Дълговете на държавните болници се топят, заплатите не растат

Средно между 50-60% от разходите на държавните болници отиват за заплати, между 8 и 15% за издръжка и около 30-40% за лекарства и медицински консумативи. През последната година просрочените задължения на почти всички държавни болници намаляват, но все още в няколко лечебни заведения старите задължения поглъщат голяма част от приходите. В същото време няма съществена промяна в парите, които болниците дават за заплати на фона на многобройните протести с искане за по-високи възнаграждения.

Това сочат публикуваните от Министерство на здравеопазването данни за финансовите и медико-статистически показатели на държавните болниците за второто тримесечие, които ведомството вече ще оповестява на всеки три месеца.

Разходите за заплати са 50-60% и не растат

В общия случай около 50-60% от разходите на държавните болници са за заплати на персонала, но на места надхвърлят и 70% показват данните на МЗ.

В разгара на протестите на медицинските сестри за по-високи заплати МЗ предложи методика, която предвиждаше не по-малко от 50% от приходите на болниците да отиват за заплати на персонала. Статистиката показва, че това така или иначе се случва, а там където има сериозни отклонения реално няма недоволство от заплатите.

Така например в лечебните заведения, които работят със скъпи консумативи в кардиологията и неврохирургията като “Света Екатерина“ и “Иван Рилски“ над 50% от разходите отиват именно за консумативи и едва 30% - за заплати на персонала, но заплатите в тях не са сред ниските.

Въпреки многобройните протести за повишаване на заплатите по места, не се забелязва съществено увеличение в разходите за персонал нито като абсолютна стойност, нито като дял от общите разходи на болниците. По-видим ръст в разходите за персонал спрямо миналата година има в “Пирогов“, бившата окръжна болница “Света Анна“- София и университетските болници “Свети Иван Рилски“, “Свети Георги“-Пловдив, в Плевен и Варна, както и някои по-малки болници като тези в Габрово, Кърджали, Пазарджик, Разград. На места обаче по-високите разходи вървят с по-голям брой лекари и медицински сестри на щат спрямо миналата година, а трябва да се отчете и ръстът в минималната работна заплата. Освен това в публикуваните данни липсва информация за заетите в администрацията на болниците, за да се пресметнат средните възнаграждения на заетите.

При разходите за издръжка също няма съществена промяна, увеличение в разходите за лекарства се наблюдава в отделни болници, основно университетски и специализирани в скъпо лечение.

Лечението на болен варира от под 1000 до над 4 500 лева

Лечението на един болен в общия случай струва между 1500 и 2500 лева, но може да достигне и до 4000-4600 в някои болници. Най-скъпо е лечението на един болен в големите университетски и специализирани болници, където се прилагат високо специализирани методи на диагностика и лечение. Така например лечението на един пациент в болница “Света Екатерина“, която е специализирана в кардиохирургията и ползва скъпи консумативи, струва 4 608 лева.

В Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ), където се прилагат едни от най-скъпите лекарства, средният разход за пациент е 3 274. Лечението на един пациент в Инфекциозна болница излиза средно 3993 лева. В повечето университетски болници в страната лечението на пациент излиза между 1500 и 2000 лева, а в по-малките областни болници около 1000 и под 1000 лева.

Пациентите лежат средно 4-5 дни в държавните болници, като в някои специализирани болници и санаториумите престоят достига 14-20 дни.

Задлъжнели болници

На фона на постоянните разходи за заплати и издръжка, просрочените задължения на повечето болници намаляват спрямо първото тримесечие на тази година и същия период на миналата година, сочат още данните.

Болниците с най-големи просрочени задължения са Пирогов (12.4 млн. лева), Александровска (11.4 млн. лева), Пловдивската “Свети Георги“ 10.1 млн. лева, СБАЛХЗ – 12.4 млн. лева, УМБАЛ Бургас – 10.4 млн. лева, УМБАЛ Стара Загора – 17 млн. лева, УМБАЛ Пловдив – 9 млн. лева.

Най-закъсали обаче са болниците в Стара Загора, Ловеч, УМБАЛ Пловдив и СБАЛХЗ, където просрочените задължения са съществен дял от приходите и общите им разходи.

В УМБАЛ Бургас делът на просорчените задължения от общите разходи е 71%, в болницата в Ловеч – 98%, в УМБАЛ Пловдив – 67%, в Стара Загора – 148%. Делът на просрочените задължения от общите приходи в УМБАЛ Бургас е 68%, в СБАЛХЗ – 60%, в болницата в Ловеч – 114%, в Стара Загора – 126%.