Данъчните поискаха спорното право да претърсват фирми и да изземват документи

Данъчните поискаха спорното право да претърсват фирми и да изземват документи

С предложени промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) Националната агенция за приходите (НАП) поиска да бъдат увеличени правомощията на служителите ѝ, като в тях се включи правото да претърсват офисите на фирми и да изземват доказателства за данъчни и осигурителни задължения.

Такива правомощия на данъчните бяха записани в проекта за ДОПК, но при неговото разглеждане в парламента в края на 2005 г. те отпаднаха поради силния отпор на бизнеса и юристите като нарушаващи основни постановки на правовата държава като правото на неприкосновеност на собствеността.

От НАП обаче аргументират подновеното искане да получат полицейски и разследващи по своята същност правомощия с желанието за "по-ефикасно разкриване на схеми за източване на ДДС, например". "Често в досегашната практика на агенцията се е стигало до ситуации, в които проверяваните лица не са представяли исканите документи в момента на проверката, а на следващия ден, вече в присъствието на органи на МВР, се е оказвало, че счетоводната документация била изгоряла или изчезнала", се казва в разпространеното във вторник пояснение от приходната агенция.

От НАП предлагат още едно ограничаване на правата на данъкоплатците, а именно опазването на данъчната и осигурителната тайна. От агенцията искат да се разшири кръгът на лицата и институциите, за които тайната отпада без санкция на съда. В проекта е предвидено такава информация да се предоставя освен по искане на президента и на главния прокурор, както е досега, и при писмени заявки и на председателя на Народно събрание, министър-председателя и на министъра на финансите.

Приходното ведомство обаче отива и по-далеч, като предлага, без да се иска разрешение на съда, данъчна и осигурителна информация да получават разследващи и наблюдаващи прокурори.

В първия случай мотивът на НАП е "да се подобри взаимодействието между държавните органи на високо ниво във връзка с борбата срещу престъпността и сивата икономика", а във втория, защото "досегашният ред не предвиждаше такава възможност, което затрудняваше работата на съвместните координационни центрове на НАП и прокуратурата".

Промените предвиждат и облекчен ред за предоставяне на данъчна и осигурителна информация от НАП на други държавни органи "при наличието на подписани инструкции или споразумения".

Като предложение за промяна в ДОПК е записано още и искането търговските дружества, които издават електронни счетоводни документи и фактури, да пазят електронни копия от тях за срок от 5 години.

Според авторите на предлаганата промяна "това ще даде възможност на НАП да извършва т.нар. електронни ревизии - автоматичен преглед и анализ на електронна счетоводна документация".

Споделяне
Още от Бизнес