Danke, merci, thank you, grazie, евроскептици

Европейският съюз е едно деликатно чудовище, беше казал преди няколко години възрастен поет левичар, който по свой си начин е и популист. Други се изказват по-ясно: по всички краища на Европа и в самия ѝ център разни движения под формата на партии от доста време се стараят за представят ЕС и най-вече Брюксел като зло, лакомо чудовище, убиващо родните ни страни.

Европейските избиратели ги слушаха наистина внимателно в седмиците преди изборите за Европейски парламент. Двамата водещи кандидати за председател на Европейската комисия - Мартин Шулц и Жан-Клод Юнкер - не успяха да привлекат вниманието им. Първият опит да се намери лице на ЕС може да се сметне за провален. Повече демокрация и почти никаква харизма - при тези условия дори ЕС няма как да разгърне крила за полет. Всъщност, трябва да бъдем благодарни на евроскептиците. Дори само възможността те да успеят на евроизборите в много страни, осигури на вота за европарламент известно, макар и ограничено внимание. На тях няма да им е приятно да чуят това - но в крайна
сметка те направиха реклама на Европа, превърнаха я в обществена тема.

Danke, thank you, grazie, merci, bedank. Не бива се страхуваме прекалено от евроскептиците. Защото те търсят на грешното място и както и в миналото, ще постъпят по грешния начин. Понеже, докато в националните си парламенти можеха да упражнят влияние за по-малко Европа в съответните държави, в Европейския парламент ще имат възможност само да произнасят абстрактни пропагандни речи.

По този начин те сами ще се доближат до карикатурния образ на европейските депутати, създаден от самите тях: ще пилеят парите на данъкоплатците.

Без фойерверките на евроскептиците и на противниците на ЕС Европа щеше да се превърне в прекалено скучна даденост. ЕС съществува и повечето му граждани смятат, че по принцип той е нещо добро, но не го разбират. За разлика от едно село, град или национална държава, ЕС не е структура, която може да събуди привързаност или страст.

Ритъмът на европейския интеграционен процес е белязан от самото начало от цифри, въглища и брутен добив в тонове. Антивоенният патос като движеща сила на интеграцията никога не е достигал до много хора.

В Европа вече веднъж е било наистина скучно: през 1914 г. От десетилетия е нямало война. Траен мир, нарастващо благосъстояние и прехвърляща границите дружба между народите,
всичко е ставало по-бързо, по-добро, по-модерно и по-здравословно. Изглеждало, че светът се движи по добре трасиран коловоз на прогреса. Но на някои това било скучно.

Четири години преди началото на Първата световна война поетът Георг Хайм записал в дневника си следните редове: "Винаги е едно и също, толкова скучно, толкова скучно, толкова скучно. Дано поне нещичко се случи. Или по-скоро, дано да започне война. Този мир е мързелив,мазен и лепкав като нова политура върху стара мебел."

Мнозина са пишели и мислели по същия начин и са копнеели за война, която като "кървава баня", като гръмотевичен удар най-после да подтикне човечеството към велики, а не всекидневни дела. Известен ирландски публицист приветства войната: "Най-после се започна: Европа срещу варварите!"

Добре, че този тип страст към Европа се е уталожил. Днес, сто години по-късно възниква нещо ново, което убягва на традиционните описания и дефиниции в теориите за държавата.
Усещаме връзката, която свързва една с друга държавите на Европа. Но тя не е така направена, че от нея да възникне нова държава.

ЕС отдавна вече е повече от съюз или съюз от държави. И изобщо не вреди, че този ЕС толкова трудно може да бъде описан и изобщо не може да бъде класифициран. Европа е в ту
целеустремен, ту хаотичен процес на сглобяване. ЕС е структура, която се придвижва напред бавно и на ниски обороти. Не чудовище, а проект.

Вероятно е била грешка изобщо да се говори за обединение на Европа. Единството бързо започва да се възприема като обратното на многообразието. Нека го кажем по-добре: държавите от Европа са доста напреднали във взаимното си общуване. Това е постижение!

Елементи от Европа се формират още в Древен Рим, който създаде правото и представляваше най-голямото политическо пространство за времето си. Императорът на Свещената римска империя през Средните векове не беше истински владетел на Европа, но той символично олицетворяваше нейната свързаност. Виенският конгрес през 1815 г. също беше, въпреки всичките си негативни последствия, извънредно успешен опит за установяване на ред в Европа. Европа и до днес продължава да се движи пипнешком по същия път. Трудностите не означават, че няма и предимства.

ЕС не може да бъде дефиниран и това е добре. Времената, когато държавните политически образувания имаха ясни очертания, не бяха най-добрите. Обстоятелството, че Европейският парламент все още е нещо като пробен парламент също не е недостатък. Един поглед към историята на много държави показва, че и по онова време парламентите са можели да имат голямо значение, макар че не са били удостоени с пълни правомощия - вижте например германския парламент преди 1914 година. Не на последно място: да се радваме, че икономически и продуктивно вманиаченият Китай взема съвсем насериозно ЕС и го уважава - обратно на национално вманиачената и икономически слаба Русия на Владимир Путин.

Така стигаме до проблема на Европа. Поради описаните причини ЕС няма нито външен министър, нито министър на отбраната. Тя пренебрегна, дори почти забрави, че мирният подход не е единствената политическа рецепта. Мнозина вече отказват да повярват, че и най-продължителният мир не може завинаги да спре войната или агресивната териториална политика. ЕС се разшири на изток, но му обърна прекалено малко внимание.

Наивността на ЕС е наистина симпатична и досега много му помагаше. Пределът ѝ, обаче, е там, където тя се сблъсква със завръщането на геополитиката и политиката на заграбване на територия. Тогава наивността се превръща в слабост. Независимо от резултата от изборите, на ЕС предстои да се справи с една неотложна задача: той трябва да се превърне в
сила, без (напълно) да загуби неопределения си характер.

По БТА