Данните не са това, което са

Алексей Пампоров

Аз изключително рядко си позволявам да коментирам публично резултатите и методологията на чужди социологически изследвания, като обикновено оставям забелязаните проблеми на съвестта и моралната отговорност на съответните колеги. Оповестените вчера "сензационни“ данни от "Барометър“ обаче ме задължават да направя няколко пояснения, насочени към журналистите и непрофесионалната аудитория.

Причината за това е, че електоралната социология по принцип е по-скоро "точна наука“ - като математиката (защото вкъщност използва приложни математически модели), но политическата PR злоупотреба с нея нерядко я компрометира впоследствие, а заради небрежността на единици е престъпление да компрометираме работата на стотици колеги.

С оглед на представените данни, трябва да се уточнят поне пет неща, за да може аудиторията да има наистина информирана преценка.

1. От "Барометър" са формално коректни и никъде не твърдят, че изследването е "представително“. И ТО НЕ Е ПРЕДСТАВИТЕЛНО нито за пълнолетното население, нито за потенциалния активен електорат.

Основната причина за това е методът за набиране на данни. Има хиляди публикации на тази тема, които показват, че телефонните "анкетки“ - дори в богати страни с относително нисък коефициент на социално неравенство (като Швейцария и скандинавските държави, например) – винаги изкривяват резултатите в полза на формациите "център-дясно“.

Причината за това е, че по-бедните, по-възрастните, живеещите в селата, както и по-маргинализираните групи от населението нямат телефон за всеки член от домакинството, който има право на глас; докато дребните предприемачи и обикновените консервативни “народняци“ - които всъщност са типичните избиратели на "център-дясно“ - обикновено имат по 2-3 телефона (т.е. от всеки оператор, пък макар и с предплатена карта).

Различни екпериментални изследвания показват, че подобен подохд фалшиво бонифицира "дясното“ с 2 до 5%, като същевременон с толкова ощетява „лявото“. От тази гледна точка 10% аванс на ГЕРБ, обявени гръмко, трябва сериозно да бъдат подложени на съмнение, т.е. може изобщо да няма аванс или да е под 1%! Вярвам, че колегите, които ме познават по-отдавна, ще си спомнят, че този дебат вече съм го водил веднъж публично във връзка с данните на МБМД (станали по-известни впоследствие покрай аферата "Костинброд“).

2. Заради изкривяването, методолозите са изработили различни математически модели на „претегляне“ на данните при такъв тип изследвания – т.е. на придаване на допълнителна тежест на отговорите на непредставените.

Именно тук обаче е ГОЛЯМАТА СЛАБОСТ на поднесените вчера данни – такъв модел на претегляне не беше оповестен. Нещо повече, в конкретния случай той е и неприложим, защото как ще "подсилите“ гласа на хора, които вероятно не сте обхванали изобщо (сезонните мигранти, жителите от гетата, лицата с двойно гражданство в Турция, гражданите на ЕС – временно пребиваващи в България и имащи право на глас за ЕП).

Освен това, претеглянето работи добре при големи извадки, а в този случай извадката е почти наполовина на теоретично препоръчителния обем.

Казано с други думи, дори да приложат съвършения статистически модел, дори да са провели наистина рандомизирано прозвъняване със случаен генератор на номера или с изчистени регистри на клиенти на телекомуникационни компании, максималната грешка пак би била твърде по-голяма от обичайната и в този случай авансът на ГЕРБ е може би не 10%, а само 5% спрямо БСП (ако извадим 3% от резултата на ГЕРБ и додадем 2% на БСП).

3. Няма новина в данните за „втвърдяване на електората“. Напротив, това е белег за непрофесионализъм на интепретацията и непознаване на спецификите на приложената методология. Казано иначе, друг "ДЕФЕКТ“ НА ТЕЛЕФОННИТЕ АНКЕТИ е, че те винаги обхващат по-скоро твърдите електорати на всички партии и винаги обхващат "социално активни“ граждани – които са склонни да демонстрират своя активизъм (партийни членове, религиозни секти, вегани, спортни фенове).

Така че няма никаква изненада в регистрираното „втвърдяване“ на електоратите на ГЕРБ, ОП и БСП. Има много голяма вероятност обаче ДА СЕ ИЗПУСНЕ ПРОТЕСТНИЯТ ВОТ и недоволните от правителството – които поради факта, че се използва не-анонимизиран достъп (телефонният номер е ключ към редица лични данни!) и поради страх от репресия, в общия случай отказват да участват.

