Държавата даде заден за национализацията на КТБ

Първо ще даде шанс на акционерите да осигурят ликвидност, Орешарски не вижда причини да се дестабилизира системата

Снимка: Mediapool (архив)

Преди да национализира Корпоративна търговска банка (КТБ) и дъщерната ѝ "Креди агрикол България" държавата ще даде възможност на сегашните акционери да осигурят необходимия ресурс. Държавата ще се намеси, само ако те не успеят, заяви финансовият министър Петър Чобанов, цитиран от пресцентъра си в понеделник.

 

Краткият коментар на премиера Пламен Орешарски е, че предпоставка за случващото се в Корпоративна търговска банка е шумен корпоративен сблъсък. "Не виждам причини за дестабилизирането на други банки", каза той в интервю за в. "24 часа". Според него няма заплаха за Валутния борд, тъй като валутният резерв на Централния трезор обезпечава солидно свръхпокритие на паричната база, което е гаранция за гладко функциониране на монетарния режим.

Достъпът до гражданските трезори на КТБ е възможен

Гражданите, които ползват трезорите на Корпоративна търговска банка, ще имат достъп до държаните в тях пари, скъпоценности и документи, стана ясно от съобщение на финансовата институция, чиито клонове бяха затворени в петък за транзакции със сметките на фирми и граждани.

 

В трезорите обаче ще може да се влиза срещу предстваяне на документ за самоличност. Хората и фирмите с кредити от КТБ също ще могат да обслужват заемите си, тъй като банката не е изключена от системата за плащания в България.

Ден по-рано от Българската народна банка (БНБ) съобщиха, че е решено КТБ да се оздрави като се увеличи капитала ѝ с пари от държавната Българска банка за развитие (ББР) и Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ), а на досегашните акционери бъде забранено да участват във вдигането на капитала. Тази възможност е законово разписана, но на практика означава национализация на КТБ при положение, че двама от акционерите вече проявиха интерес да осигурят ликвидността на банката, която бе силно нарушения след масирано теглене на пари от Корпоративна банка дни преди в нея да бъдат вкарани квестори.

 

И оманският фонд с интерес да оздрави банката

 

Освен руската "Внешторгбанк", която е сред по-едрите акционери в КТБ, оферта за оздравяване на закъсалата банка изглежда има и суверенният фонд на Султаната на Оман, който притежава 30.35% от КТБ и чиито представители са поискали среща с БНБ.

 

Сега финансовият министър коментира, че с взетото решение за поставяне на КТБ под надзор държавата се опитва да даде ясен сигнал, че е готова да действа бързо, навременно и решително за овладяване на системния риск. Целта е банковата група да се оздрави и депозантите да получат средствата си в пълен размер, увери министърът.

 

Според него в момента не може да се каже колко точно е необходимият допълнителен капитал за двете банки, но това ще стане ясно до 10 дни, когато трябва да са готови одитът и оценката на активите и пасивите на двете финансови институции. Той допълни, че кабинетът очаква средствата във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, които към края на 2013 г. бяха 1.8 млрд. лв., да са достатъчни за покриването на нуждите.

 

Чобанов уточни, че на 21 юли хората ще имат избор между това да оставят депозитите си в КТБ, която към този момент може да е държавна, или да ги пренасочат към друга банка, включително държавната ББР, която ще започне да набира депозити.

 

Ресурсът на ББР по различните кредитни линии в подкрепа на бизнеса остава недосегаем, а дори държавата да капитализира допълнително ББР, за да участва в увеличението на капитала на КТБ, това няма да се брои за дефицит, каза още финансовият министър.

 

Квесторите може да спрат неизгодните кредити

 

Бившият главен юрист в БНБ и доскорошен шеф на Сметната палата Валери Димитров коментира, че квесторите в КТБ и "Креди Агрикол" могат да прекратят неизгодни кредити на банката и да ги изискат от длъжника.

