Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Дамският гамбит и краят на скуката

91 коментара
Дамският гамбит и краят на скуката

Мъдростта не прониква в злонамерен ум”.

Франсоа Рабле

Съвременната парламентарна демокрация е партийна. През октомври предстоят избори, каквито досега не сме виждали. Та именно на тях партийността ще напомни повече от всякога за себе си. И това не е само заради съвпадението на кметската с президентската надпревара, а заради профила на управляващите, през чийто мандат ще се състоят тези избори. Повече от вероятно е, че злоупотребата с власт и използването на зле маскирани репресии в полза на ГЕРБ ще бъдат без прецедент в новата ни история. А в подобна ситуация останалите партийни структури – в опозиционно измерение и мобилизация – ще са призвани за гаранти на законноста.

На този фон появата на Меглена Кунева като кандидат-президент постави началото на различието. Не само защото е дама – напоследък България направо си проси урок по анти-мачизъм и анти-байганювщина. И не само защото новообявеният кандидат декларира партийна независимост – подобни опити са правени и преди, ще ги има и в бъдеще.

Краят на скуката се състои в друго – първият ход на дамския гамбит бе изигран и почти съвпадна с предварителните сини избори. Оттук нататък останалите партийни централи няма как да останат безразлични – и те вече го показаха. Заваляха оценки и коментари, едни от други по-разнопосочни. Но само някои ще излязат верни. Засега всички се обединяват около очевидното – гамбитът започна с жълтите фигури. Не че някой е очаквал друго – и едва ли има нещо по-естествено. Но политическият шах у нас отдавна вече не е двуцветен. Въпреки че на този етап се виждат само жълти и сини флагове. Останалите знаменосци са се изпокрили.

На пръв поглед свежият въздух идва от две страни. Първо – предварителните избори издават култура и дават надежди, че оздравителният процес за обществото може да започне от дясно. Второ – това е прилагателното “непартиен” при обявяването на гамбита. Среща се и като “надпартиен”, но никъде няма се види като “анти-партиен”. Защото самият факт, че си кандидат в партийна игра, означава, че приемаш ръководните начала на тази игра. И ако състезанието е честно и спечели най-добрият, то надпартийното автоматично се превръща в комплимент за партийното.

Освен това няма и не може да има съвсем “партийни” и съвсем “безпартийни” кандидати. В тази координатна система има само две измерения – едното е партийната стойност, другото е личностната такава. Ако някой от двата компонента е равен на нула, то кандидатът ще бъде незабележима точка върху перпендикулярните лъчове. Така че оттук нататък всеки ще се бори да изтъкне повече качества, включително и непартийни. Защото всички ще искат да привлекат максимално внимание по витрините на предизборния мол.

Дотук добре, но съмненията за честността си остават. Защото здравият разум подсказва, че след като при едно управление процъфтява милиардна цигарена контрабанда, то малко вероятно е същото това управление да сложи бариера пред контрабандата с гласове и компромати. От което следва, че от изборната битка през октомври никой няма да излезе сух и неопетнен.

Кандидатите ще бъдат предизвикани не само по отношение на компетенциите им за поста, към който са се устремили, но и за досегашното им участие в обществения и политическия живот, за външна и вътрешна политика, за роми и за интеграция, за раждаемост и емиграция, за джамии и високоговорители, за еврофондове и атомна енергетика, за партийна принадлежност на кръвни и некръвни роднини, за имотно състояние, семейно положение и още всякакви чужди и свои, знайни и незнайни, минали и бъдещи грехове.

Партийни и непартийни – всички ще играят в един нелек спектакъл. Освен това на всички ще им се наложи да понесат и анонимното форумно опростачване, което е неизбежен принос от приобщаването ни към световната мрежа.

Та в този спектакъл именно ще натежи “надпартийното”. Защото хората искат президент, а не само партизанин. И ще гледат много внимателно дали техният избраник знае и усеща болките им, дали нехае за несправедливостите, дали не се “звездее”, дали не се излага пред чужденци и не подкопава и без това мижавия ни международен авторитет. И най-важното – дали ще може да добави поне капка към изтерзаното ни национално самочувствие, без да прозвучи фалшиво, високопарно и неестествено. В България политиците се провалят не защото понасят реална отговорност и не защото винаги заслужават провала си, а защото избирателят ги разобличава на подсъзнателно ниво и ги изхвърля от въжделенията си.

В този избор ще играе роля и взаимното уважение. Това са скритите магнитни сили в отношението “кандидат – избирател”. От което следва, че всеки от нас е в правото си да види предизборното меню, и то навреме. Не прави чест на онези, които обещават добре сготвена манджа, само че по-нататък – през септември. Това е евтино надцакване – да се ослушваш и да се почесваш до последно, за да не знае противникът дали кон ще местиш или офицер. И през цялото време да се преструваш, че държиш пешка, която уж всеки момент ще стане царица. Още по-жалко е, когато в тази криеница участват играчи с претенции в политиката, между които и двама премиери – настоящ и бивш.

Странно и тягостно е, но 140 дни преди изборите единствено дамският гамбит, Синята коалиция и eдин самотен червен кандидат-кмет за столицата показаха нормалност в отношението към избирателя. В същото време опасните каскадьорства по време на петъчна мюсюлманска молитва, които видяхме преди месец, са на другия край на разума и само подчертават абсурдността на ситуацията.

За всичко това обаче сме виновни и ние – избирателите. Защото търпим. Нашето заспало общество се обижда, когато чува оценки за себе си и предпочита да обвинява само “ония отгоре”. Предпочита да забравя кой ги е пратил там. И кой има право да ги свали.

Така че мъдростта наесен ще се измерва с цената, която всеки от нас е готов да плати. Има опасност управляващите да се изкушат към изкривяване на правилата, което няма да е новост в измъчения ни преход към олигокрация. Само че процентите, които се печелят по този начин под масата, са израз на безсилие и късогледство. Защото те ерозират политическата система, обезверяват обществото.

Накрая ще загубят и партийните крупиета, но сметката пак ще я платим ние. Особено ако продължим да мълчим и да се пазарим на дребно. Време е да разберем, че с гласовете си трябва да утвърждаваме не персоната на кандидата, а върховенството на правилата. Пък да управлява който ще! Стига този, който ни управлява, да е усвоил поне минималната прозорливост, за да съхрани ценностите на системата, в която иска да управлява. Затова всеки избор би бил добър и приемлив, стига честно да преброят гласовете ни.

Та въпросът е дали тези, които ни управляват, са способни да добият мъдростта?

* Авторът е експерт по еврофинасиране, бивш ръководител на Оперативна програма "Околна среда"

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

91 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Brandilyn
    #91
  2. Карло Джип
    #90
  3. N
    #89
  4. Сто процентов
    #88
  5. Сто процентов
    #87
  6. Читател-Електрон
    #86
  7. stiv
    #85
  8. Lopez
    #84
  9. ЦИТАТНИК
    #83
  10. Денонощен
    #82

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.