Държавата харчи 700 млн. лв чужди пари за ромите, а своите ги дава за софри

През последните десет години България не е дала почти нищо от държавния бюджет по смислени проекти за интеграция на ромите. За сметка на това разпределя близо 700 милиона лева от чуждестранни донори. Това показва разследване на Mediapool за проектите за ромската интеграция в страната от 2005 година досега, провокирано от изказванията на вицепремиера и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов след размириците във Войводиново.

На 11 януари Каракачанов обяви, че Европа се е провалила с интеграцията на ромите в България. Mediapool провери дали това е вярно.

"Държавата се е провалила? Не е държавата, Европа се провали с интеграцията, защото цялата тази интеграция и наливане на пари бяха една показност, харчене на едни средства, едни снимки, едни репортажи, един красив пиар и нищо съществено", каза вицепремиерът след размириците във Войводиново. Три седмици по-късно Каракачанов публикува доста противоречива стратегия за интеграция на ромите, която освен това не съдържа и никакъв финансов разчет за реализацията ѝ.

Оказва се обаче, че точно с държавни пари са спонсорирани голяма част от въпросната показност, конференциите и "красивият пиар", с които обществото свързва ромската интеграция. Западните партньори са отпуснали безвъзмездно на българските власти огромни фондове, които би трябвало да отидат за проекти в сферата на образованието, здравеопазването и комуналното устройство на уязвимите групи. И само от управляващите зависи как тези пари ще се харчат. От две години насам това зависи лично от Красимир Каракачанов и неговата партия, които са част от управляващата коалиция.

Фондове, отпуснати с фокус върху ромската интеграция от 2005 година досега, са за близо 690 милиона лева. Точно 97% от тези пари са дадени от ЕС, Норвежкия механизъм и Швейцария. Българското правителство харчи много малко за интеграция, но за сметка на това безцелно – за концерти, кръгли маси и конференции.

Информацията на Mediapool е получена по реда на Закона за достъп до обществена информация. Тя засяга всички проекти с фокус върху уязвимите групи и най-вече за ромската интеграция, които са координирани от Министерския съвет.

За какво е платила България?

През 2005 г. България все още не е член на ЕС, но има възможност да използва финансирането по предприсъединителната програма "ФАР". Държавата прави точно това - изразходва преди всичко парите от ЕС с малко или никакво съфинансиране. Средствата от бюджета са смехотворни на фона на гигантския проблем с образованието, здравеопазването и трудовите навици в ромските гета.

През 2005 г. България с апломб се включва в т.нар. Декада на ромското включване. Това е международна инициатива на "Отворено общество" и Световната банка, която има за цел да поощри редица европейски държави да интегрират ромските общности. Така става ясно, че държавата ни няма никаква ясна идея какво да прави, извън писането на стратегии и доклади.

Първият държавен проект през тази година е осъществен от Ташко Танов от Монтана. Той е основал неправителствената организация "Нангле 2000" и е взел 5200 лева, за да обучи ромски лидери на европейско законодателство. Танов е известен джудист.

Приблизително същата сума е дадена на "Зелена България" – Самоков да направи видеоконферентна връзка между ромски лидери в България и Унгария. Тренинг и кръгла маса за роми, които е трябвало да се научат да изпълняват националните стратегии и програми, са стрували 35 000 лева. Парите са усвоени от "Демократичния съюз на жените" (по това време с председател Емилия Масларова, бивш социален министър от БСП) и Фондация "Етнопалитра", която е член на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към МС.

През този период е разработен и план за действие за равноправно третиране на ромите, който е струвал 150 000 лева. Година по-късно държавата ще усвои още 500 000 евро от ЕС за приблизително същото нещо. Дали тези пари са използвани правилно, всеки сам може да прецени.

За десетте години на Декадата на ромското включване (2005-2015 година) държавата е дала точно 246 000 лева. Първият транш от 116 000 лева е изхарчен на екс за пищната церемонията по откриването на Декадата, провела се в Народния театър "Иван Вазов". Присъствали на събитието разказаха пред Mediapool, че то наистина е било забележително.

През 2007 г. България влиза в ЕС. По този повод ромската интеграция продължава с концерт в София на цена от 80 000 лева. Държавата и Европейската комисия са си поделили разходите. Същата година от бюджета са отпуснати 50 000 лева за бюлетин за добри практики, конкурс за етническа и верска толерантност и международна конференция. През 2008 година близо 50 000 лева са дадени за една конференция и две кръгли маси. По-голямата част от парите са усвоени от БАН и Министерския съвет.

