Данъчните преференции не са символ на неравнопоставеност, а стимул за инвестиране

През последните няколко години данъчната политика у нас изпълни една много важна задача - поддържането на фискална стабилност. Новата ѝ цел сега трябва да бъде стимулиране на икономически растеж.

Когато говорим за данъчна реформа, трябва да имаме пред вид законов и икономически климат, който да привлича инвестиции, да дава възможност не само за реинвестиция на първоначалния капитал, но и за увеличаване на инвестициите.

Корпоративният данък е определящ за инвестиционния климат в страната ни, за насоките и темповете на развитие на икономиката ни. Според повечето представители на бизнеса у нас намаляването на корпоративната ставка е добра стъпка, но е само начало, тоест не е достатъчно за стимулиране на икономическата активност и за привличането на инвестиции.

Българското данъчно законодателство е неутрално и данъчното третиране на всички стопански субекти, отрасли, региони е единно и независимо от икономически или социални критерии. В европейските страни, към които се стремим, източник на бюджетни приходи са косвените данъци - ДДС, а данък печалба се използва преди всичко като инвестиционен, структурен и регионален регулатор.

Стимулирането на инвестициите и привличането на чуждестранни инвестиции по време на преход към пазарна икономика е основна предпоставка да се мобилизират финансови ресурси и да се развиват нови технологии, особено в частния сектор. Наред с промените в парично-кредитната, фискалната и валутна политики, привличането на чуждестранни инвестиции е един от основните фактори за постигането на устойчив икономически растеж.

Темата за данъчните преференции, които една икономика дава на стопанските субекти, е дискутирана и спорна. Поляризирането на мненията е от отричане до пълно приемане.

Ако се разгледат данъчните политики на европейските страни, ще се види, че данъчните преференции за определени дейности или активи не се възприемат като създаване на неравнопоставеност на субектите. Напротив, това е един от начините за увеличаване на инвестициите във всички сфери на производството.

Вяно е, че данъчните преференции биха намалили приходите в бюджета. Но не е невъзможна задача да се създаде баланс между преференциалното третиране и приходите в бюджета.

В държавите от Европейския съюз, както и в повечето кандидат-членки, се използва широка гама от данъчни преференции - директни или косвени, които могат да се класифицират в няколко групи:

- за насърчаване на инвестиции;
- за насърчаване на малки и средни предприятия;
- за международни компании с 100% чуждо участие;
- за експортно-ориентирани компании;
- за компании, работещи в определен приоритетен отрасъл.

Какво представляват преференциите за инвестиции:

Същност - облагаемата печалба се намалява с определен процент от регистрирания или увеличен капитал. Не се облага с данък върху дивидентите частта от реинвестирания дивидент. Преференцията важи за определен период от време.

Цел - да се разшири дейността на компаниите чрез реинвестиране на печалбата във финансови и дълготрайни материални активи; да се привлекат чуждестранни инвестиции.

Условия - за да може да се ползва от тази преференция, дадено предприятие трябва да изпълнява следните условия:

- минимален праг за регистрирания капитал на чуждестранна компания;
- 100% реинвестиране на ползваната преференция във финансови и дълготрайни материални активи;
- капиталът да бъде внесен 100%;
- може да се постави допълнително условие за увеличаване на реалните приходи или износ, сравнено с минал период;

Приложимост - прагът, който се поставя за размера на инвестицията, трябва да бъде такъв, че да не пренебрегва инвеститори и с по-малък капитал, като в същото време трябва да е достатъчно висок, за да се отсеят фирмите, занимаващи се само с търговска дейност.

Данъчен ефект - няма да има данъчен ефект за бюджета от новорегистрираните компании, тъй като бюджетът към момента не разчита на приходи от несъществуващи компании.

Други възможности за преференциално третирани фирми:

- регистрирани в зони, определени като приоритетни - една от целите е увеличаването на заетостта;
- ускорена амортизация за определен вид активи - дори държавите, които не дават преференции под друга форма, дават правото на компаниите да ползват ускорена амортизация за определен вид активи. Вместо определяне на зони, в България може да се позволи ускореното амортизиране на определен вид активи в определени дейности, или да се определят индустрии, за които ускорените амортизации ще важат.

Такива данъчни инструменти се използват във всички страни от ЕС и в повечето страни кандидат-членки. Разбира се, те са модифицирани в зависимост от икономическите цели, които преследва всяка една икономика.

Същото може да направи и България. При добре разработен модел преференциите не трябва да бъдат в тежест на бюджета. Защото първо, бюджетът не разчита на приходи от несъздадени към момента компании. И второ - ако се въведе изискване за увеличаване на продажбите или износа при тези, които вече са създадени, бюджетът ще компенсира разликата от преференцията, тъй като тя не се дава за цялата облагаема печалба.

* Заглавието е на Mediapool.bg