ГЕРБ предлага

Държавата да си събира глобите чрез Закона за конфискацията

Вътрешната комисия реши скандално да разгледа проекта на тайно заседание

Конфискация на имуществото на лица, глобени с актове за над 150 000 лева, предвижда последният вариант на проекта за Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, с който Mediapool разполага. Той бе приет в сряда от вътрешната парламентарна комисия, която обаче неизвестно защо заседава тайно.

От проекта не се разбира кой точно е предложил ключовите поправки в закона.

Идеята на ГЕРБ е комисията за конфискация да се задейства, когато администрацията не може по друг начин да събере наложените глоби. Актове в такъв размер е най-вероятно да се издават от НАП при данъчни нарушения в особено големи размери, от Комисията за защита на конкуренцията и строителния контрол.

Новият закон би създал двоен стандарт в процедурите за конфискация, защото прагът за преследване на останалото "необяснимо богатство" остава 250 000 лева.

ГЕРБ предлагат и да се удължи от 10 на 15 години давността за проверка назад във времето. Този срок бе отхвърлен от Народното събрание, защото самите държавни институции са длъжни да пазят документи само за 5 години.

Проектозаконът се приема като ключов от ЕС и САЩ за продължаване на правосъдната реформа, но среща и сериозен отпор сред правозащитните организации заради въвеждане на т. нар. "гражданска конфискация" – отнемане на имущество без влязла в сила присъда за извършено престъпление.

Въвеждането на конфискация при наложени глоби със сигурност ще доведе до още критики от правозащитните организации.
Друга ключова промяна, внесена между първото и второ четене на закона, е отпадането на задължението за Народното събрание да следи дейността на комисията за конфискация чрез постоянна комисия. Този текст се приемаше като основна гаранция за защита на човешките права.

Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му, а мандатът на сегашните членове на комисията се прекратява. Подмяната на състава не се предвиждаше в първия вариант проекта, но до тази мярка явно се е стигнало след оставката на шефа на комисията Тодор Коларов заради скандал с колеги заради заплати от по 5000 лева.

По предложение на депутати от СДС отпада ключов репресивен текст, който позволяваше на комисията да образува производство за конфискация срещу т.нар. трети лица. Това на практика щеше да направи потенциална мишена всеки български гражданин, придобил законно имуществото си, но от лице, което евентуално е извършило престъпление.

В проекта обаче е запазена възможността да се отнема прехвърлено на свързани лица имущество.

Увеличава се броят на престъпленията, които ще позволяват на комисията да се задейства. Така на конфискация ще подлежи всеки с повдигнато обвинение за умишлена безстопанственост, фалшификация, валутни престъпления и незаконно финансово посредничество.

В "радара" на комисията ще попаднат престъпленията, извършени от оценителите, както и основателите на неправителствени организации, които използват сдруженията си за укриване на данъци. Под ударите на бъдещия закон подлежат още манипулаторите на спортни срещи и заловените с голямо количество незаконни оръжия.

Очаквано, управляващите връщат президентската квота от 1 член в комисията. До това се стигна след критиката на президента Росен Плевнелиев за първоначално предвиденото отпадане на квотата.

Управляващите са възприели предложението на ДПС да се забрани получаването на бонуси от петимата членове на ръководството на структурата. Особено щедро раздаване на пари падаше по времето на Стоян Кушлев, който нашумя с месечния си доход от 7000 лева.

Промените в проекта засягат и процедурите по делата за конфискация. С цел да се улесни комисията, се забранява на трети лица да предявяват претенции към запорираното имущество. В същото време обаче се забранява на комисията да иска паричната равностойност на незаконно придобит имот, върху който има ипотека.

Спорен остава въпросаът дали съдът ще присъжда конфискация на определено имущество, ако не е напълно сигурно, че то е придобито от незаконна дейност. В първия си вариант законът допуска възможност за конфискация, ако в рамките на делото се разбере, че е "по-вероятно" имотът да е придобит незаконно.

Комисията няма да може да ползва оперативна информация от МВР и ДАНС, отпада и задължението за постоянен обмен на данни с НАП.

Първоначалният проект бе критикуван за твърде ниския праг на "необяснимото богатство" от 60 000 лева, което щеше да направи над 400 000 български семейства "контингент" на комисията за конфискация.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?