Дарителството и Covid-19: Важно е да се мисли, освен да се действа бързо

Борбата с Covid-19 мобилизира безпрецедентен дарителски ресурс и от началото на извънредното положение бяха събрани над 5 млн. лева, като средствата продължават да нарастват с всеки изминал час. На този етап всеки дава най-доброто от себе си, но за първи път сме в ситуация, която ще изисква дългосрочно мобилизиране на дарителски ресурс в голям брой сфери, засегнати от кризата, коментира пред Mediapool Красимира Величкова от Българския дарителски форум. Затова тя смята, че е важно да се мисли, освен да се действа бързо, да се приоритизират нещата и събраният ресурс да се инвестира максимално ефективно, защото нови и нови средства ще са ни необходими много дълго време.

Анализ на БДФ отпреди ден показа, че 94% от даренията в момента са за купуване на апаратура. Добре е обаче, когато тя се купува и дарява на определени болници, да се мисли има ли достатъчно медицински кадри, които да работят с нея, за да не остават неоползотворени ресурси, коментира Величкова. За целта планирането и организацията са важни, въпреки че настоящата ситуация изисква да се действа бързо.

"Нито в България, нито по света има стандартен протокол за действие в подобна ситуация, когато се мобилизира огромен дарителски ресурс. Това е въпрос на координация между ораганизациите и институциите, които правят кампании. Както и въпрос на отговорност на получателите на дарения, така че да не получават дарения за едно и също нещо. Част от кампаниите ежедневно публикуват отчети", казва Величкова. Такъв добър пример за напълно прозрачна инициатива е кампанията на Проект #задоброто , която публикува всекидневни отчети за събраните средства и доставените в болниците апарати, консумативи и др. В нея вече са събрани 268 408 лева, въпреки че си беше поставила за цел да събере 300 000 лева до 30 април. 

Прозрачността е важна, защото хората искат да видят ефекта

"Прави впечатление, че други кампании публикуват информация основно за това колко са набрали, но за изразходване на средтвата още не се говори. Болниците, които получиха голяма част от даренията през последната седмица, са отворени и публикуват информация за дарителите и получените суми, но най-вероятно не смогват и няма информация за това как са изразходвани средствата. По принцип това е добър стандарт – дарения, които са направени публично, да се отчитат публично. Т.е. да не се отчитат само индивидуално към дарителите, а да има публичен отчет за тях, защото това дава повече сигурност и на малките, и на големите дарители и въобще създава доверие към дарителството в цялото общество", коментира Величкова.

По думите ѝ би било много полезно, ако хората, които са занимават с комуникацията в организациите, където се набират големи суми дарения, регулярно да публикуват информация и отчети, защото хората даряват за решаване на даден проблем, а решението на проблема не се изчерпва просто с набраните пари. Хората искат да видят резултат от това как са вложени, казва Величкова.

"В момента кредитът на доверие към болничните институции е много голям и в обществото има консенсус за това, че граждани, организации и компании трябва да подпомогнат българските лекари, сестри и немедицински персонал. Болниците да са оборудвани, хората да са защитени, така че това, което се случва, е изключително от гледна точка на доверие, което се дава за всички хора на първа линия", коментира тя.

Разликата с предишни бедствия и хуманитарни кризи е огромна

Разликата с предишни кампании по повод бедствия или хуманитарни кризи е голяма, смята ощще Величкова. "Спомняме си колко много подкрепа получиха бежанците през 2013 година. Колко много подкрепа имаше за Хитрино, Аспарухово, Бисер, Калояново, за дома в Могилино. Това са все такива кризи, независимо дали природни или хуманитарни бедствия, но в случая разликата е, че онези бедствия се случваха за много кратко време, с изключение на бежанците и с ограничиен мащаб – или локализирани на едно място, или сред една група хора. И съответно институциите, които трябва да координират работата си, бяха по-малко и ефектите от тези кризи, в много по-малка степен се отразяваха въху цялото общество отколкото върху конкретните засегнати общности", казва Величкова.

"Докато сега имаме една криза, която освен чисто медицинските потребности, повлича много новопоявили се нужди заради мерките, които се прилагат. Много хора и за дълго време ще имат нужда оттук нататък от подкрепа. И затова на първо място са отговорни общините – за хора, които са в изолация (под карантина), които са ограничени да излизат, хората с увреждания, резидентните грижи, домове за възрастни хора, центрове за настаняване от семеен тип. Всички те са пълни хора от уязвимите групи, които имат нужда от различен тип помощ", посочва тя.

Величкова коментира, че в момента от една страна приоритет е медициннският аспект и как да подкрепим българското здравеопзаване- болници, медици, така че да има по-малко жертви. Но паралелно с това трябва да се мисли за системи, които ще могат да подкрепят правителството, общините, гражданските организации да се решават тези новопоявили се нужди. "Това е голямо предизвикателство за всички", казва тя.