Окончателно парламентът реши

Данък лихва остава 8%, но обхваща всички банкови сметки

Данък лихва остава 8%, но обхваща всички банкови сметки

От следващата година данък лихва запазва размера си от 8%, но вече ще обхваща не само срочните депозити, а всяка една сметка в банка, реши окончателно парламентът в четвъртък. С гласовете основно на ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ бяха приети на второ четене промени в Закона за данъка върху добавената стойност, с който се правят поправки и в Закона за данъците на физическите лица.

Със 77 гласа "за", 95 "против" и 4 въздържали се беше отхвърлено предложението на ГЕРБ ставката да бъде 10%, но само за депозитните сметки, с изключение на детските влогове. Данъкът се дължи върху начислената в края на годината лихва върху наличната в сметката сума.

Само с раздаване на пари няма как да се случи държавата ни, необходимо е да се събират тези пари от всички, които генерират доход, и след това да се раздават, аргументира искането на ГЕРБ председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

"Доходите от лихви са като всички други доходи - от трудови правоотношения, от извънтрудови правоотношения, от наеми, от допълнителен труд от всичко", посочи Стоянова. Тя допълни, че не вижда причина тези доходи, които са като всички други, дори са "пасивни доходи", да бъдат освободени от облагане и защо те също не подлежат като всички останали на облагане от 10 процента.

"Вие казвате, че това са пари, върху които преди това са внесени данъци. Да, когато вие внесете данъците си от своята заплата и купите от спестените от заплатата си пари недвижим имот или кола и ги дадете под наем, получавате доход от наем и той се облага. Същото е когато тези пари ги сложите в банка и получавате доход от тях", каза Стоянова и призова колегите си да мислят икономически.

"Бедните нямат депозити в банките и не бива през данъци да се прави социална политика", заяви тя и посочи, че физически лица държат в банките 36 млрд. лв.

Георги Кадиев от БСП попита защо не се облагат доходите от търговия на фондовата борса и доходите от лихви по облигации. "Има един куп доходи, които не се облагат в момента", заяви той.

Ние сме против всички данъчни увеличения, заяви Мартин Димитров от Реформаторския блок. Няма нужда от покачване на данъците, когато ние търсим растеж и превръщане на спестяванията в инвестиции, каза Димитров. Той отбеляза, че увеличение на който и да е данък дава много лош сигнал, а в конкретния случай и потенциалните приходи в бюджета са минимални.

В крайна сметка се прие запазване на ставката, но разширяване на обхвата на данък лихва, който бе въведен от 2013 г. по идея на бившия финансов министър Симеон Дянков в първия кабинет "Борисов". Предишните управляващи обаче намалиха ставката за тази година на 8 на сто, като действащото законодателство предвижда догодина данъкът да стане 6%, през 2016 г. - 4 на сто, а през 2017 г. да отпадне напълно.

Не очаквахме данъкът да остане 8 процента, но за нас е много важно, че се прие разширяването на данъчната основа, коментира пред журналисти Людмила Петкова, директор Данъчна дирекция в Министерството на финансите.

Тя поясни, че съгласно сега действащите разпоредби се е предоставяла възможност от налагането на данъка да се изключат някои влогове и депозити и банките са предложили на клиентите си точно такива продукти, които да не попадат в обхвата на определението.

Петкова посочи, че разликата в приходите за хазната между облагането с 8 процента и облагането с 10 процента на приходите от лихви по депозити е 17.5 млн. лв. и тази сума ще намери отражение в проектобюджета за 2015 г. По-притеснително е, че доходите от лихви на чуждестранни юридически лица се облагат с 10 процента данък и се създава дискриминация спрямо тях, каза Петкова.

Тя добави, че не е коментирана възможността тяхната ставка да се намали на 8 процента, но по принцип те трябва да се уеднаквят.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?