Данъчни ревизии открили укрити 1.8 млрд. лв.

Укрити задължения за данъци и осигуровки през 2015 г. за общо 1.8 млрд. лв. са разкрили ревизии на Националната агенция за приходите (НАП), сочи годишният отчет за дейността на ведомството, публикуван в понеделник.

Така за трета поредна година данъчните отчитат значителен спад на разкриваемостта при ревизии.

В периода около началото на финансовата криза се отчиташе огромна разкриваемост. През 2009 г. допълнително установените задължения чрез ревизии бяха 2.1 млрд. лв., през 2010 г. – 2.5 млрд. лв., през 2011 г. – 3.1 млрд. лв., колкото беше и установеното през 2012 г.

През 2013 г. обаче разкриваемостта рязко спадна на 1.7 млрд. лв., колкото се задържа и през 2014 г. През 2015 г. се регистрира съвсем леко повишение до 1.79 млрд. лв.

Броят на ревизиите също е намалял – от 13 418 през 2012 г. на 10 215 през 2015 г.

В отчета на НАП няма достатъчно данни, за да се съди дали спадът на разкриваемостта е добра или лоша новина.

Причината е, че данъчната агенция никога не съобщава каква част от разкритите задължения при ревизии реално успява да събере. Въпреки че отчиташе огромна разкриваемост до 2013 г., НАП търпеше критики, че се е превърнала в регистратор на данъчните измами вместо в борец срещу тях. Според одит на Сметната палата от преди три години за периода 2009 – 2011 г. данъчните са разкрили чрез ревизии 8 млрд. лв., от които са събрали към 1.4 млрд. лв., т. е. едва 15-20%.

Останалото отива в групата на несъбираемите вземания, които НАП от няколко години се срамува дори да посочи в отчета си, защото за последните около 15 години сумата клони към 20 млрд. лв.

Затова вместо да регистрира откраднатото, в последните години НАП наблегна върху превантивния контрол и доброволната събираемост.

"Намаляването на допълнително разкритите задължения е една от целите на политиките на НАП. Целта е с по-малко контролни мерки да се постигне промяна в поведението на данъкоплатците, така че да се насърчи доброволното спазване на закона, а не да се регистрират нарушения впоследствие", коментира Росен Бъчваров от комуникационната дирекция на НАП.

За насърчаване на превенцията бе създадено и звеното "Фискален контрол", като неговите пунктове за проверките на рискови стоки в страната са 138 към края на 2015 г.

Като директен ефект от "Фискалния контрол" данъчните отчитат 16.5% ръст на декларираната основа по ДДС в размер на 606 млн. лв. с 53 млн. лв. пък са се увеличили приходите от фирмите, на които са били наложени обезпечения.

Само една трета от издадените ревизионни актове се обжалват, каквато е тенденцията от години, става ясно още от отчета на приходната агенция. По нейни данни около 85% от актовете на НАП, които стигат до последна съдебна инстанция, се потвърждават от Темида.

Близо 80% от задълженията към НАП се плащат в срок, сочи още отчетът на ведомството. През 2015 г. просрочията са намалели с 5% или с 260 млн. лв.

Невъзстановеният от данъчните ДДС в срок в края на 2015 г. е бил 128 млн. лв. или с 25 млн. лв. повече в сравнение с 2014 г. "Преустановена е практиката за задържане възстановяването на ДДС в края на годината, в следствие на което се увеличаваше размерът на възстановения ДДС в началото на следващата година", посочват от данъчната агенция.

Събраните постъпления от данъка върху банковите лихви са с 21% или 13.6 млн. лв. по-малко в сравнение с 2014 г. заради ниската доходност, въпреки разширената база на облагането. Общо постъпленията по това перо са 50.6 млн. лв. или 92% от плана за годината.

1.2 млн. лв. данъци върху лихви от спестявания на български местни лица в офшорки (зони с преференциален данъчен режим) е получила България през 2014 г. на базата на европейската директива за спестяванията, става ясно още от отчета на НАП. Най-много пари са влезли от Швейцария и Австрия – съответно 0.8 млн. лв. и 0.3 млн. лв.