Дали заради еврото бакшишът рискува да изчезне?

Първият рефлекс на клиентите бе да се отърват от последните си франкове, като ги оставят за бакшиш. Голям брой потребители обаче се възползваха, за да освободят напълно инстинкта си за икономии - липсата на опит оправдаваше изоставените на някоя маса няколко евро цента. Последните скрупули обаче изчезнаха много лесно, защото ресторантите вече афишираха кръгли... и завишени цени. "Сега пълното обедно меню струва 10 евро (или 65,60 някогашни френски франка) срещу 65 франка през декември, така че клиентите вече не оставят нищо", обяснява една сервитьорка.

Всъщност подобни повишения на цените има и при фризьорските услуги, като това се дължи на решението на Министерството на икономиката, индустрията и финансите да приложи европейската директива от 17 май 1977 г. за данък добавена стойност (ДДС). От 1 октомври 2001 г. 15-те процента сервиз, включени в цената на услугите и раздавани на персонала, вече не са освободени от ДДС, както беше преди, съгласно административното постановление от 1923 г. Ефектът върху цените се оценява на около 2,9%.

Засегнатите търговци прехвърлиха изцяло или частично повишението върху клиентите си. Фризьорите обаче направиха промяната още през ноември, което без съмнение обяснява защо тяхната професия не пострада от значителен спад на бакшишите, за разлика от повечето собственици на ресторанти, които решиха да изчакат новата година.

ИСКАНИЯ ЗА ПО-ВИСОКИ ЗАПЛАТИ

Съвпадението на това повишение с въвеждането на евро банкнотите и монетите допринесе без съмнение за спада на бакшишите, които, да припомним, не са задължителни и се оставят по усмотрение на клиентите. Дори и късото кафе, изпито на крак на бара, можеше да заслужи нещичко на бармана. В Париж то струваше най-общо 6,50 франка и затова бе лесно да се оставят 20 или 50 сантима, тъй като тези монети се съдържаха в рестото от 7 или 10 франка, с които обикновено се плаща подобна сметка.

Днес обаче тази покупка струва най-общо 1 евро - кръгла сума, която никак не стимулира да оставиш нещо в добавка. "През първата половина на януари 2002 г. установихме, че кафенетата, баровете и ресторантите са регистрирали спад от 70% на оставяните бакшиши спрямо януари 2001 г.", казва Ерве Дижоа от Синдиката на ресторантьорите, производителите на безалкохолни напитки и хотелиерите.

"В края на януари разликата вече бе само 40%, което ни кара да се надяваме, че постепенно нещата ще се подобрят", продължава той, залагайки, че клиентите ще започнат да се отървават от евро монетите, които им се пречкат из портфейлите. "Там, където клиентът често оставяше по 10 франка, сега оставя само по 1 евро, което е с 30% по-малко. Рядко някой оставя евро банкнота за бакшиш", ни обясняват в една бирария.

Най-често срещаните начини за възнаграждение в ресторантския бизнес са фиксираната заплата (особено в малките заведения и в малките градове) и възнаграждението като процент от оборота (особено в Париж и в големите градове). В случай, че възнаграждението е пропорционално на печалбите, служителите не са истински засегнати от валутната промяна. Ако обаче заплатата е твърда, загубата от намалелите бакшиши е очевидна.

"Работодателите договарят с работниците минимална заплата, като им обещават примамливите бакшиши, оставяни от клиентите. Ако обаче тези бакшиши намалеят твърде много, шефовете ще трябва да си извадят съответните изводи", обяснява една сервитьорка. Преди около десетина години стойността на бакшишите можеше да достигне 200 франка на ден (30,49 евро). Днес подобна сума може да се постигне много трудно, особено като се има предвид, че все повече зачестяват плащанията с банкови карти.

"В един все по-слабо привлекателен бизнес, където има 30 000 незаети работни места, недоволството може да доведе до искания за по-високи заплати", потвърждава Реми Пико от Генералната конфедерация на труда.

Що се отнася до шофьорите на такси, те също отбелязват спад, а някъде дори и пълно изчезване на традиционния бакшиш. "Преди имаше разлики между поколенията - по-възрастните хора оставяха много повече от младите", обяснява Мишел Балож от Синдикалната камара на таксиметровите занаятчии. "След появата на еврото, повечето клиенти не оставят почти нищо, докато преди бакшишът бе средно около 4 до 8% от сумата на сделката." Бакшишът би трябвало да се включи в декларираното трудово възнаграждение.

Всъщност само "сервизът", включен в ценоразписа и разпределян от работодателя между обслужващия клиентите персонал, се облага с данък. "Наистина не можем да облагаме с данък суми, които не са ни известни", признават от Министерството на икономиката, индустрията и финансите.

ЕДНА ТРАДИЦИЯ С ДЪЛБОКИ КОРЕНИ

"Малко възнаграждение отвъд договорената цена", давано обикновено в кафенето или ресторанта - така е определен бакшишът от енциклопедия Ларус през 19-и век. "Бащите ни са го наричали виното на слугата. Не е задължително да бъде оставян, но кой би посмял да го пренебрегне?", обяснява изданието. Цели институции са разсъждавали над феномена на бакшиша. Някогашната "Администрацията на малките коли" пресметнала предварително щедростта на пътниците и се възползвала от нея, за да плаща само по 3 франка дневно на своите кочияши. "Тя дори казвала на служителите си: заплатата ви е недостатъчна, но добрите граждани ще се погрижат да я увеличат.

Накратко казано, френският народ, който сваля множество монарси от трона и се вдига на три революции, за да сложи край на злоупотребите, все още не се е осмелил - и едва ли някога ще го направи - да премахне бакшиша. В деня, в който би го направил, просто няма да може вече да яде, да пие и да се разхожда... и следователно повече няма да бъде обичан."