Държавата да разследва и обясни как умират хора в районното

Държавата да разследва и обясни как умират хора в районното

Реакцията на МВР и омаловажаването на смъртния случай в Четвърто РПУ -София след протестите пред парламента с мотива "криминално проявен" е неизкореним манталитет от времето на тоталитарната милиция, която първо биеше и убиваше, а после питаше. По същия начин информацията се крие, като се разчита тя да не се разпространи. Крие се, защото полицейските началници не са свикнали да носят отговорност, не са свикнали да говорят с открито лице на медиите и хората. Затова и рейтингът на полицията е такъв и все повече се свива.

Коментарът пред Mediapool е на адвокат Михаил Екимджиев от Асоциация за европейска интеграция и човешки права. Той и колегата му правозащитник Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии смятат, че задължително трябва да се проведе пълно и цялостно разследване за смъртта на 60-годишния Методи Маринов.

Държавата трябва да даде задоволително обяснение, защото тя отговаря за живота и здравето на лица, намиращи се под неин надзор (затвори, следствени и полицейски арести), обясни Екимджиев.

Според адвокат Грозев разследването на случая задължително трябва да е от цивилен следовател, а не да се разчита на вътрешноведомствена проверка.

Публичните показания на свидетели, че починалият е бил на протеста, създават сериозни притеснения за достоверността на поднесената информация от страна на МВР, добави той.

Двамата адвокати подчертаха, че трябва да се установи дали са предприети всички мeрки за съхраняване живота на Маринов. Това включва проверка на фактите как мъжът е попаднал в районното, бит ли е преди или след това, осигурен ли му е достъп до лекар.

Ако наистина не му е осигурена медицинска помощ, въпреки че той е настоявал за такава, както твърдят свидетели по телевизията, само това нещо би ангажирало отговорността на държавата, заяви Екимджиев.

Параграф 22

Според него е абсурдно да не се предоставя адвокатска защита на задържаните в полицейските управления. Претекстът, че задържаните не са имали пълномощни, е Параграф 22, защото, за да получи адвокатът пълномощно, трябва да се види с арестувания, който да подпише един документ от три реда. Достъп на защитници до задържаните обаче не е бил осигурен.

Първичното неосигуряване на възможност за среща между задържаните и адвокатите е най-сериозният правозащитен проблем, който буквално плаче за дела по закона за отговорността на държавата и пред съда в Страсбург, добави Екимджиев.

Според него Указът за борба с дребното хулиганство е едно социалистическо и тоталитарно творение, направен на принципа "ако не си виновен – да си".

Много често по такива дела не се допускат свидетели от страна на задържаните, а пред съда се взимат показанията само на полицаите, участвали в ареста и създали самия акт по указа за борба с дребното хулиганството.

Получава се така, че тези, които те обвиняват, са и свидетели. Остава само и те да те осъдят. Поне съд има, но в случая той не допуска външни доказателства. Това се възпроизвежда като практика и затова вече в Страсбург имаме заведени пет - шест дела точно за такъв дебалансиран процес, поясни Йонко Грозев.

Той говори за делата пред Европейския съд, водени заради неактивното разследване на сигнали и оплаквания за употреба на сила от страна на полицията.

Неадекватна полиция

По думите на Екимджиев събитията пред парламента на 14 януари показват, че българската полиция или се оставя да бъде бита, псувана, оплювана, или бие безобразно, наред без да прилага някакъв разделителен критерий между най-агресивните, подстрекателите, т.нар. ултраси, и хората, които протестират мирно, осъществявайки свое конституционно право.

Полицията можеше да се намеси още в самото начало на протеста, когато една или две групи я атакуваха със снежни топки, ритници и модули от металните ограждения, поясни той.

Екимджиев посочи, че нарушителите на реда спокойно можеха да бъдат изолирани от стотиците хора, които имаха намерението и нагласата да проведат един мирен протест, съгласно правата, които им се предоставят от конституцията и европейската конвенция.

Според Екимджиев твърдението на министър Миков, че МВР няма правно основание да предприема действия спрямо "агресивни групи" е абсолютно невярно. В закона за МВР има разпоредби, позволяващи на полицията при неправомерни действия, независимо дали става дума за митинги, да приложи т.нар. помощни средства. В този смисъл думите на Миков са абсолютно неподобаващо измъкване на юрист с доказани качества, смята адвокатът.

Освен това полицаите си вкараха автогол и загубиха голяма част от обществената подкрепа за иначе справедливите им искания, "защото ги видяхме какво и колко могат", добави той

Маргинализирането на протеста

Двамата правозащитници смятат, че полицията не е съобщила по нормален начин за прекратяването на протеста и това допълнително е нагнетило напрежението.

Според Екимджиев това е станало без никакви разумни основания. Всеки нормален човек би реагирал по един начин, ако знае, че неговият законен протест се прекратява заради заплаха от бомба, която е свързана с личната му безопасност и по друг – ако просто се съобщи, че Бойко Борисов е прекратил митинга.

"Второто звучеше като хрумване, като произвол. И е нормално точно този начин на съобщаване да нажежи ситуацията."

Дори в сегашния закон за митингите не е предвидено прекратяване на един протест без някакво форсмажорно обстоятелство, каквото се е оказала се измислена заплаха за бомба, добави той.

Нито за момент не се съмнявам, че сигнал за бомба е имало, и нито за момент не се съмнявам, че този сигнал не е част от цялостната полицейска разработка за дискредитирането на този протест. Но в този смисъл ръководството на полицията действа брилянтно, за да провали и маргинализира митинга, коментира още Екимджиев, според когото не случайно ултрасите са допуснати на площада.

Не е тайна, че полицейските ръководства са в тесен контакт с ръководствата на фенклубовете, с които се виждат преди всеки по - сериозен мач в София. Така че би било лесно тези хора да се окажат там и да присвоят и провалят митинга на студентите, аргументира се той.

Големият въпрос е дали тази употребата на сила е пропорционална, а отговорът е категорично не, защото се биеше наред, продължи адвокатът, който е силно възмутен от твърдения и на Михаил Миков, и на други представители на МВР, че при дадена заповед за разпръскването на хората, не може да се очаква от полицията да подбира кого да бие и кого да арестува.

"Една обучена полиция трябва да арестува точно тези, които извършват неправомерни действия. Не е неправомерно да стоиш на тротоара, неправомерни са актовете на насилие. Така че този поголовен бои и каруцарските псувни и закани, които се чуваха от страна на полицаи към протестиращи, са абсолютен непрофесионализъм. Тези хора трябва да бъдат наказани", смята Екимджиев.

Според него в краткосрочен план ръководството на МВР е спечело битката, но не и войната. "Те дискредитираха един конкретен опит на зараждащото се гражданско общество в България. Смачкаха го, маргинализираха го, направиха го да изглежда гротескно, но не си дават сметка, че в един дългосрочен план всяка власт има нужда от гражданско общество, защото властта в една правова и европейска държава се крепи благодарение на гражданското общество."

Споделяне

Още по темата

Още от България

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?