ДАНС – (не)очакваният Франкенщайн

Само наивници могат да повярват, че ДАНС е аналог на американското ФБР. ДАНС не може да събира доказателства, които да послужат пред наказателния съд – това е забранено с НПК. Единственото, което ѝ е позволено, е извършването на оперативно-издирвателна, техническа и други подобни дейности. Ала във всички случаи това няма непосредствено процесуално значение. Ето защо мантрата, че ДАНС е българското ФБР, бързо трябва да се забрави. ФБР е структурата за разследване, събираща доказателства на федерално ниво в САЩ. Единственият “допир” на ДАНС до наказателния процес е извършването на предварителни проверки, назначени от прокурора на основание Закона на съдебната власт, но те са извънпроцесуални и служат само за преценка дали да се образува наказателно дело или не. И нищо повече.

Правомощията на ДАНС – “copy-paste” от Закона за МВР

Създаването на ДАНС е типичен пример за необмислено “набъбване” на чиновническия торф, затлачен от държавни структури, които не предлагат никаква дебютна новост. Нещо повече – това е стъпка назад спрямо възприетия преди години принцип бившата НСС да бъде “кастрирана” от полицейски правомощия. А какво направи законодателят? Просто без усилия преписа полицейските правомощия плюс ОИД (оперативно-издирвателна дейност) от Закона за МВР, като ги “монтира” в Закона за ДАНС.

Така служителите на НСС, които справедливо не можеха и да помислят да извършват 24-часово задържане на граждани, вече разполагат и с това правомощие. Ето защо ще бъде законосъобразна, макар и крещящо неоправдана, перспективата ДАНС да започне да гради свои арестни помещения по регионалните си структури. Защото другият вариант е да сключи договори с МВР, за да ползва полицейските “клетки”. Но това е съвършено нецелесъобразно!

И нещо дребно, но важно: никъде в Закона за ДАНС не са посочени състави на престъпления от Особената част на НК, които да маркират ориентирите за дейността, а просто са изброени социално-укорими опасни явления в общ вид (противодействие на противоконституционна дейност, на опасност за икономическата, финансовата и екологична сигурност на държавата, международен екстремизъм и тероризъм, деструктивно въздействие върху комуникационни и информационни системи ...).

Резервоар за следователски труд

Една незабележима тенденция постепенно си пробива път: със Закона за ДАНС бе добавен нов текст в НПК (чл. 194а), според който “по материали от ДАНС” разследването се провежда от прокурор, а той може да възложи разследването на следовател. Т. е. разследващите полицаи (бивши дознатели) от МВР са “отстранени” от подобни досъдебни производства.

Но какво означава точно “по материали от ДАНС” не е много ясно. И като се вземе предвид, че ДАНС бе сезирана от всекиго и за всичко (източването на ЦСКА, кой пратил софийските боклукчии на море и пр.) не би учудила и перспективата незначителни ангажименти на агенцията да се превърнат в резервоар за следователска работа. Защото – знайно е – следователите бездействат, а такава “важна” институция като ДАНС може да бъде обгрижвана само от височайше внимание, недостойно за МВР.

Да вземем за пример ареста на бившия рефер Леков. Нима ДАНС направи оригинална оперативна комбинация? Или прихвана със СРС-та уговорките за подкуп? Нима ДАНС проникна чрез служител под прикритие във футболната мафия? Не – просто един футболен рефер се разприказва, след като попълни аудио и видеоколекцията си с гласовете на изнудвачи на властови позиции и наготово ги поднесе на прокуратурата.

И там някъде се вклини ДАНС. За да може костюмирани и качулати нейни служители показно да нахлуят в сградата на ДАМС под сирените на оглушителен сиренен вой. Пропагандно. И много, много евтино! Защото един начинаещ дознател от МВР просто би позвънил на служебния телефон на Леков, който на бегом би долетял до кварталното РПУ, за да си получи формулираното обвинение. Честният и смел подход би изисквал ангажирането на следователи към разследвания с категорични законови корекции, а не посредством неясни палиативи.

Фрустрираното МВР

Създаването на ДАНС има прокънтяващ ефект в структурите на МВР. Новите суперагенти започнаха да получават двойни заплати, родеещи се с магистратските. Полицейските служители кимат завистливо и се чудят с какво толкова ги превъзхождат довчерашните им колеги от НСС? Очевидно е, че това е пагубен държавнически подход – натрапената и ескалираща вътрешна демотивация в МВР обрича на сигурен неуспех всеки напън за противодействие на престъпността. И това е най-страшната последица с дълготраен ефект, имунизирана срещу лекарствата, които би предложило всяко следващо управление.

Така че сирените на ДАНС-овите PR акции всъщност са камбани, призоваващи за опасност...

* Веселин Вучков е завършил право в Софийския университет. Преподава наказателно-процесуално право в редица университети. От 2003 г. е доктор по право. Автор е на научни и популярни публикации по проблемите на наказателния процес. Членува в Съюза на юристите в България.