Дълговете на болниците достигнаха половин милиард лева

Дълговете на държавните и общинските болници продължават да нарастват и към средата на годината вече надхвърлят 500 млн. лева, като близо 200 млн. лева от тях са просрочени. Най-сериозни са задълженията на лечебните заведения към доставчици на медикаменти и консумативи. Това сочи справка на Министерството на здравеопазването, изготвена по запитване на Mediapool.

Задълженията на държавните болници към 30 юни са в размер на 406.8 млн. лева, а на общинските – 95.4 млн. лева. Спрямо същия период на миналата година дълговете на държавните болници са се увеличили с 33.9 млн. лева.

Общият размер на просрочените задължения на държавните и общинските лечебни заведения е 194.4 млн. лева, като просрочията на държавните болници са за 149.6 млн. лева, а на общинските – 44.7 млн. лева.

Спрямо същия период на миналата година просрочените задължения на държавните болници са нараснали с 12.9 млн. лева.

От общия дълг на държавните болници (406.8 млн. лева) 30% или 121.5 млн. лева са към доставчици на медикаменти, а 75.6 млн. лева или близо 19% са към доставчици на консумативи като спринцовки, игли, стави, клапи и др. По-скромни са задълженията на болниците за режийни разходи като ток, вода, отопление. Около 50 млн. лева или 12% са задължения за заплати към персонала, но става въпрос за краткосрочни задължения.

Болниците започнаха настоящата година с 55 млн. лева неразплатена дейност от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за отчетена през 2015 година дейност над фиксираните им бюджети – т.нар. надлимитна дейност. Директори на болници прогнозираха, че това ще задълбочи проблемът със задлъжнялостта на лечебните заведения, като не са изключени и фалити на по-малки клиники.

В края на миналата година здравният министър Петър Москов отчете намаление на болничните задължения с 25 млн. лева спрямо същия период на 2014 година, отричайки че фиксираните бюджети, които болниците нямат право да надхвърлят, ги водят към задлъжнялост.

Картината към средата на тази година обаче показва задълбочаване на проблема с болничните дългове и опровергава оптимистичната прогноза, че тенденцията е обърната.

Лечебните заведения с най-големи задължения са пловдивската университетска болница ”Свети Георги”, Александровска болница, варненската университетска ”Света Марина”, болницата в Стара Загора “Проф. д-р Ст. Киркович“, Институтът за спешна медицинска помощ “Пирогов“, Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания, Специализираната болница по онкология в София и университетската болница “Царица Йоанна“ – ИСУЛ. Част от тези лечебни заведения са и с най-големи просрочени задължения заедно с болниците в Бургас и Враца.

На въпрос на Mediapool какви мерки е предприело Министерството на здравеопазването като принципал на болниците с преобладаващо държавно участие за оптимизиране на задълженията им, от ведомството отговориха, че “управленската отговорност е на съответните ръководни органи, а министърът на здравеопазването в рамките на правомощията си като упражняващ правата на държавата в търговските дружествата осъществява периодичен контрол върху договорите за възлагане на управлението на лечебните заведения както и текущ мониторинг върху размера на натрупаните задължения“.

Все пак част от болниците отчитат по-добри финансови резултати след предприети мерки от страна на ръководствата. Болничното обединение на 9 лечебни заведения в карето около Александровска болница, например, отчете намаление на загубите с около 3 млн. лева спрямо миналата година и тази година на загуба се очаква да приключи само едно от лечебните заведения спрямо пет през миналата година.