Данъчните обещания на НДСВ - опит да се привлече интереса на електората

Г-н Стоев, да започнем едно по едно коментара на поредните данъчни обещания на Симеон Сакскобургготски - семейно подоходно облагане във вида на данъчен кредит за децата...

Предполагам, че това е първа стъпка, експеримент към това да се въведе някакъв цялостен пакет от данъчни мерки, които да стимулират хората с деца и да преместят бремето върху хората без деца. Трябва да е ясно на всички граждани, че това е класически пример за дискриминационна политика.

Друг е въпросът доколко самите НДСВ са склонни да правят компромиси с това като подход на данъчно облагане, защото предполагам че ще има много гласове против и едно бъдещо, вероятно коалиционно, правителство ще бъде по-скоро правителство на компромисите, отколкото правителство на принципите.

А как си обяснявате, че не се тръгва към класическо подоходно семейно облагане - с различни скали, а с този трик с тези 40 лева, за които примерно е говорил финансовият министър. Тези 40 лева не означават нищо за голяма част от хората, които са си позволили да имат повече от едно дете?

Предполагам, че сте прав. Аз лично не бих могъл да кажа, защото, първо, нямам деца и, второ, не съм виждал някакви сериозни проучвания за това как ще се отрази върху домакинските бюджети точно такава данъчна преференция. Предполагам, че самите експерти на НДСВ нямат такава цифра и такива разчети.

Според мен това е просто показател за страха на сегашното управление, че вероятно няма да управлява самостоятелно, тоест всяка една "радикална" мярка трябва да се въвежда стъпка по стъпка.

Следващо обещание е намаляване на данъка върху общия доход поне с 2 %, а максималната ставка да стане 24 вместо сегашните 29 процента.

Това е по-скоро популистки ход. Обещанията за намалени преки данъци са преди всичко опит да се привлече интересът на електората, а не толкова истински икономически лост за стимулиране на растежа. Защото от 41 % брутен вътрешен продукт, който минава през бюджета на държавата, огромната част се събират като непреки данъци и като осигуровки. Така че намалението на подоходния данък и на корпоративния данък, които са някъде под 10 % от общите приходи в бюджета, просто е единствено популистки ход и икономически това трябва да се разглежда като нещо не особено позитивно като сигнал. Защото всяка една радикална мярка в областта на данъчното облагане, т.е. съкращаване на събиранията на държавата, вървят ръка за ръка с реформа в разходите. А ние не чухме някакви системни предложения за реформа на доминирани от държавата сектори като здравеопазване, образование. . .

Напротив, има обещания за още по-големи инвестиции, всички училища щели да бъдат с компютри.

Това са всъщност обещания за повече разходи, а не за намаление на разходите - нещо, което предполагам че ще накара повечето наблюдатели, включително външни, да увеличат притесненията си за фискалната стабилност в България. Разбираме, че правителството в ситуация на предизборна година не се опитва да прави някакви радикални промени. И все пак в тази година има възможност да се поставят основите на някои бъдещи реформи в тежки сфери като здравеопазването например, но за такива не чуваме не само от НДСВ, но и от никоя друга от политическите сили.

Минималната работна заплата - от 120 на 150 лева.

Поредният популистки ход, използван според мен от всяка политическа сила. Става въпрос за неразбиране за същността на минималната работна заплата. Повишаването ѝ не е услуга към работниците, а пречка пред работодателите да създават работни места с ниска производителност. Тоест всички работници, които имат производителност под административно определената минимална заплата, ще трябва да работят или на черно, или да останат безработни.

Всички подобни популистки мерки засягат именно онези хора, за които твърдят, че се въвеждат - хората с най-ниска производителност.

А всъщност за първи път, изглежда, минималната работна заплата вече ще започне да се облага с данъци, защото премиерът говори за промяна на необлагаемия минимум от 120 на 130 лева, но при заплата от 150 това означава, че и хората с минимална заплата ще почнат да плащат данъци, макар и само върху 20 лева.

