Дали Италия е следващата, която ще спъва разширяването на Европейския съюз?

Ключови фигури, които със сигурност ще влязат в новото дясноцентристко правителство на Силвио Берлускони, накараха Европейския съюз с тревога да се съмнява в бъдещото отношение на Италия към темповете на разширяване.

От страх че приемането на по-бедните европейски страни може да лиши Италия от нейния пай от европейската баница, новото италианско правителство може да застане на страната на Испания, ръководена от премиера Хосе Мария Аснар, също консерватор.

Испанското правителство смути партньорите си от ЕС, като поиска да запази достъпа си до помощта за регионално развитие и след разширяването и постави това като условие, за да подкрепи Германия за ограниченията на движението на работната ръка от изток.

Човекът, когото почти всички коментатори сочат като бъдещ шеф на супер министерството на икономиката - Джулио Тремонти, вече сложи картите на масата миналата седмица, когато заяви, че приемането на новите членове в съюза трябва да почака, докато бедният италиански юг стъпи на краката си.

"Първо трябва да се погрижим за развитието на юга. ЕС може да се разширява чак когато растежът в нашите южни райони стане съизмерим с неговите стандарти", каза той по италианската телевизия.

"ЕС: Очертава се ос Рим-Мадрид", гласеше заглавието на италианския финансов всекидневник "Ил Соле 24 Оре" в петък. "Идеите на Тремонти пригласят на исканията на Аснар за запазване на структурните фондове", писа вестникът.

Поредният кръг от преговори с водещите кандидати за членство, планиран за петък, бе отложен за 1 юни, защото спорът с Испания продължава. Дали евентуална сходна позиция на Италия няма още повече да усложни преговорите за членство?

На брифинг в Брюксел говорителят на Европейската комисия по въпросите на разширяването Жан-Кристоф Филори отговори, че официална италианска позиция липсва, понеже новото правителство още не е съставено. "Ние не коментираме телевизионни дебати", уточни той по повод изявленията на Тремонти, направени по време на телевизионно шоу. Тремонти обаче не е единственият, който поставя под въпрос разширяването на ЕС.

Маурицио Гаспари от десния Национален съюз /партньор в бъдещата управляваща коалиция/, спряган за министър на селското стопанство, е съгласен с него. "Не сме евроскептици, но сме длъжни да мислим най-напред за развитието на нашия юг", каза той в същото шоу.

Роко Бутильоне, лидер на малката католическа партия Обединени християндемократи /също участник в коалицията на Берлускони/, когото гласят за министър на университетите и науката, също заяви, че макар 2003 година да е определена като срок за разширяването, преговорите за приемане на новите членове трябва да са по-постепенни. При това още не е казала тежката си дума Северната лига - партията, която е най-отявленият критик на ЕС в Италия. Коалицията на Берлускони неизбежно ще трябва разчита на нейната подкрепа, за да прокарва законите си в горната камара на парламента.

Мотивите на Тремонте са разбираеми. Евентуално орязване на европейската помощ от 45 милиарда долара, планирана за Италия за периода 2000-2006 година, би объркало плановете му за развитие на южните райони. От седемте области, които сега имат право да кандидатстват за помощ, само две - Калабрия и Кампаня имат шанс да се класират, когато по-бедни страни влязат в съюза и смъкнат надолу средния показател за доход на глава от населението, въз основа на който се разпределя помощта.

Ако се наложи правителството на Берлускони да налива в юга средства от собствения си бюджет, то ще трябва да се съобразява с изискването дефицитът да не превиши ограниченията, наложени от Пакта за стабилност. А вътрешният дълг на Италия, макар и да пълзи надолу, все още надхвърля почти двойно тавана от 60 процента от брутния вътрешен продукт, поставен от ЕС.

Освен това източването на италианския бюджет ще ограничи възможностите на Тремонти да маневрира, за да изпълни предизборните обещания на Берлускони за съкращаване на данъците.
Тремонти вече уточни, че това ще стане само ако състоянието на хазната го позволява.

Берлускони трябва да внимава и от политическа гледна точка. Сицилия, където собствената му партия Форца Италия спечели почти всички депутатски места, очевидно ще понесе загуби след разширяването.

Берлускони с всички сили се старае да убеди света в проевропейската си ориентация и дори намекна, че ЕС трябва да има по-големи пълномощия. Така че неговият избор за министър на външните работи ще бъде моментът на истината. Най-често споменаваното име е на бившия шеф на Световната търговска организация Ренато Руджеро. Неговият авторитет и опит би бил успокояващ сигнал за чуждестранните партньори.

Италианските вестници обаче твърдят, че Ружеро поставил условия. Искал кандидатурата му да бъде предложена от президента Карло Адзелио Чампи, което да внуши, че назначението му е надпартийно, приемливо и за лявоцентристката опозиция. "Нещо повече, той не желае никакви предубеждения срещу разширяването на ЕС", писа вестник "Ла Стампа", излизащ в Торино.