Дългата ръка на Кремъл и урановата политика

Потенциалните загуби на Европа след държавния преврат в Нигер са победа за Путин, се казва в анализ на агенция "Блумбърг", цитиран от БГНЕС.

Арлит е мрачен град в южния край на пустинята Сахара, който се превърна в отправна точка на нова геополитическа битка, а именно борбата за контрол над урана - горивото, което захранва ядрената индустрия.

Именно там, в сухите пространства на Северен Нигер, френските геолози откриват уранови находища през 50-те години на миналия век. Оттогава френските държавни компании добиват уран от бившата си колония, превръщайки Нигер в седмия по големина производител на уран в света. През 2022 г. мините в района на Арлит са осигурили 25 % от вноса на уран в ЕС.

Но държавният преврат в бедната африканска страна излага на риск доставките на уран.

Уранът попада в заглавията на вестниците много по-рядко от петрола, природния газ или дори въглищата, но той играе изключително важна роля в един свят, който отчаяно се нуждае от енергия без въглеродни емисии.

Въпреки че Кремъл не изглежда да е пряко замесен в държавния преврат в Нигер, неговата пропагандна машина продължава да подклажда антифренски и антиамерикански настроения в Сахел, регион на юг от Сахара. От 2020 г. насам в тези територии се наблюдава вълна от държавни преврати, включително в Буркина Фасо, Чад, Гвинея, Мали и Судан.

В столицата на Нигер Ниамей тълпи от поддръжници на преврата развяваха руски знамена в знак на протест срещу френския империализъм. Евгени Пригожин, ръководител на ЧВК "Вагнер", приветства завземането на властта от военната хунта в Нигер.

Бойци на "Вагнер" провеждат операции и в съседно Мали след държавния преврат там. Дългата ръка на Кремъл се намесва в енергийната геополитика по различни начини, които често не са най-очевидните.

Добивът на уран е само началото на т.нар. ядрен горивен цикъл. Въпреки че Русия е шестият по големина производител на уран в света, нейната истинска мощ идва на друг етап от цикъла - превръщането на добития уран в ядрено гориво за ядрени реактори за гражданска употреба, чрез т.нар. конверсия и обогатяване.

По данни на Световната ядрена асоциация на Русия се падат почти 45 % от световния пазар за конверсия и обогатяване на уран. Именно този факт е причина за това, което американски официални лица наскоро нарекоха "стратегическа уязвимост", която води до "неустойчивост". Около една трета от общото количество обогатен уран, консумиран в Съединените щати през миналата година, е внесен от Русия

Това е ядрено гориво на обща стойност близо един милиард долара за компания, която пряко е контролирана от Кремъл. Измина повече от година от началото на войната в Украйна, но Вашингтон все още не е забранил вноса на руско ядрено гориво.

През първите 50 години на ядрената ера Америка беше напълно самостоятелна, но след края на Студената война тя до голяма степен се отказа от добива на уран, което е от решаващо значение за осъществяването на сложните процеси на преработка и обогатяване. Според Джон Уагнър, ръководител на Националната лаборатория в Айдахо към Министерството на енергетиката на САЩ, днес САЩ са до голяма степен "зависими от международни източници на доставки на ядрено гориво, включително от страни, които не споделят нашите основни интереси".

Начинът, по който Русия успява да доминира в производството на ядрено гориво, е резултат от комбинация от геополитически късмет, инженерни иновации и дипломатическа сделка, сключена от Москва и Вашингтон веднага след разпадането на СССР, която се основава единствено на добри намерения.

Първо, Русия разполага с няколко големи находища на уран, което я прави естествен участник в индустрията. Второ, нейните инженери бяха разработили метод за обогатяване на уран, който е много по-малко енергоемък от метода, предпочитан от френските и американските инженери, т.е. беше много по-евтин. Тези два фактора позволиха на Русия да играе значителна роля в добива, преработката и обогатяването на уран.

През 1993 г., САЩ и Русия се споразумяха за така наречената програма "Мегатони към мегавати". В рамките на тази програма високообогатен уран от съветски ядрени бойни глави беше преработен в нискообогатен уран, който беше изпратен в САЩ за използван в граждански ядрени електроцентрали.

Казано по-просто, урановата промишленост на САЩ не можеше да се конкурира с руската промишленост и постепенно избледня поради пълната липса на интерес, както от страна на лидерите на Демократичната партия, така и от републиканците.

Още преди руската инвазия в Украйна американската ядрена индустрия биеше тревога за прекомерната си зависимост от чуждестранни доставки. Оттогава ръководителите на индустрията и държавните служители говорят за истинска криза. Като прибавим към това и тревожните събития в Нигер, ситуацията започва да прилича на извънредна.

Решаването на този проблем няма да е лесно и ще изисква интензивно сътрудничество между САЩ и Франция - двете западни сили, които са най-застрашени от събитията в Нигер.

Вашингтон и Париж биха могли да разработят план за увеличаване на производството чрез повторно отваряне на спрените заводи за производство на ядрено гориво и да засилят дипломатическата и военната подкрепа за страните производителки на уран, като започнат с Нигер. Това ще бъде свързано с висока цена.

Но след като Путин открито демонстрира готовността си да използва изкопаемите като оръжие, Западът трябва да действа преди Кремъл да реши да използва като оръжие и мирния уран, зашото това допълнително би усложнило прехода към енергика без въглеродни емисии.