Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Данъчната политика до 2005 г. - две напред, две назад

0 коментара

Правителството обяви намеренията си за данъчна политика до края на мандата. Хубаво е дебатът по данъците да започва през май, а не например през октомври. И така, какво може да се каже по декларираните дългосрочни цели и по-конкретни мерки:

Първо. Предвидимостта на средата за правене на бизнес е част от мотивацията за бъдещи инвестиционни планове. Пазарът от своя страна е "по построение" несигурен, с други думи - фирмите и без това си имат достатъчно проблеми, свързани с промени в търсенето, конкурентите, цените на ресурсите и т.н. Неяснотата на данъчното облагане създава допълнителна "неизвестна" в уравнението. В този дух всяка инициатива, която позволява дългосрочно планиране, има положителен ефект върху бизнессредата.

Второ. Аргументът с предвидимостта на фискалната политика обаче не е толкова силен. Дългосрочният хоризонт на бизнесочакванията зависи не само от ранното оповестяване на правителствените намерения, но и от спазването им. Сегашното правителство изглежда възприема подхода на големи и подробни обещания, които бързо след декларирането се ревизират. Подобен бе случаят с най-значимото намерение от предизборната кампания - нулевата ставка за данък печалба, което само няколко месеца след това беше изоставено. В обратната посока беше например декларираното намерение за нов акциз върху природния газ, намален бързо от 180 лв. на 120 лв. на куб. м след улични протести. Независимо от оценката ни за същинския ефект от тези промени важното е, че правителството бързо си сменя намеренията. Това разрушава доверието и съответно средата отново се връща в несигурната си форма - няма значение какво говори финансовият министър за следващите 4 години, когато всички очакват в последния момент да се приемат съвсем различни данъчни тежести и процедури.

Трето. Дългосрочните намерения на правителството не са изненада, още по-малко данъчна революция. Всъщност още от правителството на ОДС се утвърждава тенденцията държавата да събира приходи от косвени данъци - акцизи и ДДС, а да намалява относителното тегло на преките данъци върху фирмените и индивидуалните доходи.

Четвърто. От гледна точка на общия критерий за справедливост подобно намерение е положително. В крайна сметка, тъй като данъците са средство за финансиране на определен кръг услуги, осигурявани от държавата (образование, отбрана, съдебна система и прочие), редно е всички да плащат. Данъците върху потреблението постигат точно това - всеки, който живее в страната и купува стоки и услуги, плаща данък. При преките данъци се оказва, че мнозина са изключени от облагането - пенсионери, инвалиди, безработни, заети на минимална заплата.

Пето. Другият аргумент в защита на политиката на по-висок дял на косвените за сметка на преките данъци се състои във вярата, че предприемачите директно усещат ефекта на данъците върху дохода. Затова при вземането на стопански решения инвеститорите се интересуват много повече от тежестта на преките данъци. В тази връзка може да се приеме за позитивно намерението на правителството да задържи ставката по данък печалба на 23.5%, като се предвижда и възможност за по-бърза амортизация на някои дълготрайните активи, при все че ускорената амортизация и досега съществуваше.

Шесто. Съмнително е обаче правителството да е избрало тази данъчна стратегия единствено от желание за подобряване на инвестиционния климат. Всъщност по-вероятно е то да следва препоръките на различни изследователски и консултантски групи, според които събираемостта е по-добра при косвените данъци и следователно това е по-добре за стабилността на бюджета. Наистина изглежда по-лесно да контролираш вноса на митниците и няколкото големи фирми, които произвеждат и търгуват с акцизни стоки, отколкото да правиш редовни проверки в неколкостотин хиляди малки фирми, разчитайки да разкриеш данъчна измама сред тонове счетоводни документи. От друга страна обаче, както се илюстрира от ежемесечните скандали, стимулите за заобикаляне на закона водят до много по-големи като размер нарушения именно при ДДС и акцизите.

Седмо. Още един факт подкрепя тезата, че събираемостта е предпочетена пред стопанската свобода. Миналата година правителството намали най-високата ставка за личните данъци до 29% и това беше сериозно облекчение на официално заетите професионалисти с високи доходи и едноличните търговци, които не са на патентен данък. От догодина обаче ставката от 29% ще се прилага за доходи над 600 лв. (вместо над 1000 лв.) и така за хората с доходи над тази сума няма да има никакво данъчно облекчение.

Осмо. А всъщност правителството постъпи точно според въжделенията на най-многобройната група данъкоплатци. Неслучайно всички сметки и прогнози се фокусират около данъчната тежест на т.нар. среден данъкоплатец със средни доходи. Ако се разсъждава в контекста на представителната демокрация, "по-правилно" е да намалиш с малко данъците на 2 милиона за сметка на увеличение на 20 хиляди; нали всеки има един глас на изборите независимо от дохода, имуществото и данъците, които внася. Ако под "значително" намаление на личните данъци се разбира 4 лв. за доход от 250 лв. на месец, това политическо очакване изглежда ще се сбъдне.

Девето. Така, в реториката на Жан Виденов, "чорбаджиите" наистина ще плащат, а "трудовите хора" (разбирай - чиновници и нискоквалифицирани работници) ще получат "облекчение". Остава да се надяваме Николай Василев и Милен Велчев да си дават ясно сметка, че богатството и просперитетът се създават най-вече благодарение на инициативата и усърдието на предприемачите и висококвалифицираните специалисти. Още повече именно малките фирми, особено в областта на услугите, и високоплатените професии (компютърни специалисти, счетоводители, архитекти и т.н.) са точно тези, които най-лесно могат да укрият дохода, да спрат бизнеса или да се преместят извън страната.

Десето. Поставянето на т.нар. среден данъкоплатец в центъра на данъчната стратегия най-вероятно ще се обърне именно срещу популистките уклони на правителството. Най-малкото защото такъв "среден данъкоплатец" не съществува; това, което ще се случи, е, че една част от гражданите ще плащат по-малко, а друга - повече. За втората група (например шофьори, потребители на акцизни стоки, собственици на недвижими имоти) е от малко значение, че средно данъците се запазват или дори - че намаляват, след като те в действителност ще плащат повече.

И накрая за пореден път се говори за данъци, но не и за държавните разходи. Някак априори, без аргументация, равнището на публичните разходи се приема за дадено и се дава задача на данъчната администрация да събере средства за финансирането им. През 2002 г. правителството ще преразпредели по свое усмотрение 42% от БВП; няма видими белези положението да се промени през 2003-2005 г. А за да се промени, трябва да се обсъди дали в крайна сметка е легитимна функция на държавата да спасява губещи предприятия, да субсидира млекари, тютюнопроизводители и железничари, да плаща за здравето, парното и безотговорността на всички, които са достатъчно гласовити да си го "заслужат", да строи тунели или електрически централи и т.н. Ако всички тези - и много други - дейности продължат да се финансират от бюджета, няма как едновременно да се намаляват и данъците.

Материалът е публикуван във в."Дневник"

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.