Държавата да обжалва решението на Страсбург по църковния спор

След като преди месец президентът Георги Първанов се обърна с безпрецедентна молба към всерусийския патриарх Кирил да "въздейства" върху Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в полза на Българската православна църква (БПЦ), в четвъртък и двама шефове в парламента – зам.-председателят на Народното събрание Любен Корнезов и председателят на Комисията по вероизповеданията Огнян Герджиков – отправиха критика към Европейския съд и заявиха, че най-вероятно държавата ще обжалва решението му.

Двамата известни юристи – Корнезов в областта на конституционното право, а Герджиков – в търговското право, застанаха на "неюридическата" позиция, че съдът в Страсбург не е прав, а решението му "не е издържано юридически" и е "неканонично".

Така те се включиха в хора на български политици и държавници, които открито критикуват съдебна институция, чиято юрисдикция България е приела, подписвайки съответните международни документи.

На 22 януари съдът в Страсбург се произнесе по жалба на близо 800 миряни и църковни дейци срещу дейността на държавата, която през 2003 г. с помощта на полицията и прокуратурата изхвърли със сила от храмове и манастири привърженици на Инокентий, който бе инициатор за избор на нов синод на БПЦ.

По същото време с нарочна поправка в Закона за вероизповеданията бе записано, че единствено за БПЦ не важи съдебната регистрация на устава и ръководния орган, с което бе отнета възможността на хората на Инокентий да се обърнат към съда, който да разгледа кой от спорещите синоди е действително легитимен съгласно устава на БПЦ.

Така с директна намеса на държавата бе предрешен чисто църковно-правен спор - синодът на Максим бе обявен за единствено законен, а хората на Инокентий – изгонени.

Съдът в Страсбург се произнесе, че са погазени религиозните свободи на хората и че държавата се е намесила неправомерно в спор, по който тя не трябва да има отношение. Съдът даде тримесечен срок на хората на Максим и Инокентий да се разберат по спора за ползването на църковните имоти, а държавата да коригира допуснатата от нея намеса в църковните дела.

"Един е патриархът, една е БПЦ, един е синодът"

В четвъртък депутати от парламентарната комисията по вероизповедания се срещнаха с представители на БПЦ и на 12 поместни православни църкви, поканени от Светия синод да дадат рамо "срещу решението на ЕСПЧ". Участниците приеха становище, в което призоваха българската държава "да предприеме необходимите действия за обжалване на решението на съда".

''Един е патриархът, една е Българската православна църква, един е синодът, няма два синода'', заяви след срещата Любен Корнезов с плам на мирянин, което малко трудно се връзва с членството му в БСП, наследник на партия, пропагандираща атеизма. Според Корнезов съдът в Страсбург се намесва в работата на БПЦ, която си има свой устав.

Според Герджиков пък общата идея, изразена на днешната среща с представителите на православните църкви, е, че "не трябва да има преговори и компромиси с разколниците".

Опасна подмяна на спора

"Казусът, по който близо 800 миряни и църковни дейци се обърнаха към съда в Страсбург, е прост и не засяга по никакъв начин каноничността на БПЦ. В публичното пространство се извършва грубо подменяне на самото решение, и то не само от БПЦ, която е страна по спора. А от представители на най-високо държавно равнище се саботира институция, каквато е ЕСПЧ", коментира за Mediapool адвокат Иван Груйкин, представител на ищци, обърнали се към европейския съд по казуса с БПЦ.

"Съдът в Страсбург не се произнася какво е право и какво не е за БПЦ, нито казва кой синод е легитимен. Той констатира, че държавата неправомерно се е намесила в църковните дела в полза на едната спореща страна, като не е допуснала разрешаването на спора по съдебен ред в български съд", допълни той.

"Ако вместо да праща полиция и със сила да изхвърля хора от храмовете, държавата бе оставила съдът да се произнесе по легитимността на избрания синод, спор отдавна нямаше да има", каза още той.

Според адвокат Груйкин в момента се извършва и подбиване на усилията на Министерството на правосъдието, чиито представители водят тежки преговори със спорещите страни за постигане на споразумение, както го изисква решението на ЕСПЧ.

"Най-опасното е, че у хората се насажда недоверие и враждебност към съдебен акт и съдебна институция, каквато е Съдът за правата на човека в Страсбург. Ако в България, над българския съд политиците могат да оказват влияние и натиск, то върху ЕСПЧ това е недопустимо. Страшното е, че това се извършва от хора, чието право и задължение е да бранят законността и да спазват разделението на властите", завърши адвокат Груйкин.