Данъкоплатците вече няма да плащат цената за спасяване на закъсали банки

Европейските министри на финансите постигнаха компромис по правилата за подпомагане или ликвидиране на банки. След повече от шест часа разговори през нощта срещу четвъртък бе постигнато споразумение по спорния проблем за степента на гъвкавост, с която да разполага всяка държава, съобщи Франс прес.

"Нашата цел е да имаме общ подход в цяла Европа, така че данъкоплатците повече да не поемат това бреме върху плещите си", заяви ирландският финансов министър Майкъл Нунан, който председателстваше преговорите.

"За пръв път се споразумяхме как да защитим данъкоплатците и как свързаните със затруднени банки да поемат цената. Голямата промяна е, че не данъкплатците, а самият финансов сектор ще се занимава със собствените си проблеми", заяви холандският финансов министър и председател на Съвета на финансовите министри на държавите от еврозоната (Еврогрупата) Йерун Дейселблум.

Предстои мерките да бъдат одобрени от Европейския парламент и от лидерите на страните от ЕС, за да влезе в сила от 2018 г. Така ще се сложи край на разгневилото милиони , страдащи от кризата, граждани на ЕС стабилизиране на банки с публични средства.

Миналата седмица споразумението изглеждаше трудно постижимо.След 18-часови разисквания министрите се разделиха през нощта в петък срещу събота в Люксембург без да постигнат съгласие. Те бяха определили кой ще плаща, когато трябва да се подпомогне или да се ликвидира банка и в каква последователност: първо акционерите, след това най-слабо осигурените кредитори, след тях притежателите на дългови облигации на съответните банки и на последно място вложителите, когато става дума за суми над 100 000 евро.

Но ирландското председателство на ЕС не успя да сближи позициите на двете основни спорещи групи страни.

В първата бяха Франция и Великобритания, които настояваха за известна гъвкавост при всеки отделен случай. Париж например иска по-голяма защита при определени случаи на индивидуалните вложители и за малките и средните предприятия.

Други страни, сред които Германия, Холандия и Финландия, отстояваха възможно най-стриктни правила, за да не се допуска несигурност, която може да прогони инвеститори и вложители. Те искат в бъдеще да се изключи използване на държавни пари.

През изминалата нощ е постигнат компромис между тези две позиции с по-конкретно разписана схема, по която акционерите в една банка, притежателите на нейни дългови облигации и депозиралите над 100 000 евро да платят за спасяването ѝ.

"Има известна възможност за гъвкавост. Ако има национални фондове, те ще могат да се използват, но това е ограничена степен на гъвкавост", коментира Дейселблум.

Според него новите правила няма да отблъснат вложителите. “Всички депозити под 100 хил. евро на практика са изключени и са напълно гарантирани. А и другите вложители са на края на йерархията”, коментира той.

Първа стъпка ще е отписване на 8% от всички дългове на банките. Следват различни възможности да се действа гъвкаво според всеки конкретен случай, но има определена пределна сума, която може да се отделя за закъсалата банка от специалните фондове, създадени на национално ниво - не повече от 5% от всички задължения на банката. При това отпускането им ще е възможно само с одобрение на Брюксел.

Ще могат да бъдат привличани и средства от Европейския стабилизационен механизъм (ESM), но тази помощ ще се записва като дълг на правителството на съответната държава, а и получаването ѝ ще е възможно едва след като кредиторите на банката са изгубили всичко.

Преговорите около банковите фалити са от решаващо значение за възстановяването на доверието в еврозоната. Споразумението освен това проправя пътя към банков съюз и единен банков надзор.