 

Операции, които не са икономически обосновани, могат да създадат дисбаланс в една банка, коментира председателят на Асоциацията на банките и шеф на "УниКредит Булбанк" Левон Хампарцумян пред бТВ. Той даде пример с купувач на къща, който може да убеди банката да му отпусне 500 хил. лв. вместо 100 хил., колкото са му нужни за сделката, и да похарчи останалите 400 хил. на остров с палми.

 

Сега квесторите и БНБ трябва да видят има ли недостиг на капитал, колко е голям и как ще се покрие, описа процедурата банкерът.

 

Търговският спор между двама доста силни играчи създава излишни стресове, друг е въпросът дали инструментите, използвани в тази война, са обичайните в един търговски спор, коментира Хампарцумян последиците за банката от разрива между досегашния ѝ мажоритарен собственик Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски. Според него ако нямаше война, едва ли щеше да се стигне до остра критична ситуация в банката или поне тя щеше да бъде отложена напред във времето.

 

Трябва да се вземат мерки подобен вид криза никога да не може да се повтори, каза Хампарцумян.

 

Костов: Няма повторение на 1996-1997 г., сега проблемът е политически

 

Бившият премиер Иван Костов коментира преди ден пред телевизия "България он еър", че влизането на ББР и ФГВБ е най-чистият и лесен начин за разрешаване на възникналата криза.

 

Сегашната ситуация е много по-различна от кризата през 1996-1997 година, смята Костов.

Според него тогава държавата не е разполагала с никакви средства и е трябвало да остави 14 банки да фалират. Сега обаче проблемите са следствие на политическа, а не икономическа криза, а държавата има достатъчно ресурси, посочва бившият премиер.

 

Според него с повдигането на обвинение срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев заради състоянието на КТБ прокуратурата разстройва доверието в Българска народна банка. По думите му Централният трезор е бил третиран по абсурден начин от прокуратурата

 

"Повдигането на обвинения срещу подуправител на БНБ е абсурдно, това не се случва никъде в света”, посочи Костов.

 

Разследванията на дейността на БНБ трябва се правят с вътрешни комисии, далеч от вниманието на обществото и медиите. Причината е, че когато се действа по начина, който виждаме през последната седмица, имаме нападение срещу финансовата система на страната, коментира Костов.

 

Рухването на обвързаната с властта банка тревожи ЕС

 

"Рухването на една от най-големите български банки, при това такава със силни политически връзки, засилва бъркотията в страна, която все повече се превръща в източник на тревога сред партньорите ѝ в ЕС заради лошото управление и съмнителни връзки с Москва", пише "Файненшъл таймс" по повод кризата в КТБ.

 

В текста се обясняват действията на БНБ "в опит да се избегне масово теглене на средства от банките в най-бедната страна в ЕС" след изтеглянето на над 20% от депозитите от малки вложители, предизвикано от сблъсък между най-големия акционер и най-големия длъжник на КТБ.

 

"Файненшъл таймс" представя Цветан Василев като "заможен бизнесмен, свързан с управляващата социалистическа партия", а Делян Пеевски като "спорен бизнесмен и политик, който изгради вестникарска и телевизионна империя с кредити, отпуснати от Корпоративна търговска банка".

 

Втората половина от статията е отделена на напрежението около подкрепяния от ДПС и БСП "Южен поток", очакваната оставка на правителството и политическата несигурност до предсрочните парламентарни избори през септември.

 

"Български банкери заявиха в неделя, че продължителен политически вакуум носи риск за финансовия сектор на страната, изправен пред растящ дял на необслужваните кредити в една слаба икономика. (...) Проблемите на КТБ не би трябвало да се отразят на целия сектор, защото три четвърти са контролирани от чуждестранни банки с висока репутация. Но доминиращата политическа несигурност означава, че централната банка не може да си позволи да поема повече рискове", казва за "Файненшъл таймс" високопоставен български банкер, пожелал анонимност.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?