Дълговата криза хвърля сянка на растежа в еврозоната

Ръстът в икономиката в еврозоната е със значително по-бавен темп от очакваното на този етап на възстановяване, като според пролетната прогноза за еврозоната (EEF) на международната одиторска компания "Ърнст и Янг" очакването е БВП да се увеличи само с 1.5% тази година и с 1.7% през 2012 г.

Прогнозата на компанията за европейската икономика бе разпространена в понеделник.

Растежът на БВП през тази година, както бе и през миналата, се очаква да бъде реализиран основно чрез износ, като световните икономически резултати вероятно ще останат стабилни и ще се задвижват както от нововъзникващите пазари, така и от САЩ. Ако се предположи, че ситуацията в атомната централа бъде овладяна, неотдавнашните бедствия в Япония е малко вероятно да имат съществено влияние. Бързо нарастващата инфлация обаче поражда опасения. През декември 2010 г. тя надхвърли 2% за първи път от края на 2008 г., а през февруари се покачи до 2.4%.

Безработицата в региона също е вероятно да остане постоянно висока. EEF прогнозира, че дори и през 2015 г. безработицата ще се запази около 14 милиона души, което все още превишава равнището от 2007 г.

Според Мари Дирон, старши икономически съветник на прогнозата за еврозоната на "Ърнст и Янг", очакваното тихо възстановяване за еврозоната през следващите 12 месеца "лесно може да бъде отклонено от световните икономически събития или от ескалация на кризата с дълга в нея”.

Управляващият съдружник за Европа, Близкия Изток, Индия и Африка в компанията Марк Оти коментира: “Независимо от съвземането на глобалната икономика еврозоната продължава да е изправена пред комбинация от притеснения, които представляват предизвикателство както по отношение на държавния дълг и политическата нестабилност, така и по отношение на нарастващите цени" Според него "подобна несигурна икономическа среда продължава да е спирачка за бизнесинвестициите от страна на корпоративните организации и съпътстващото създаване на работни места”.

Повишаването на лихвените проценти ще бъде грешка

В пролетната прогноза за еврозоната се изтъква, че увеличаването на лихвените проценти по-късно тази седмица с последващо увеличение по-късно през годината в опит да се понижи инфлацията, може потенциално да застраши крехкото икономическо възстановяване в еврозоната.

EEF прогнозира, че цените на петрола постепенно ще спаднат от сегашните 110-115 долара/ барел до 95 долара/барел в края на 2011 г.

Анализаторите на одитната компания смятат, че не е необходимо ЕЦБ да предприема повишаване на лихвите, защото според прогнозата им, през 2012 г. със спада на цените на петрола, връщането на цените на хранителните стоки до базовите им равнища и изчезването на ефекта от увеличенията на ДДС от началото на 2011 г. инфлацията отново ще падне под 2%”.

Най-сериозните рискове остават свързани с петрола

Съществуват, обаче, значителни рискове за спад в растежа на БВП и повишаване на инфлацията, свързани с допълнителни напрежения в Близкия Изток. В доклада на "Ърнст и Янг" се прогнозира, че ако цените на петрола достигнат и се задържат над 150 долара за барел, инфлацията в еврозоната ще се повиши до около 3% тази година и над 2.5% през 2012 г.

Растежът на БВП ще се свие до 1.2% тази година и 1.3% през следващата година. В случай, че цените на петрола се повишат над 200 долара за барел, инфлацията ще се повиши до 4% тази година и ще остане над 3% през 2012 г., а растежът на БВП ще е около 1% и през двете години.

Рисковете от спад в растежа ще продължат да доминират

Негативното влияние на продължаващата и задълбочаващата се криза в Близкия изток може да се разпростре, тъй като то може да задейства преоценка на рисковете на всички финансови пазари с рязко намаление в цените на акциите и увеличение на премиите за риск по редица облигации, пише още в пролетния доклад на одиторската компания.

За еврозоната това може да означава изключително негативно развитие, ако доведе до подновена ескалация на кризата с държавните облигации. Въпреки че EEF смята подобен сценарий за малко вероятен, последните развития в Португалия са тревожни и последиците от тях могат да бъдат изключително сериозни, отбелязват анализаторите.

Все още ли е привлекателна еврозоната?

Сред целия този песимизъм е лесно да се забрави, че еврозоната все още може да остане привлекателна за потенциалните кандидати за присъединяване към нея. На 1 януари 2011 г. Естония стана 17-тия член на еврозоната и ползите от присъединяването към такъв голям пазар и относително стабилната валута вече са очевидни. Анализаторът Мари Дирон обяснява очаквания сравнително висок ръст в Естония от около 4% с повишаването на доверието на потребителите след влизането в еврозоната.

Прогнозата за България

В частта си за България анализаторите на Ърнст и Янг" припомнят спада с 5% на икономиката на страната ни през 2009 г., независимо от валутния съвет и стабилната финансова политика. След по-нататъшния рязък спад през първото тримесечие на 2010 г. през останалата част на миналата година БВП се съвзе – с тримесечен ръст от 1.7%, който беше обявен през четвъртото тримесечие – тъй като силната германска икономика спомогна за повишаването на активността и увеличението на износа. Независимо от силния край на годината обаче БВП нарасна с едва 0.3% за цялата 2010 г., отбелязва компанията.

Неувереното възстановяване през миналата година се дължеше почти изцяло на износ с известен сигнал за начало на съвземане на инвестициите в отговор на повишеното външно търсене.

Но движещата сила на възстановяването сега започна да се измества към местно търсене, което подобрява перспективите за 2011 г. И инвестициите, и потреблението се увеличиха сериозно през последните месеци на 2010 г.

Вътрешното търсене осигури положителен принос за растежа през четвъртото тримесечие за първи път от две години. Въпреки че това увеличение вероятно ще съдържа значителен елемент на корекция след предишните огромни спадове, все пак това е окуражаващо, особено що се отнася до разходите на домакинствата, тъй като в края на годината дори големите покупки нараснаха.

Но доверието на потребителите остава на ниско ниво и имайки предвид нивата на безработица, които са твърде високи до почти 10%, и инфлацията, която се очаква да остане на нива около 4.5%, като по този начин се ощетяват реалните доходи, разходите на домакинствата ще се възстановяват бавно.

Ние прогнозираме растеж на потреблението в частния сектор от едва 1.3% през тази година, след намалението от 4% или повече през последните две години.