Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Дълговете на държавните болници се топят, заплатите не растат

0 коментара
Дълговете на държавните болници се топят, заплатите не растат

Средно между 50-60% от разходите на държавните болници отиват за заплати, между 8 и 15% за издръжка и около 30-40% за лекарства и медицински консумативи. През последната година просрочените задължения на почти всички държавни болници намаляват, но все още в няколко лечебни заведения старите задължения поглъщат голяма част от приходите. В същото време няма съществена промяна в парите, които болниците дават за заплати на фона на многобройните протести с искане за по-високи възнаграждения.

Това сочат публикуваните от Министерство на здравеопазването данни за финансовите и медико-статистически показатели на държавните болниците за второто тримесечие, които ведомството вече ще оповестява на всеки три месеца.

Разходите за заплати са 50-60% и не растат

В общия случай около 50-60% от разходите на държавните болници са за заплати на персонала, но на места надхвърлят и 70% показват данните на МЗ.

В разгара на протестите на медицинските сестри за по-високи заплати МЗ предложи методика, която предвиждаше не по-малко от 50% от приходите на болниците да отиват за заплати на персонала. Статистиката показва, че това така или иначе се случва, а там където има сериозни отклонения реално няма недоволство от заплатите.

Така например в лечебните заведения, които работят със скъпи консумативи в кардиологията и неврохирургията като “Света Екатерина“ и “Иван Рилски“ над 50% от разходите отиват именно за консумативи и едва 30% - за заплати на персонала, но заплатите в тях не са сред ниските.

Въпреки многобройните протести за повишаване на заплатите по места, не се забелязва съществено увеличение в разходите за персонал нито като абсолютна стойност, нито като дял от общите разходи на болниците. По-видим ръст в разходите за персонал спрямо миналата година има в “Пирогов“, бившата окръжна болница “Света Анна“- София и университетските болници “Свети Иван Рилски“, “Свети Георги“-Пловдив, в Плевен и Варна, както и някои по-малки болници като тези в Габрово, Кърджали, Пазарджик, Разград. На места обаче по-високите разходи вървят с по-голям брой лекари и медицински сестри на щат спрямо миналата година, а трябва да се отчете и ръстът в минималната работна заплата. Освен това в публикуваните данни липсва информация за заетите в администрацията на болниците, за да се пресметнат средните възнаграждения на заетите.

При разходите за издръжка също няма съществена промяна, увеличение в разходите за лекарства се наблюдава в отделни болници, основно университетски и специализирани в скъпо лечение.

Лечението на болен варира от под 1000 до над 4 500 лева

Лечението на един болен в общия случай струва между 1500 и 2500 лева, но може да достигне и до 4000-4600 в някои болници. Най-скъпо е лечението на един болен в големите университетски и специализирани болници, където се прилагат високо специализирани методи на диагностика и лечение. Така например лечението на един пациент в болница “Света Екатерина“, която е специализирана в кардиохирургията и ползва скъпи консумативи, струва 4 608 лева.

В Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ), където се прилагат едни от най-скъпите лекарства, средният разход за пациент е 3 274. Лечението на един пациент в Инфекциозна болница излиза средно 3993 лева. В повечето университетски болници в страната лечението на пациент излиза между 1500 и 2000 лева, а в по-малките областни болници около 1000 и под 1000 лева.

Пациентите лежат средно 4-5 дни в държавните болници, като в някои специализирани болници и санаториумите престоят достига 14-20 дни.

Задлъжнели болници

На фона на постоянните разходи за заплати и издръжка, просрочените задължения на повечето болници намаляват спрямо първото тримесечие на тази година и същия период на миналата година, сочат още данните.

Болниците с най-големи просрочени задължения са Пирогов (12.4 млн. лева), Александровска (11.4 млн. лева), Пловдивската “Свети Георги“ 10.1 млн. лева, СБАЛХЗ – 12.4 млн. лева, УМБАЛ Бургас – 10.4 млн. лева, УМБАЛ Стара Загора – 17 млн. лева, УМБАЛ Пловдив – 9 млн. лева.

Най-закъсали обаче са болниците в Стара Загора, Ловеч, УМБАЛ Пловдив и СБАЛХЗ, където просрочените задължения са съществен дял от приходите и общите им разходи.

В УМБАЛ Бургас делът на просорчените задължения от общите разходи е 71%, в болницата в Ловеч – 98%, в УМБАЛ Пловдив – 67%, в Стара Загора – 148%. Делът на просрочените задължения от общите приходи в УМБАЛ Бургас е 68%, в СБАЛХЗ – 60%, в болницата в Ловеч – 114%, в Стара Загора – 126%. 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.