Данъчни облекчения, ако дадеш жилище за социални нужди

Близо една трета от жилищата у нас са необитаеми, но строителството им продължава да расте

Данъчни облекчения, ако дадеш жилище за социални нужди

Данъчни облекчения да получи всеки, ако даде жилище, което не ползва, за социални нужди. Това е една от идеите, които се предлагат в Националната жилищна стратегия до 2030 г., която е публикувана за обществено обсъждане на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Целта е да се намерят механизми за адаптиране на съществуващия жилищен фонд и рационалното му използване.

Данните показват, че броят на необитаемите жилища в страната расте и те вече достигат близо една трета - 1 220 416.  Освен по селата, необитаеми жилища има и в градовете, като в София техният брой се оценява на около една пета.

В същото време все повече хора нямат шанс да се сдобият със собствен жилищен имот или имат нужда от подкрепа, за да вземат под наем. Затова една от основните задачи при управление на жилищния фонд в България е да се намери начин броят на необитаемите жилища да бъде намален и да се повиши тяхната използваемост, посочват от МРРБ.

Въпреки големия брой необитаеми жилища, жилищното строителство непрекъснато расте.Прогнозата е до 2020 г. да бъде надминат строителният бум от 2007-2009 г. с изграждане на около 20 хил. жилища годишно, посочва МРРБ. Тези прогнози са направени на база очаквания икономически растеж в страната и нарастващия инвестиционен интерес, който се изразява в търсене на терени и големия брой издадени строителни разрешения.

Броят на жилищата надхвърля броя на домакинствата, а жилищното потребление е сравнимо с това в ЕС - 550 жилища на 1000 обитатели.

Проблемът е, че финансовата достъпност до жилище се влошава. Отношението цена/доход нараства.  През 2015 г., по данни на НСИ, цената на жилищата надхвърля над 6.6 пъти доходите. За сравнение през 2013 г. това съотношение е 6.3 или се увеличава делът на хората, нуждаещи се от подкрепа за придобиване или наемане на жилище.

Друг идентифициран в стратегията проблем е, че общественият жилищен фонд е сведен до символичен дял от 2.4%. Той трудно се управлява, поради разпръснатостта му сред частни жилища в етажна собственост, а общините разполагат с ограничени ресурси за неговото поддържане. Изводът е, че е необходимо да се намерят механизми за адаптиране на съществуващия жилищен фонд и рационалното му използване.

Една от идеите е да се реализират изменения в сферата на данъчното облагане, като се  предвидят стимули за предоставяне на необитавано жилище за социални цели, посочват от МРРБ. Целта на общественото обсъждане на стратегията е да се съберат идеи и да се изработи най-добрия механизъм, който да е в полза на всички заинтересовани страни.

Над 91% от жилищния фонд е с надеждна конструкция – стоманобетонна, панелна или масивна. Повече от три четвърти от апартаментите в страната обаче са в сгради, които са на възраст над 30 години. Липсата на поддръжка на тези сгради води до бързото влошаване на състоянието им, затовасъществува остра потребност от масово обновяване на съществуващия жилищен фонд и повишаване на неговата използваемост, се посочва в стратегията.

Друг извод в нея е, че делът на собствениците на жилища, които се затрудняват да издържат собствеността си в сегашните пазарни условия, се увеличава. Поради факта, че много хора са затруднени да отделят средства за поддържане на жилищата си, се предлага възможността те да ползват нисколихвени кредити или други финансови инструменти, които да се комбинират с безвъзмездна помощ.

Размерът на помощта ще зависи и от мерките, които се финансират. Предлага се подкрепата за подобряване на конструктивна устойчивост и енергийната ефективност да се реализира единствено в случай, че обновяването не ангажира повече от 50% от стойността при ново строителство. В масовия случай, обновяване чрез изпълнение на всички предписания на техническия паспорт би покрило по-малко от 30% от стойността на ново строителство.

За да се провежда активна и системна жилищна политика, е необходимо ясно да се определят отговорностите на централно и местно ниво, е посочено в стратегията. На централно ниво е необходим орган, администриращ цялостна система за жилищно субсидиране и провеждащ на практика националната жилищна политика. На местно ниво е необходим капацитет за създаване и изпълнение на общинските жилищни програми. Това не освобождава държавата от отговорности към социалното жилище и обновяването на съществуващия фонд, с които ще се изпълнят поетите ангажименти към Новия дневен ред за градовете на ЕС и Дневен ред 2030 за устойчиво развитие, посочват от МРРБ.

Още от Бизнес