Това може би трябва да го разглеждаме като стъпка в правилната посока, защото това е пътят към изравняване или изглаждане на данъчната тежест върху доходите - нещо, което стотина икономисти наскоро подкрепихме в отворено писмо. Ние твърдим, че плоските данъци биха облекчили не само бизнеса в работата с администрацията, но и самата администрация, тъй като ще ѝ съкрати разходи по бумащина, която е според нас излишна.

Данъкът върху печалбата от нула процента в първите обръщения на Симеон Сакскобургготски от 2001 г. еволюира вече като обещание за 15 процента.

Да, обещанията бяха да няма данък върху реинвестираната печалба, което де факто означава липса на данък върху печалбата, защото всички пари хората си ги инвестират във фирмите.

Истината е, че в България голямата част от приходите в бюджета от корпоративен данък идват от няколко десетки компании. Така че промяната на тази ставка ще касае големи инвеститори, големи работодатели. Разбира се, всеки един намален данък е нещо хубаво. Но за мен е необяснимо защо правителството наистина не беше малко по-радикално. Приходите от корпоративен данък в бюджета се равняват приблизително на субсидиите, които правителството отпуска на нефинансови предприятия, на мини, топлофикации, транспорт...

Съкращаването на този разход можеше да доведе до съкращаване или безболезнено от фискална гледна точка съкращаване на тези приходи. А всеки един изгубен лев в тези нископроизводителни и безмислени държавно финансирани дейности щяха да се превърнат в един лев инвестирани в частния сектор и възможности за нови работни места с по-високи доходи.

Правителството не предприе такава политика, въпреки че дойде с либерални обещания на власт. Повечето анализатори останаха изненадани, защото все пак то имаше доминиращо мнозинство.

Според вас тези обещания поне ще се сбъднат ли за разлика от онези за незабавното и несимволично увеличение на доходите?

Има две неща, които според мен всяка партия трябва да реши сама за себе си, преди да се яви на тези избори. Първото нещо е какви принципи ще отстоява, т.е. как ще нарече своята политика и как ще я аргументира пред своите избиратели, и как ще защитава техните интереси. Лично според мен принципите не би следвало да бъдат жертвани за компромисни политики в името на някакво коалиционно управление, политическа стабилност в кавички, и всякакви такива оправдания, каквито чувахме по време на управлението на ДПС и НДСВ.

Това е първото нещо. В момента, в който НДСВ реши, че тя ще бъде примерно партия, която отстоява намалената намеса на държавата в икономиката, този принцип трябва да се изрази в някакви мерки и съответно тези мерки не трябва да се случват в обратната посока - тоест не би трябвало да виждаме увеличение на данъчните приходи по ДДС или акцизите например, каквото виждахме.

Второто нещо е да се формулират конкретни политики и в тези политики да се търсят партньори, които ги споделят като механизми и биха имали желание да участват в съвместно управление. Подобни политики биха могли да бъдат, първо, най-тежкият проблем в дългосрочен план - пенсионната система. Да се търси партньор, който вероятно споделя виждането, че пенсионната система застрашава макроикономическата стабилност и нейната реформа е по-добре да стане сега, отколкото след шест години.

Втори голям проблем е финансирането на общините. Фискална криза е възможно да дойде по този канал. Не бихме искали да се случва нещо, което се случи в Аржентина например.

Трети болезнен проблем са държавно доминираните сектори, най-вече образованието и здравеопазването.

И не на последно място, мисля, че може да се предложи една схема за съкращаване на субсидиите, отпускани за предприятия от реалния сектор - нещо, което доста изкривява стимулите на пазара за създаване на производителни работни места и за наистина по-висок икономически растеж, а не такъв, какъвто виждаме последните четири години.

* Публикуваме с незначителни съкращения интервюто, излъчено в предаването "Денят" на Дарик радио