4. Социологията търси обяснителни модели и предлага интерпретации. Резултатите от изследването обаче са ПРЕДСТАВЕНИ НЕКОРЕКТНО и затова не е ясно дали интерпретацията е правомерна или трябва да говорим за "разсъждение-съчинение поради липса на картинка“. Тук беше мястото, при което журналистите трябваше да поставят под съмнение твърденията на „социолозите“, а не да ги репродуцират едно към едно.

Въпросите към "Барометър“ трябва да са: Попитахте ли гражданите дали „атаките към правителството“ са основателни – или това е обикновено слагачество? (в изказването се твърди: „които се оказаха неоснователни“). А ако се окаже, че са попитали, следва да се уточни за каква част от анкитираните са „неоснователни“ и за каква част - "основателни“. Освен това, попитахте ли симпатизантите на ДПС защо гласуват за тази партия? Ако не - твърдението, че го правят от „етническа или икономическа зависимост“ е не просто непрофесионално, а направо глупаво. Същото може да се каже за симпатизантите на ВМРО и НФСБ – в това има ли новина или социологически данни?!

Всъщност, макар че говори уж за разликата между ГЕРБ и БСП, публикуваната графика тихомълком пробутва електорална подкрепа за „Обединени патриоти“ приблизително 17%?! Това звучи като скандална шега, съизмерима с аферата Констинброд, защото от месеци други агенции, с нацианолно представителни извадки, показват подкрепа от 7-10%, с ТЕНДЕНЦИЯ НА СНИЖАВАНЕ, успоредна с протестите срещу Валери Симеонов и НФСБ, които „парализират“ Раковска и Гурко (където според Фейсбук се намира офисът на Барометър) всяка вечер през последните две седмици. Тези данни още веднъж изискват обяснение и рефлексия върху неадекватността на избраната методология и обема на извадката.

5. БАРОМЕТЪР НЕ СА СОЦИОЛОГИЧЕСКА АГЕНЦИЯ, а фирма за "практически маркетинг“ - поне това се вижда от последния им пост във Фейсбук.

Защото иначе приличат на фирма фантом – която се появава тогава, когато "правителството е в опасност“ и публикува данни, които да го подкрепят, но не можеш да ги откриеш в интернет.

Именно като "политически маркетинг“, а не като социология, следва да се тълкуват тиражираното мнение за "балансираното поведение на българския-министър председател във външнополитически план“, както и целият пасаж за вицепремиера Каракачанов: "Явно с умерената си позиция на балансьор той се припознава от положително от избирателите като гарант за стабилност в малката, а от там и в цялата управляваща коалиция“.

ГЛУПОСТИ! Дори ако приемем, че данните са верни, доверие от 36%, от заявилите, че ще гласуват, говори за 64%, т.е. почти 2/3 недоверие или липса на оценка. Нещо повече, понеже познавам данните на някои от другите агенции (които няма да посоча, за да не кажете, че "продуктово позиционирам“), там ясно се вижда как от средата на 2017 г. доверието в Каракачанов постепенно спада, а недоверието расте, като след февруари т.г. недоверието вече е значително по-високо – т.е. Ако си позволим да спекулираме в интерпретацията си, по-вероятно е той да не е смятан за  "гарант“ за стабилност, а е сочен като ВИНОВНИК за липсата на оставки!

За да обобщя накрая е редно да кажа, че – ако изключим 1, 2, 3, 4 и 5 – изследването сигурно не е лошо. Лошото е, че е трудно да ги изключим и именно това дава повод да припомня, че Българската социологическа асоциация (БСА) от поне 15 години има утвърден етически стандарт и ясно разписани правила за оповестяване на данни от емпирични изследвания.

Психологията получи своята официална кодификация от държавата, защо и за практикуването на социология – най-малкото в нейното електорално измерение – да не се наложи държавен стандарт? Останалото е безотговорност към общественото мнение, а в крайна сметка – както казва един стар виц - приликата мужду мухата и правителството е, че и двете можеш да ги убиеш с вестник, т.е. именно с общественото мнение.

Текстът е писан за Меdiapool.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Кой печели предизборно от поредната драма около Изборния кодекс?