Държавата даде картбланш на Оманския фонд да спаси КТБ

След седмица безплодни разговори дали, как и доколко да се намеси държавата за спасяване на вложенията в Корпоративна търговска банка (КТБ), от петък е в ход нов план – за намиране на изцяло частно решение, като се даде шанс на акционерите да рекапитализират КТБ.

 

Министърът на финансите Петър Чобанов проведе телефонен разговор с главния изпълнителен директор на Държавния резервен фонд на Султаната Оман, който притежава 30% от капитала на КТБ, съобщиха от ведомството.

 

Чобанов е уверил Абдулсалам Ал Муршиди, че държавата ще разреши на настоящите акционери да предоставят необходимия капитал и ликвидност на банката.

 

Липсата на покана към акционерите било "спекулативна теза"

 

"В разговора бяха отхвърлени спекулативните тези, наложени в последните дни, че акционерите не са поканени да участват в намиране на работещо решение относно банката. Двете страни преповториха готовността си да положат усилия за намирането на подобно решение", се казва в съобщението.

 

По този начин МФ опровергава твърденията на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, че БНБ не е дала възможност на акционерите да търсят решение за спасяване на банката, а вместо това предпочела да я постави под особен надзор и впоследствие да иска отнемане на лиценза ѝ. КТБ "няма нужда от спасяване, а от подкрепа. На ход не са политиците, а акционерите на КТБ АД, които имат желанието и възможностите“, заяви Василев в писмо до медиите по-рано тази седмица.

 

"Три пъти оманските акционери в КТБ са искали среща с ръководството на Българската народна банка. Освен готовност за среща, те са изявили желание да подкрепят банката. До среща не се е стигнало след отказ от Централната банка", заяви през седмицата бившият министър на финансите Стоян Александров, който е и вложител в КТБ.

 

Поради тази причина Оманският фонд е решил да наеме адвокатски фирми, за да търси правата си.

 

Членове на Оманския фонд, които са в Надзорния съвет на банката - Абдулсалам Ал Муршиди и Файсал Амур Мохамед Ал-Риями заявиха, че ще съдят държавата, ако не им се предложи като акционери да участват в увеличение на капитала на финансовата институция.

Оманският държавен фонд притежава малко над 30% от акциите на КТБ чрез регистрираното в Люксембург дружество Bulgarian Acquisition Company II S.A.R.L.

 

Твърди се, че към международни съдебни институции се е обърнал и Цветан Василев, който настоява за международно разследване на причините определен кръг да атакува банката. Адвокатите му ще искат и оценка на действията на БНБ, както и на други държавни институции, които по същество съдействали за банковата криза, вместо да я предотвратят в зародиш.

 

Намирането на частно решение за КТБ е най-желаният изход

"Министър Чобанов отново потвърди, че се спазва законът и ще се даде възможност на сегашните акционери да осигурят необходимия ресурс (капитал и ликвидност), като държавните институции ще се намесят съобразно правомощията си по закон само ако акционерите не успеят. Това е обвързано и с работата по процедурата на специален надзор, който БНБ наложи за срок от три месеца. Намирането на частно решение на проблема, което не ангажира публичен ресурс, е най-желаният изход от създадената ситуация", съобщават от МФ по повод разговора с директора на Оманския фонд.

 

В същото време плъзна информация, че мощната одиторска компания KPMG, чието българско подразделение прави одитите на КТБ и на други фирми, контролирани от Цветан Василев, също възнамерява да съди БНБ и българската държава заради твърденията на Иван Искров за източване на КТБ и внушенията за некоректен одит.

 

"Чувам, че има Омански фонд, който да покрие финансовите проблеми"

 

Лидерът на ДПС Лютви Местан, чиято партия досега твърдо подкрепяше първоначалния план на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, отдържавяване на дъщерната ѝ банка "Креди Агрикол" и спасяване на всички вложители с пари на данъкоплатците, даде да се разбере, че не е против "бизнес решение" за КТБ.

 

"Ако наистина има бизнес решение на този казус, ние не сме против него - напротив, бихме го приветствали. Напоследък чувам, че има Омански фонд, който е бил в състояние да покрие финансовите проблеми на банката. Чудесно, нека се даде шанс и за бизнес решение", коментира в петък Местан, с което отново се опита да демонстрира, че е в пълно неведение за това кой кой е в КТБ, публично известна като "банката на ДПС" и "банката на властта".

 

Изразената от финансовия министър готовност КТБ да бъде спасявана от нейните акционери, идва след решението на правителството в сряда за актуализация на държавния бюджет, който е елемент от друг план – за обявяване на КТБ в несъстоятелност и покриване на гарантираните вложения до 100 000 евро с нов държавен дълг от 1.7 млрд. лева.

 

Нов проектозакон се гледа по "ъглите на бюджетната комисия"

 

В четвъртък стана известен още един проектозакон за преструктуриране на КТБ. Той бе публикуван във Facebook от бившия депутат от БСП Георги Кадиев. Проектът, който според Кадиев не е предложение на БСП и не е внесен официално, а се гледа по "ъглите на бюджетна комисия", предвижда законово гарантираните до 100 000 евро депозити да се изплатят до 30 дни след обявяване на банката в несъстоятелност, а надвишаващите тази сума - до 6 месеца след ревизия от НАП.

 

За големите вложители е предвидено лихвите по депозитите им да бъдат намалени до средните пазарни със задна дата, от деня на откриването на влога. По отношение на фирмите се предлага да извършват междубанкови преводи само за доставка на стоки и услуги и погасяване на задължения към държавата и контрагенти за срок от 12 месеца от влизане в сила на закона. За целта те ще трябва да представят документи удостоверяващи основание за плащане.

 

Преди да се пристъпи към подобни мерки, обаче, квесторите трябва да кажат какво е реалното състояние на КТБ и дали собственият ѝ капитал е отрицателен. Те трябва да установят това за 20 дни след влизане в сила на закона.

Ако капиталът на банката се окаже положителен, ще се задействат предвидените механизми в Закона за кредитните институции.

Ако КТБ е декапитализирана, в срок от 10 дни държавата да купи от нея дъщерната ѝ "Креди агрикол" за 1.5 млрд. лв., които се прихващат с насрещно вземане. В новата държавна банка се прехвърлят всички влогове от КТБ (освен тези на акционерите, управителите и техни роднини).

 

За финансирането на "Креди Агрикол" се предлага трансфер от държавата на 2.2 млрд. лв. и от Фонда за гарантиране на влоговете 1.5 млрд. лв. За целта държавата може да емитира еднократно ДЦК.

 

Засега няма каквото и да е консенсусно решение между партиите в парламента, правителството и БНБ за решаване на проблема с КТБ. Правителството излиза от играта на 23 юли, когато се очаква премиерът Пламен Орешарски да подаде оставка. Разпускането на НС е насрочено за 6 август, когато президентът ще назначи служебен кабинет, който обаче не би могъл да се ангажира с каквито и да е дългосрочни мерки, особено при липса на парламент. Следващото редовно правителство ще бъде излъчено след парламентарните избори на 5 октомври.