се охранява и е свободен.

Външно вече обяви, че закрива посолствата в Камбоджа, Тайланд, Мексико, Судан, Ангола, Зимбабве и Тунис.

Стратегии и управление

От Външно министерство съобщиха, че в момента се обсъжда на експертно ниво промяна в цялостната организация и нормативна уредба на управлението на българските дипломатически имоти в чужбина.

В стратегическия преглед също бе заложено разработването на стратегия за управление на държавните имоти в чужбина.

Такава стратегия обаче е била поръчана от МВнР още през 2001 година за 500 000 евро, но по нея нищо не е направено, показа проверката на предишното ръководство на МВнР.