Данъчни, заемни и еврогаранции получи газовата връзка с Гърция

Докато две от трите основни обществени поръчки за строежа на газовата връзка с Гърция са спрени заради жалби на фирми, нямащи нищо общо с този вид бизнес, дружеството"Ай Си Джи Би", реализиращо проекта, получи в петък данъчни, заемни и европейски гаранции за работата си. Те, по думите на енергийния министър Теменужка Петкова, правят  осъществяването на проекта необратимо. Тя допълни, че целта е тръбата да влезе в експлоатация до края на 2020 г., което е удължаване спрямо предишните обявени намерения газът да потече по връзката от 2020 г.

Редица документи, засягащи бъдещето на 183-километровия газопровод от Комотини през Хасково до Стара Загора, бяха подписани в рамките на петата годишна министерска среща на Групата на високо равнище за междусистемна свързаност в Централна и Югоизточна Европа (СESEC), която се състоя в София в петък и е сред последните прояви на българското европредседателство.

Паралелно в Брюксел премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Алексис Ципрас подписаха декларация с политическа подкрепа за завършването на интерконектора. Това стана по време на заседание на Европейския съвет в Брюксел. Двамата се ангажираха да следят отблизо изпълнението на дейностите по проекта, за да се осигури своевременното му реализиране.

Последната дума е на Брюксел

Повечето от подписаните в София споразумения обаче подлежат на допълнително одобрение от Европейската комисия, което еврокомисарят по околна среда и енергетика Мигел Ариас Канете обеща да стане факт в близките седмици.

Парафирани бяха предварителни условия за сключване на междуправителствено споразумение за уреждане на данъчния режим за компанията, която ще строи и управлява газопровода. Идеята е двете държави да гарантират на "Ай Си Джи Би", в която равни дялове държат "Българският енергиен холдинг" и гръцко-италианската "Посейдон", че дейността ѝ няма да бъде засегната от бъдещи евентуални увеличения на налозите.

Енергийните регулатори на България и Гърция пък дадоха одобрението си за освобождаване на проекта от правилата за достъп до газопровода, което ще позволи на компанията да си гарантира вече договорените транзитни такси с фирмите, заявили и договорили малко над половината капацитет на тръбата, който е 3 млрд. куб. м годишно. Така в търговете за останалите свободни количества "Ай Си Джи Би" ще може да си осигурява приходи с добро ниво на рентабилност.

Отделно "Българският енергиен холдинг" подписа с Европейската инвестиционна банка меморандум за осигуряване на преференциален заем на база на предоставената от българското правителство държавна гаранция за 110 млн. евро. Това означава, че БЕХ и българската държава ще са гарант за тази част от финансирането, която ще се връща после от компанията от дейността ѝ. Сумата е почти половината от стойността на интерконектора от 240 млн. евро.

Като се има предвид, че 45 млн. евро от парите бяха дадена от Европейската комисия още през 2010 г. за предпроектните проучвания и дейността на компанията досега, а 39 млн. евро ще се предоставят от българската оперативна програма "Конкурентоспособност", реално двамата акционери трябва да осигурят по равно останалите 46 млн. евро. Очакваше се Гърция също да задели част от своите еврофондове за строежа на връзката, но това все още не е станало, а и първоначално планираните около 15 млн. евро вече са сведени до около 6 млн. евро.

По тези три споразумения трябва да си каже тежката дума и Европейската комисия, тъй като по същество те представляват държавни помощи за проектната компания.

Петкова: Обжалваните поръчки не пречат на графика

Самата "Ай Си Джи Би" подписа споразумение с представители на компанията, реализираща Трансадриатическия газопровод (ТАП), за уреждане на свързаността на двете тръби. ТАП е продължение на системата от газопроводи Южен газов коридор, включваща откритите вече Южноказвазки през Азербайджан и Грузия и Трансанадолски през Турция, през територията на Гърция и Албания до Италия по дъното на Адриатическо море. По ТАП и през газовата връзка с Гърция трябва да влизат договорените от "Булгаргаз" 1 млрд. куб. м азерски газ годишно от каспийското находище "Шах Дениз ІІ". Тези количества по договор трябва да започнат да влизат у нас от 2020 г., докато последно газовата връзка има график за въвеждане в експлоатация до края на 2020 г. Петкова обаче не се съмнява, че договорът за въпросните 1 млрд. куб. м ще бъде изпълнен.

Тя посочи, че ТАП е 70 процента изграден и строежът му върви по график, а обжалваните обществени поръчки на "Ай Си Джи Би" "няма как да станат причина проектът да не бъде въведен в експлоатация до края на 2020 г.