Културното съхранение е струвало по 120 000 лв годишно

От 2005 до 2009 г. Министерският съвет всяка година е отпускал пари по перо "Съхраняване на културата и самобитността на етническите малцинства". Това не са пари само за ромите, а за всички малцинства. За пет години са изхарчени 600 000 лева по тази бюджетна линия. Икономическата криза орязва напълно "културния" бюджет за малцинствата.

От 2011 година досега държавата дава още 200 000 лева за ромска интеграция. Ето как са раздадени:

В периода 2011- 2015 г. на десетина неправителствени организации (НПО) са дадени общо 130 000 лева за дейности по Декадата на ромското включване. Това са пари на държавата, а не на Европа, както твърди Каракачанов. Не е ясно за какво са изхарчени средствата, но те са и твърде малко – по около 2000 лева годишно на организация. След приключването на Декадата финансирането продължава, но с цел изпълнение на националната стратегия за интеграция на ромите. Тази стратегия се изпълнява с по 30 000 лева годишно.

Има и други доста любопитни проекти. През 2015 г. на някого в държавата му е хрумнала идеята да откара група швейцарци в ромското гето в Самоков, за да извършват просветителска дейност. Това е струвало 8000 лева.

От данните, с които Mediapool разполага, става ясно, че държавата е дала за ромска интеграция около 5 милиона лева за последните 14 години. Това са държавните пари, отпуснати целево за проекти, които в своята съвкупност не са постигнали ефект. Срещу тях стоят 685 милиона лева на европейските донори, чието харчене е координирано пак от държавата.

За какво плаща Европа?

В началото на Декадата на ромското включване основното финансиране идва по програма "ФАР" на Европейския съюз. Брюксел дава 500 000 евро, за да развие административния капацитет на страната ни за интеграция на ромите. Българските чиновници са обучавани от испански експерти. И досега експертното звено в Министерския съвет, което се занимава с интеграцията на малцинствата, наброява четирима души. Най-важната им задача е приобщаването на половин милион роми.

По програма "ФАР" се доставя оборудване за училища, медицинска екипировка, ремонтират се улици в гетата, правят се обучения на полицаи, учители и психолози, извършват се профилактични прегледи и има първи опит за здравно ограмотяване на ромите. Усилията на чуждестранните донори не са довели до магически резултати, но все пак броят на ромите със средно образование нараства от 2% до 10% за последните 15 години. ЕС изсипва в България близо 30 милиона евро от предприсъединителната си програма "ФАР". По тези проекти работят експерти от България, Германия, Франция, Унгария и Испания. През това време държавният бюджет играе пълен пас по темата за ромите. Не само това, но и голям проект за строителство на инфраструктура в ромките квартали е прекратен през 2008 г. заради отказа от държавно съфинансиране.

В предишния програмен период ЕС е отпуснал 30 милиона лева за връщане на ромските деца в училищата, за осигуряване на работа, за интеркултурно възпитание на общностите в гетата, за ранна диагностика на онкологични заболявания. Други 14.5 милиона лева са дадени за изграждане на социални жилища, които обаче не са само за ромите.

Норвежката програма е отпуснала 54.3 милиона лева за изкореняване на нагласите на ромите за домашното насилие, за тяхното сексуално и репродуктивно образование, стипендии за образование и обучение на полицейски служители.

Швейцария е предоставила 14.5 милиона лева за връщане на ромските деца в училищата и превръщането им в професионалисти.

Общото финансиране от ЕС, Норвежката програма и Швейцария е било за 111 милиона лева.

В настоящия програмен период (до 2020 г.) ЕС отпуска 212 милиона лева за приобщаване към образователната система и ранно включване на всички деца от уязвими групи. Ако България изхарчи парите умно, те могат да се използват уязвимите хора в цялото общество, включително от ромите в гетата, където проблемът с образованието е най-остър. Други 130 милиона лева за "социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности като ромите". Отделно има близо 72 милиона лв за интеграция на децата и ранното им включване в обществото. За социални жилища на всички уязвими групи са отпуснати нови 57 милиона лева. Норвежката програма дава други 35.3 милиона лева за образование на уязвими групи, превенция на езика на омразата сред ромските общности и стипендии за образование. Това са общо 425 милиона лева, с които държавата разполага до 2021 година.

Всичко това показва, че чуждестранните донори на България не само осигуряват цялото финансирането на ромската интеграция, но и подпомаганите от тях проекти имат практически смисъл, включително образованието и създаването на трудови навици сред ромите в България. Тези пари са дадени за отговорно използване от българската държава, включително и на Красимир Каракачанов като неин вицепремиер. Ако България се провали с половин милиард лева, с които разполага в момента, то вината ще е изцяло на управляващите.