Държавата е на крачка от фиаско по делото за Ларгото

Вместо да получи неустойка по проекта, Банов може да плати за търсенето ѝ

Снимка: БГНЕС

Министърът на културата Боил Банов, който твърди, че е защитавал интереса на държавата в спора покрай забавения строеж на столичното Ларго, не само няма да получи неустойка, но може да плати и 42 000 лв. адвокатски разходи. Банов е на една инстанция разстояние от фиаско по съдебния спор със строителите на Ларгото, след като апелативният съд в София реши делото в полза на строителите.

Делото за 753 796 лева беше основният аргумент на Банов срещу обвиненията на депутатката от БСП Елена Йончева за злоупотреби от страна на настоящия министър на културата от времето, когато е бил заместник на Вежди Рашидов. Като доказателство Йончева разпространи записи на разговори на Банов, в които той дава инструкции как да се оформят документите, за да не дължат фирмите неустойка за забавянето.

Министърът отрече и показа исковата молба, с която е заведено дело за въпросните пари. На две инстанции обаче държавата го губи. Аргументите на съда са, че министерството на културата първо е приело обекта и е подписало, че няма неизпълнени дейности и едва след това се е сетило да води дело.

Проверка на публичните документи по случая показа, че ведомството е правило документални финтове, за да докаже, че проектът, финансиран с евросредства, е приключил в срок . А целта е била да се възстановят разходите по него от бюджета на ЕС. Опитите формално да се докаже, че всичко е свършено в срок са една от причините досега ведомството да губи на два пъти делото за неустойка.

Самото дело е заведено почти година, след като представител на министерството се подписва под документ, че проектът е изпълнен според първоначалните планове. Искът идва малко след проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция, която показва, че ремонтът на Ларгото е закъснял и строителят трябва да плати неустойка.

Защо подписахте

Министерството на културата не може да претендира неустойка за забавяне, тъй като негови служители са приели обекта без забележки, става ясно от решението на втората инстанция по делото - Софийския апелативен съд.

И той, както и Софийският градски съд преди това, подчертава, че на 25 януари 2016 г. е изготвен акт 15 за годността за приемане на строежа. Подписването на този документ е посочено като изискване за приключване на договора с консорциума "Антична Сердика". Първоначално срокът за изпълнение на обекта е бил 200 дни, но в последствие е променен на 20 януари 2016 г.

Комисията по приемане на строежа е записала в документа от 25 януари 2016 г.:

"Приемаме, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите, условията на договорите за строителство и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. Няма недостатъци; Не необходимо определяне на срок за отстраняване на недостатъци".

След това обаче обектът е посетен от приемателна комисия от строителния надзор. Тя констатира съвсем друго - немонтирани около 50 % от стъклата на куполното покритие, неизпълнени шпакловка и боядисване, наклонени колони и гредови елементи по окачения таван, недовършени окачени тавани в помещенията и в южната част на Ларгото; недовършено остъкляване на асансьора, недовършени ел.инсталации и др.

Според съда претенциите на министерството на културата са неоснователни. В договора с "Антична Сердика" недвусмислено е било записано, че строителните дейности приключват със съставянето на акт 15, пишат съдиите, а не както твърди впоследствие ведомството на Банов – че проектът е готов след издаване на разрешение за ползването му.

"След като в договора не се съдържа уговорка, според която възложената от ищеца работа се счита за изпълнена при издаване на разрешение за ползване, съдът приема, че постановяването на такъв административен акт е неотносим за отношенията между възложител и изпълнител. Постигнатото между страните съгласие е с подписването на акт15 да се удостовери фактът на изпълнението на изработката в уговорения срок", пише в решението.

То не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Досега обаче Банов изгуби на две инстанции. В последното решение е посочено, че ведомството му трябва да плати на частните фирми 42 135 лв. разноски. Други 6 000 лв. се дължат на "Реставрация" ЕАД. Куриозното в случая е, че това е държавно дружество под шапката на министерство на културата. То ответник по делото, тъй като е част от консорциума, строил Ларгото. Т.е. Банов трябва да плати 6 000 лв. за адвокат сам на себе си.

Ало, Банов съм

В историята около записите, станали известни като "Ало, Банов съм", министърът на културата твърдеше, че е рекетиран от бившия служител във ведомството Ангел Ангелов, когото посочи и като автор на записите. Версията му бе подкрепена и от висшия чиновник в министерството на образованието Кирил Гератлиев, който отговаря за европейските пари за наука. Ангелов започва работа там, след като е уволнен от министерство на културата. Гератлиев твърдеше, че е бил заплашван, а причина за конфликта са проекти за около 80 млн. лв., от които Ангелов се интересувал, тъй като имал частна фирма, занимаваща се с консултантска дейност. В момента дружеството се ръководи от негов близък.

За нито един случай на рекет или изнудване обаче не е подаден сигнал до прокуратурата, въпреки че и Банов, и Гератлиев твърдят, че това се правело от много време. Държавното обвинение се захвана с казуса едва след пресконференцията на Йончева. Още същия ден прокурори влязоха в министерството на културата, за да търсят документи, включително и тези по делото за неустойката.

Споделяне

Още по темата

Още от България