Жалбите обаче реално забавиха проекта, за който българското правителство възнамеряваше да прави първа копка в края на своето председателство на Европейския съвет. От четирите обявени обществени поръчки, свързани със строежа, две са спрени заради жалби от фирми, нямащи нищо общо с бранша, но недоволни от дадени им отговори на техни въпроси по процедурата. До решение на антимонополната комисия за пореден път е прекратена поръчката за инженер-консултант, чиято стойност е 8.45 млн. евро без ДДС, а от 14 юни е на трупчета и най-важният търг – за избор на проектант и изпълнител на интерконектора, чиято стойност е  145 млн. евро. По първия търг недоволна е пернишката фирма "Фрута-БВВ“ ЕООД, която се занимава с производство и реализация на всякаква промишлена, селскостопанска продукция, плодове и зеленчуци. По голямата поръчка претенции има софийската фирма за добив на строителни материали "Инсито" ЕООД на Мирослав Миронов.

Акционерите в "Ай Си Джи Би" подписаха в петък и окончателния си бизнес план, който е бил преработен през март, обясни Теодора Георгиева, изпълнителен директор на компанията от българска страна. Дружеството парафира и споразумение за сътрудничество с гръцкия държавен газов оператор ДЕСФА и присъединяване на тръбата към неговата мрежа.

IGB – котката на ръба на пропастта с шест изживени живота

Преди парафирането на всички тези документи, директорът на "Вътрешен енергиен пазар" в Европейската комисия Клаус-Дитер Борхард посочи, че газовата връзка България-Гърция е първата стъпка към диверфисифакацията на доставките в региона и за изграждането на газовия хъб край Варна, и е много важна не само за двете държави, но и за Европа. Той посочи, че одобрението от Брюксел за тарифния модел на газопровода и останалите договорки, представляващи държавна помощ, са последното парче от пъзела на  газопровода и всичко върви по най-добрия начин това парче да бъде поставено до седмици. "Сега остава да потече и газът по ТАП", посочи представителят на ЕК.

Той шеговито сравни проекта за газовата връзка с котка, която досега е изразходвала шест от животите си. "Шест пъти умира заради различни проблеми и досега бе на ръба да падне в дълбоката пропаст, но вече може да си изживее седмия живот, а ние да си отдъхнем и да отидем на почивка, но не за дълго", каза Борхард.

Той не пропусна да спомене и плановете за строеж на газов хъб край Варна, като припомни,че Брюксел е финансирал с 920 хил. евро предпроектните му проучвания, чиито окончателни резултати се чакат. "Търси си бизнес моделът на проекта", допълни думите му еврокомисар Канете.

Брюксел готов да даде пари за връзката със Сърбия

Коментирана бе и работата по реализацията на газовите връзки на България със Сърбия и Турция. Канете посочи, че интерконекторът със Сърбия вече е сред приоритетите на Еврокомисията, която дори е създала работна група, която да идентифицира какви са финансорите проблеми пред проекта. Той обеща финансовата подкрепа на Брюксел за тази връзка, но посочи, че това ще стане когато проектът стане политически готов. Не стана ясно какво има предвид Канете.

Петкова пък посочи, че изготвеното от българския държавен газов оператор "Булгартрансгаз" предпроектно проучване за българо-турската връзка е предадено на партньора от турска страна – компанията БОТАШ, и се чака нейното становище. Този интерконектор се очакваше да стане връзка на българската газова мрежа с отклонения на Трансанадолския газопровод преди да влезе в ТАП. Неговата съдба остава от години неясно, още повече след като "Булгартрансгаз" изгради лупинг на сегашния си транзитен газопровод до  Турция, с което ще може не само да се изнася, но и да все внася газ от Турция. Правителството на София планира през тази част от Трансбалканския газопровод да внася руски природен газ чрез тръбата "Турски поток". За втората тръба на "Турски поток" има обещание, че ще стига до българо-турската граница, но все още няма конкретни договорености и трасе.

Извън развитието на газовата връзка с Гърция, инициативата CESEC прие в София заключителни бележки, отчитащи напредък и по проектите в електроенергийната област, след като през миналата година на срещата в Букурещ инициативата бе допълнена със съвместен подход към електроенергийния пазар, енергийната ефективност и развитието на възобновяемата енергия.

На символична церемония бе отбелязано повишаването с 30% на капацитета между Словакия и Украйна, укрепването на вътрешната мрежа на Румъния в участъка Черна вода – Сталпу с финансиране по линия на Механизма за свързване на Европа., както и символична церемония за начало на строителните дейности по румънската част на проекта България – Румъния – Унгария – Австрия (БРУА), който е част от Вертикалния газов коридор.

Енергийната ефективност и ВЕИ, като елементи на енергийния преход в региона, също бяха обект на дискусии по време на форума.