Дали иранските протести ще укрепят позициите на хардлайнерите?

През юли 2003 г. отразявах протест край общежитията на Техеранския университет. Демонстрантите изглеждаха непобедими: броят им растеше с всяка изминала нощ въпреки заповедите на властите да се приберат. Те скандираха лозунги с искане за повече свобода. "Смърт за диктатора" - върховния лидер аятолах Али Хаменей, който все още има последната дума по всички държавни въпроси; и "Забравете за Палестина, помислете за нас".

 

Така демонстрантите изразяваха гнева си от външната политика на страната, водена за сметка на инвестиции в Иран, които можеха да създадат работни места за безработната младеж.

 

По-късно същата нощ демонстрантите бяха смазани. Наблюдавах как членове на "Басидж" - паравоенното крило на Корпуса на гвардейците на ислямската революция бият и намушкват с ножове цивилни. Никога няма да забравя как двама войници от "Басидж" хвърлиха безжизненото тяло на млад мъж в багажника на кола. Към 3 часа след полунощ блюстителите на реда барабаняха победоносно по камионите си. Стотици протестиращи бяха арестувани и изтезавани.

 

Докато следях новините за протестите в Иран миналата седмица, си спомних онази юлска нощ.

 

Новите протести и реакцията на тях много напомнят протестите от началото на века, дори повече от Зеленото движение през 2009 година. Както сега, така и тогава президентството и парламента на Иран бяха под контрола на умерените сили. И в двата случая консерваторите използваха заплахи, насилие и коварство, за да подлеят вода на умерените.

 

Въпросът сега е дали консерваторите ще успеят да вземат политически превес и да смажат стремежа на иранския народ за реформа. Този път народът има известна подкрепа на световната сцена - от един американски президент, непрестанно произвеждащ туитове. Консерваторите са изправени пред трудно предизвикателство, защото хората изглеждат по-решени от всякога.

 

След онази нощ през юли 2003 г. консерваторите старателно започнаха да спъват президента реформатор Мохамад Хатами. Някои от съюзниците и поддръжниците му бяха вкарани в затвора. Той бе лишен от политическата сила, която щеше да му позволи да въведе обещаните социални, политически и икономически реформи. Избирателите му бяха горчиво разочаровани. Две години по-късно на неговия пост бе избран твърдолинейният консерватор Махмуд Ахмадинеджад. Реформаторското движение замря за няколко години. 

 

Сега може би се случва нещо подобно. Сегашните протести изглежда бяха започнати в град Машхад от консервативни опоненти на президента реформатор Хасан Рохани, за да подкопаят правителството му. Само че събитията бързо се изплъзнаха от контрола на консерваторите.

 

Рохани вече ядоса средната класа и бедните иранци през декември, когато публикува подробности за бюджета за 2018 г., от които стана ясно, че огромен дял от държавните финанси отиват за религиозни и военни структури. Хора от по-бедните обществени слоеве превърнаха протестите срещу Рохани в демонстрации, насочени към управляващия строй в Иран, които се разпространиха в цялата страна.

 

Демонстрациите сега като че ли поутихват, но вече може да са постигнали целта на консерваторите: да дискредитират Рохани, умерените му съюзници и да ги изхвърлят от политиката. Правителството на Рохани договори през 2015 г. със световните сили споразумението, което сложи край на програмата за ядрени оръжия на страната и избави Иран от някои международни санкции. Това споразумение бе много популярно сред иранците, които не искаха страната им да бъде в изолация. Рохани спечели втори мандат през 2017 г., по време на който избирателите искат от него да оправи икономическите проблеми и да либерализира страната.

 

През последните години иранците изразиха многократно надежди за по-демократично и прозрачно правителство. Само че неправилно оказана подкрепа може да бъде разрушителна. Туитовете на Тръмп, в които американският президент уверява, че иранските протестиращи ще получат "голяма подкрепа от САЩ", дадоха на консерваторите повод да смажат протеста и да отвлекат вниманието от реалните проблеми, довели до надигането.

 

За консерваторите залозите са големи. Аятолах Хаменей е на 78 и здравето му от години е повод за спекулации. Президентът Рохани ще бъде част от ръководния съвет, който ще замени върховния лидер, докато не бъде избран негов приемник. Освен това президентът може да използва влиянието си, в зависимост от политическата си принадлежност, при избирането на нов лидер. Именно тези два поста искат да контролират консерваторите. Следващите избори са насрочени за 2021 г.

 

Пропагандната машина вече започна да бълва критики срещу Рохани и съюзниците му, което кара много иранци да се страхуват от повторение на вота през 2005 година. Ежедневникът "Кайхан", който е близък до аятолах Али Хаменей, обвини правителството на Рохани, че не е пресякло злоупотребите и с това е настроило хората срещу режима. Някои анализатори дори смятат, че консерваторите са разпалили протестите, за да навредят, от една страна, на президента в момент, когато икономиката е слаба, цените на продукти от първа необходимост са много високи, а безработицата е ендемична, както и да покажат, от друга страна, че ядрената сделка не е подобрила състоянието на икономиката.

 

Има няколко стъпки, които Тръмп може да предприеме, ако наистина иска да помогне на иранския народ да промени страната си. Може да държи Иран отговорен за нарушаване на човешките права. Още по-важно е да запази ядреното споразумение, за да не позволи връщане на санкциите. Излизане от сделката ще е подарък за иранските консерватори, които могат да използват това, за да подклаждат националистически чувства срещу външния враг - важен елемент за тяхното съществуване. Накрая, САЩ могат да предоставят на Иран сателитен достъп до интернет, така че активистите да могат да информират хората и да комуникират, когато режимът спре достъпа до интернет.

 

Тези протести са признак за събуждане, дори в селските райони, и показват, че нещата са се обърнали срещу ислямския режим, дори сред най-верните му привърженици. Хората в тези затънтени населени места изразяват гнева си заради вътрешната и външната политика на Иран. Те също така искат да бъдат приети за свободни, отговорни членове на международната общност.

 

Режимът може да успее да сложи край на тези протести, както направи през 2003 и 2009 г., но няма да може да спре гнева, който кипи под повърхността. 

 

По БТА.