Само за първите шест месеца от годината

Държавата е платила близо половин млн. лв. обезщетения за бавно правосъдие

Липсата на проверки преди 2007 г. е един от големите проблеми на Темида, смята главният съдебен инспектор

Държавата е платила близо половин млн. лв. обезщетения за бавно правосъдие

Само за първите шест месеца от тази година държавата е сключила споразумения с жертви на бавното правосъдие в общ размер от 458 494 лева. Това обяви главният съдебен инспектор Теодора Точкова в сряда по време на дискусия "Инспекторатът към ВСС – обект или субект на съдебната реформа в България".

Става въпрос за споразумения, сключени от министъра на правосъдието по линия на вътрешния механизъм на страната за защита на нарушеното право на гражданите делата им да се разглеждат в разумен срок. Той беше създаден през 2012 г. с промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), като средства за намаляване на огромния брой дела срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ).

За целия период, в който пострадалите от бавно правосъдие вече могат да подават заявления до Инспектората към ВСС, държавата е изплатила обезщетения за над 1.3 млн. лева, информира още Точкова.

"През първата година на съществуването на това вътрешно средство за защита пред Инспектората бяха подадени 79 заявления за нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок, чийто брой през 2013 г. нарасна до 806, респективно – 581 заявления през 2014 г. Резултатите от това ново защитно средство не закъсняха. През 2013 г. от Министерството на правосъдието са сключени 101 споразумения със заявители на обща стойност на обезщетенията 270 260 лв., през 2014 г. – 215 споразумения на обща стойност 645 300 лева", допълни картината главният съдебен инспектор.

Тя обаче уточни, че това не са единствените разходи на държавата заради некачественото правораздаване – през годините се трупат дългове за около 4 млн. лв. годишно за обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), от които обичайно се изплаща едва половината.

По думите на Точкова един от най-големите проблеми на българската съдебна система е била липсата на проверки от 1992 г. до приемането на България в Европейския съюз (ЕС) през 2007 г.

По време на дискусията бе обсъдено бъдещето на съдебния инспекторат в контекста на предлаганите от правителството конституционни промени, които освен преструктуриране на ВСС предвиждат и разширяване на функциите на проверяващия орган към него.

По думите на правосъдния министър Христо Иванов, сред основните цели на стратегията за съдебна реформа е "да се заложи на капацитета на човешкия ресурс", който от своя страна да осигури "по-голям демократизъм и по-добро самоуправление". Той припомни, че ако подготвяните в момента промени в ЗСВ бъдат приети, това ще наложи изработването на специален софтуер, чрез който ще се проверяват декларациите на магистратите, а при отчитане на нередност, преписката ще отива директно в Инспектората.

В тази връзка председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) отбеляза: "Аз лично не съм ставал свидетел на остра критика към промените. Той допълни, че подкрепя разширяването на правомощията на Инспектората.

"Ако следваме идеите на независимата съдебна система, това ще бъде от полза и на нея, и на националното и законодателство и неговото развитие", заключи депутатът.

Зам.-главният прокурор и ръководител на Върховна административна прокуратура (ВАП) Ася Петрова пък изрази мнение, че Инспекторатът трябва да бъде третиран и като обект, и като субект на съдебната реформа. Допълни и, че е "безспорна необходимостта от подобряване на дисциплинарната практика във ВСС и в ИВСС", с което на практика декларира подкрепа към визираните в стратегията за съдебна реформа цели.

Мнението ѝ бе споделено от председателя на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, според която "ако инспекторатът се поддаде на натиск, той може да се яви като основна пречка за ефективното правораздаване" и затова трябва да има гаранции, че проверките му са "задълбочени, а не формални".

Споделяне
Още от България