Държавата е неподготвена за кризи

За трети път в рамките на три месеца България бе удавена от потопи. Водната стихия разруши хиляди къщи, стотици мостове и пътища, железопътни линии за милиони. А последният порой взе и човешки жертви. Щетите по груби оценки ще надхвърлят милиард лева.

Липсата на всякаква превантивна дейност по поддръжката на речните русла, защитните диги и управлението на язовирните и речни потоци, липсата на система за ранно предупреждение за бедствия, както и практически недействащият Закон за управление на кризите, доведоха до третия воден кошмар за страната ни. И за пореден път всяка община отново се спасяваше в рамките на своята територия с наличния ресурс. Кметовете си звъняха по телефоните, за да разменят информация за прииждащите реки, а премиер и министри в оставка хукнаха да оглеждат бедстващите региони.

Като се изключи фактът, че за пръв път в България се изливат толкова много дъждове, довели до каскадния ефект на наводненията, няколко са основните причини, довели до поредните щети от пороите, коментира пред Mediapool Красимир Мирев, председател на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и кмет на Търговище. Местната власт не получава предупреждения от метеоролозите за прогнозирани проливни дъждове, собствениците на язовири не информират за изпусканията на водоемите, държавата не финансира поддръжката на постоянните диги и много от тях са се скъсали заради това. Няма и национална координация на действията на територията на цялата страна в такива случаи, посочи Мирев.

Яд ме, че при разписани в Закона за водите мерки за предотвратяване на вредното въздействие от водите, България отново преживява тежка криза, свързана с пороите, коментира Асен Личев, директор на Дирекция “Управление на водите” в екоминистерството. Оказва се обаче, че те явно не са ефективни, допълни експертът пред Mediapool.

За всичките 102 язовира, които са публична държавна собственост, на всяко 25-о число от месеца се подготвят 30-дневни графици за оползотворяване на водата според заявленията на водоползвателите, сред които са ВиК-дружествата, големи предприятия, напоителните системи, обясни Личев. Проблем обаче е, че тези графици се правят на базата на климатични прогнози, които са относителни. Точните прогнози са тридневните, но те няма как да се отразят в месечния разчет за ползване или изпускане на водата. При форсмажорни обстоятелства, каквито се забелязват в последните три месеца, управителите на водните съоръжения не могат да реагират адекватно, допълва експертът.

Явно се налага промяна в изготвянето на тези документи за управление на водните запаси или с по-кратък период на действие, за да може да са по-точни, или с предписания за действия в извънредни ситуации.

Липсва глоба за нерегламентирано изпускане на язовир

По думите на Личев собствениците на останалите язовири са длъжни да предупреждават за планираните изпускания на водоемите регионалната басейнова дирекция, която контролира управлението на водите. За последния период на наводненията – 4-7 август, обаче само една от четирите басейнови дирекции е била уведомена за изпускане на язовир, сочи проверка на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). От НЕК са информирали водния орган в Плевен за изпускане през ВЕЦ “Петрохан” и за изпразване на яз. “Етрополе”. От нито един от останалите собственици на водоемите нямаме предварителни данни за изпразването им, посочи Личев. “Като липсва такава информация, как МОСВ да има адекватни реакции?”, пита той.

В Закона за водите не е разписана санкция за неинформиране за изпускане на язовир. При констатирано такова нарушение би трябвало да се приложи общата хипотеза на параграфа на закона, който предвижда глоба между 150 и 1500 лв. за всички незаписани изрично еконарушения, обясни експертът.

Процесите на наводненията може много лесно да се преодолеят със система за ранно предупреждение, потвърди Личев становището на Красимир Мирев. При преливане на река Лесновска, която сега наводни последователно Елин Пелин, Долни Богров, Челопечене и Кубратово, ако всяко от селищата по поречието ѝ се предупреди след колко време да очаква високата вълна, хората там ще имат време да вдигнат временни защитни диги от пясъчни чували, коментира екоескпертът.  Според него държавата трябва да инвестира в такава система за ранно предупреждение, каквато МОСВ предложи още след първото наводнение през май, а не едва ли не да си измива ръцете с препоръки за имуществени застраховки. Все се търси икономическият ефект постфактум, вместо да се помисли за превенцията, която ще спести милиони както на държавата, така и на хората, коментира Личев.

Действително застрахователните полиците няма да възстановят на хората напълно имуществото, което биха могли да опазят, ако са информирани навреме за това какво ги очаква.

Строителното и земеделското министерства не поддържат дигите

Според Личев друг проблем е, че постоянните диги не се поддържат. Скъсването на много от тях при предишните порои и сега е заради това, че държавата не дава пари за техните ремонти, коментира и председателят на Сдружението на общините. По закон финансирането на поддръжката на дигите се извършва от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, когато съоръженията са в населени места, и от Министерството на земеделието и горите – когато за извън.

Когато изготвяхме Националната стратегия за водите, одобрена миналата година от правителството, от МОСВ предлагахме да се създаде държавно предприятие, което да поеме стопанисването на всички язовири, напоителни системи, както и поддръжката на  дигите, като дейността му да се финансира от събираните от МОСВ такси за водоползване, Предложението ни обаче бе отхвърлено при междуведомственото обсъждане на документа, а с него би се разрешил този финансов проблем, обяснява Личев.

Областните управители и кметовете пък са длъжни да прочистват руслата на реките, така че да не се задръстват и да причиняват разливи. Заради икономически интерес, свързан с възлагането на този вид обществена поръчка, или заради липсата на средства, обаче, много корита на реките са се превърнали в сметища, заради нерегламентираното изхвърляне на боклуци там или по естествен начин са се образували наноси.

При второто наводнение през юли на много кметове бяха направени предписания за почистване на руслата на реките, защото се установи, че това също е довело да бедствената обстановка в засегнатите тогава региона, посочи Личев.

Още след втория порой през юли НСОРБ алармира изпълнителната власт в оставка, че Законът за управление на кризите не работи и се нуждае от основен ремонт. Липсата на постоянен национален щаб за координация на акциите при бедствия, както и продължаващата липса на превантивна дейност и този път си каза думата, коментира Мирев. Кметицата на Ихтиман демонстрира най-ясно, че можем да действаме в такива сложни ситуации, като свика доброволци, но аз лично не смятам, че това е начинът за справяне със стихиите, допълни той. Общините трябва да имат на разположение обучени хора, които да са ясно чии заповеди изпълняват, смята председателят на НСОРБ. Без координация настава хаос, допълва той.

Общините готвят нови препоръки към изпълнителната власт

Управителният съвет на сдружението на общините се събира в четвъртък на извънредно заседание, за да се обсъди поредната ситуация с наводненията, да се предприеме нова оценка на щетите, съобщи Мирев. Изводите, до които стигнат кметовете,  ще бъдат обобщени в три направления и ще се докладва на временната парламентарна комисия по наводненията. Основно ще дадем организационни препоръки и ще информираме какви са според нас приоритетите за разпределение на наличните средства за преодоляване на щетите – дали да са за бедстващите хора, или за инфраструктурата. Ще се прецени конкретно за всяко населено място, каза кметът на Търговище.

Действителността е тази, която всъщност ни показа кои са горещите точки в закона и в страната, нуждаещи се от ремонт, допълни Мирев. Крайно време е да спре прехвърлянето на отговорността между местната и изпълнителната власти. Трябва да се знае ясно каква е тя за кметовете, каква за правителството, смята председателят на НСОРБ.