Държавата чака 570 млн. лв. инвестиции от концесии на портове, летища и гари

В края на мандата на ГЕРБ концесиите най-после тръгнаха. Засега единствените успешно приключили процедури са тези за пристанища, като до момента правителството одобри петима частни оператори за тях, в ход са процедурите за избор на още толкова концесионери. Търсят се инвеститори и за жп гарите в Пловдив и Варна. Предстои обявяване на процедури за летищата в Пловдив и евентуално в София и Балчик, съобщи министърът на транспорта Ивайло Московски.

Плановете ни са до края на мандата на правителството да приключим всички започнати концесионни процедури, като очакваните инвестиции възлизат на около 570 млн. лв., допълни министър Московски.

 

До момента интересът е основно от българския бизнес. Чужди инвеститори няма. Анализът показва, че концесиите за пристанища са успешни, за разлика от тези за летищата, защото там нужните инвестиции са значително по-малко, коментира министър Московски. Освен това водният транспорт е най-евтиният и в условията на криза част от карго товарите по въздух се пренасочват именно към него, допълни транспортният министър.

 

Финансовите резултати показват, че последните концесии, които направи Министерството на транспорта, са една успешна политика, отбеляза министър Московски. При кризата и при липса на възможност от държавата да инвестира в пристанищна инфраструктура, привличането на частни инвеститори, публично-частното партньорство, каквото е концесията, е един успешен метод и начин да се развиват пристанищата, допълни той.

 

Той даде пример с пристанищния терминал за насипни товари Бургас-изток, който беше даден на частник през 2011 г. “Цифрите показаха, че за една година от концесионирането, освен че се спазват всички ангажименти като инвестиции и работна ръка, приходите са увеличени по 2, както и товарооборота", каза Московски. Освен това концесионерът изплаща и заема към японската банка за модернизирането на порта.

 

По един български бизнесмен за всяко пристанище

 

Българският бизнес е единственият, който проявява интерес към концесията на пристанищата. Досегашните процедури показват, че няма голяма конкуренция и за всяко пристанище има по един кандидат. Единственото изключение е за Видин-юг, където бяха подадени три предложения. Възможното обяснение може би е, че при липсата на чужд интерес българския бизнес се е разбрал кой какво да вземе. Засега концесионерите са фирми, свързани с бизнесмени, които транспортират големи количества товари и търсят начини за съкращаване на тези разходи, показват дадените до момента пет концесии.

 

В сряда правителството одобри поредната концесия за пристанищен терминал Русе-запад. Той ще се оперира от фирми, свързани с шефа на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. В края на годината фирми, свързани с него, взеха и пътническия терминал в Несебър.

 

Преди коледните празници правителството даде на концесия и пристанищния терминал Видин-юг на “ТЕЦ-Свилоза”, в което до лятото на 2012 г. основен акционер беше Красимир Дачев, а след това акционери станаха фирми регистрирани в Хонконг и Делауер.

 

През 2011 г. “Български морски флот” на Кирил Домусчиев взе на концесия двата терминала за насипни товари на пристанище Бургас-изток срещу задължението да плаща заемите на порта, както и да инвестира над 100 млн. евро. 

Първата концесия за правителството на ГЕРБ беше на “Лукойл Нефтохим Бургас” на нефтения терминал “Росенец” в началото на 2011 г.

 

Освен тези приключили процедури, в момента в ход са концесиите на още пет пристанища – Лом, Тутракан, Русе-център, Никопол и Бургас-запад, а тези за Видин-център, Русе-изток и зимовника в Русе са в процес на подготовка, уточниха от Министерството на транспорта.

 

От тях в най-напреднала фаза е това за пристанище Лом, където има една подадена оферта от наскоро учреденото дружество "Порт инвест", което е 100% собственост на "Българско речно плаване", част от групата "Химимпорт", по информация на “Капитал”.

За терминала в Тутракан срокът за подаване на инвестиционни предложения пък беше удължен, след като нито един кандидат не подаде оферта.

 

Никой не иска летищата

 

Засега концесията на летищата се оказва задача с повишена трудност на правителството. След неуспеха с това в Русе, Горна Оряховица и карго терминала в Пловдив, сега стратегията се променя.

 

В момента се подготвя концесионна процедура за цялото летище в Пловдив, каза министър Московски. По думите му тези в Русе и Горна Оряховица ще бъдат дадени на общините, за да ги развиват на местно ниво. Плановете на местната власт в Русе били гражданското летище да стане селскостопанско, казаха от Министерството на транспорта.

 

В момента консултант подготвя и концесионния анализ за терминал 2 на летище София и аеропорта в Балчик. От него ще стане ясно дали двете аерогари ще бъдат дадени с една обща концесия или поотделно, уточни министър Московски.

 

Родните летищата са стари и не са особено атрактивни, защото не са пригодени към шенгенските изисквания, а прилежащата им инфраструктура е в лошо състояние.

 

Търси се концесионер за жп гарата в Пловдив

 

От половин година държавата търси концесионер и на жп гарата в Пловдив. Министър Московски не уточни кога се очаква процедурата да приключи, както и има ли кандидати. 

 

Подготвя се процедура за концесия и на жп гарата във Варна. За Централната жп гара в София за момента е важно успешно да приключи нейната модернизация и реконструкция, едва след това ще се мисли дали е удачно да се даде на концесия или не, каза министър Московски.

 

Ако има заявен инвестиционен интерес, сме готови и други гари да бъдат предложени за публично-частно партньорство, каза министър Московски.

 

 

Да дойдат инвеститорите

 

Междувременно държавата вече широко отвори вратите си за публично-частно партньорство (ПЧП) с бизнеса след като днес правителството прие подзаконовите нормативни актове към Закона за ПЧП. Това са правилника за прилагането му и Наредбата за условията и реда за планиране и критериите за включване на проекти за ПЧП в оперативния план и в програмата за реализация на общинския план за развитие.

 

С двата документа се определят процедурите за осъществяване на публично-частно партньорство.

 

Законът за ПЧП влезе в сила от 1 януари 2013 г. Надеждите на управляващите са с новите механизми за сътрудничество между бизнеса и държавата да се засили инвестиционната активност. Предстои да видим дали това ще се случи.