Далновидността на проектите Бургас - Александруполис и Баку - Джейхан

Пристанищата на Черно и Балтийско море едно време бяха основните пунктове за износ на нефт от бившия Съветски съюз. Черно море, главно чрез пристанищата в Новоросийск, Туапсе и Одеса, и днес продължава да бъде най-големият коридор за износ на руски суров петрол.

Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. доведе до огромни инвестиции в богатите на петрол райони на Каспийско море, главно в Азербайджан и Казахстан, чийто износ на петрол отбеляза значителен ръст през последните години. През 2001 г. износът на петрол от Казахстан достигна до 631 000 барела дневно, а от Азербайджан - до 175 200.

Всички тези цифри са само началото. Очаква се производството на нефт в Каспийския регион да достигне много по-високи стойности от сегашните, главно благодарение на няколко големи проекта в Азербайджан и Казахстан, които в момента са в процес на осъществяване - нефтените находища в Тенгиз и Кашаган в Казахстан и тези в Чираг и Гунашли в Азербайджан. Тези големи проекти ще допринесат значително за увеличаване на добива на нефт в Каспийския регион до 3,7 милиона барела дневно до 2010 година.

Тези перспективи предизвикаха все по-нарастващо безпокойство, че обемът на износа на нефт от Русия и Каспийския регион ще надвиши възможностите за обслужване на многобройните петролни танкери, преминаващи пред Босфора.

Турското правителство е обезпокоено от евентуалните негативни последици от увеличения трафик на плавателни съдове през пролива и главно от възможността това да влоши условията за сигурно корапобоплаване и да породи сериозни рискове за околната среда.

В резултат на предвижданото увеличение на износа на петрол от Азербайджан и Казахстан през следващите години транспортирането на по-голямата част от изнасяния каспийски нефт ще се осъществява през други коридори. Като мярка за решаване на очакваните проблеми в Босфора турското правителство подкрепи изграждането на нефтопровод за пренос на нефт от Баку през Грузия до турското пристанище Джейхан. Нефтопроводът вече е в процес на изграждане и има капацитет за пренос на един милион барела дневно.

Всичко това обаче няма да облекчи вече наболелия проблем с трафика през Босфора. Увеличаването на износа на нефт от Казахстан и преносът му от нефтените находища Тенгиз и Кашаган до Черно море чрез новия нефтопровод Тенгиз - Новоросийск с капацитет от 1,34 милиона барела дневно ще увеличи притока на нефт към Черно море с един милион барела на ден. В резултат на това изграждането на нефтопровод, който да заобикаля Босфора, е неизбежно.

България, Румъния и Украйна - все страни с излаз на Черно море - се надяват, че каспийският нефт ще преминава през териториите им, което ще им позволи да вземат своя дял от нефтеното богатство на Каспийския регион.

От предложените решения най-краткият маршрут е нефтопровод с дължина 270 километра, свързващ българския пристанищен град Бургас на Черно море с Александруполи в Гърция. Вариантът с т.нар. петролопровод АМБО, който бе предложен от консорциум, включващ Албания, Македония и България, с бюджет от над един милиард долара, бързо се обезцени заради трудностите, които крие осъществяването му.

През 1996 г. България, Гърция и Русия подписаха меморандум за сътрудничество за строежа на петролопровода Бургас - Александруполис. През декември 2000 г. трите страни възложиха на световно известната консултантска агенция ILF Consulting Engineers да извърши аналитично проучване за техническата и финансова жизнеспособност на проекта. Проучването бе отчасти финансирано от ЕС и приключи през 2002 г.

Резултатите от проучването показват, че алтернативният вариант с петролопровода Бургас-Александруполис е наистина изгоден, предимно за пренос на големи количества нефт за САЩ и Мексиканския залив. Сред изводите на проучването е, че най-добри резултати по отношение на възвръщаемостта се постигат при съчетаване на пренос на една част от продукта през Босфора и на друга част чрез петролопровода.

Следователно проучването на консултантската агенция показа, че петролопроводът Бургас - Александруполис е по-изгодното и жизнено решение за заобикаляне на Босфора и пренос на нефт от Русия и Казахстан към западните пазари на приемлива цена.

Също така петролопроводът Бургас-Александруполис ще позволи използването на танкери от типа VLCC /Very Large Crude Carriers/, с което значително ще се намали цената на превоза на нефт за САЩ в сравнение с танкерите със средна големина, каквито е разрешено да преминават през Босфора.

Трагедията от 11 септември породи безпокойство за надеждността и стабилния приток на арабски петрол. В резултат на това Европа и САЩ се ориентираха към намирането на други надежди варианти за постоянни доставки на суров петрол.

От друга страна руското правителство демонстрира надеждността и стабилността си като изгоден алтернативен вариант на размирния Близък Изток. С оглед на варианта Бургас - Александруполис да транспортира нефт за Източна Европа, а новият, все още в етап на проучване, нефтопровод Ангарск - Дацин /Китай/ да захранва обширния пазар в Източна Азия за руски суров петрол, можем да кажем, че руснаците още веднъж демонстрираха значимостта си като играчи на световния нефтен пазар.

Въпреки по-мащабните планове на Русия за овладяване в близко бъдеще на значителен дял от световния нефтен пазар, гръцкото правителство решително лансира проекта си за създаване на този алтернативен коридор за пренос на нефт, които ще е печеливш за всички участващи страни.

Според източници в Атина руският нефтен колос Юкос е заявил интереса си към петролопровода. Компанията има дългосрочни планове за сътрудничество с други значими играчи на международната шахматна дъска.

Неочаквано голям брой гръцки и български фирми вече заявиха интереса си да инвестират в Бургас - Александруполис, сред които на първо място крупният магнат Спирос Лацис.

В заключение трябва да отбележим, че разрушителната война в Ирак в съчетание с трагедията от 11 септември доведе до плашеща несигурност за доставките на нефт от залежите в Близкия Изток. Всичко това е доказателство за далновидността на плановете на правителствата на Гърция, България, Русия и Турция за паралелно изграждане на нефтопроводите Баку - Тбилиси - Джейхан и Бургас - Александруполис.

По БТА, със съкращения