Държавата харчи 7.3 млн. лв. за аташета с неизясен принос за чуждите инвестиции

Държавата харчи 7.3 млн. лв. за аташета с неизясен принос за чуждите инвестиции

Средната годишна издръжка на един български търговски аташе излиза от 80 до 120 хил. лева и неговата работа е да привлече инвестиции в страната, както и да осигури възможности за българския бизнес в чужбина за милиони. Работата на търговските ни аташета обаче остава извън публичното пространство, липсва оценка за дейността им, а представители на българския бизнес открито заявяват, че не знаят с какво се занимават, какви са техните задължения и най-вече какви са постиженията им.

Според справка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което отговаря за търговските аташета, към момента министерството има 61 дългосрочно командировани служители в 43 страни, в това число 54 служители са командировани в Службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) към задграничните представителства на България в чужбина, 5 служители са командировани в Постоянното представителство на Република България към ЕС в Брюксел и други. Те бяха подбрани с конкурс, в който имаше заложени критерии към кандидатите за задграничната работа. 

За издръжката на аташетата българският данъкоплатец плаща общо над 7.3 млн. лв. годишно. Средната годишната издръжка на СТИВ варира от 80 до 120 хил. лева и зависи от икономическите условия на държавата, в която са пратени, както и дали са командировани заедно със семействата си или поотделно. За сравнение средната годишна издръжка на един български посланик излиза средно около 130 000 лева.

Липсва публична оценка за дейността на аташетата

Дейността им се оценява на база няколко критерии - ръст на износа на България за съответната държава, броят български фирми, на които е предоставена информация по конкретни запитвания или им е оказано съдействие в приемащата държава, изнесени презентации, проекти за износ.

Тази оценка обаче не се обявява публично и българският данъкоплатец не може да прецени реално каква работа вършат едни от най-скъпо платените служители на държавата. Министърът на икономиката Трайчо Трайков заяви преди време, че приносът на аташетата трябва да е поне колкото е издръжката им, но от отговори на МИЕТ по запитване на Mediapool стана ясно, че все още не  може да се изчисли какъв точно е приносът на тези служители в привличането на чужди инвестиции. Проблемът бил в това, че компаниите не давали отчет дали вложенията им се дължат на аташетата.

Търговските аташета според МИЕТ

Основна задача на службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) е да подпомагат икономическите отношения между България и съответната държава.

Те трябва да съдействат на българските фирми да реализират стоките си на чуждестранните пазари и да представят България като целогодишна туристическа дестинация с развитие на модерни форми на туризъм.

Използват се всички възможности за привличане на вниманието на чуждестранните инвеститори и за създаване на условия за нарастване на чуждите инвестиции в българската икономика.

СТИВ вземат активно участие в подготовката и провеждането на правителствени и бизнес посещения, бизнес и инвестиционни форуми и други инициативи в приемащата държава за представяне на инвестиционните, търговските и туристическите възможности на България.

"По отношение на въпроса колко чуждестранни инвеститори са привлекли СТИВ, следва да се отбележи, че въпреки всички усилия и съдействие, които СТИВ може да предостави, крайното решение за извършване на инвестицията е на самия инвеститор и обикновено фирмите не предоставят обратна информация за реализираните от тях проекти и договори в резултат на оказаното им чрез горепосочените форми съдействие от СТИВ", посочват от министерството.

От там отдават на аташетата част от чуждите инвестиции в държавата.

условията на криза и отлив на капитали, в период, когато цяла Европа страда от остър спад в преките чуждестранни инвестиции, в България преките чуждестранни инвестиции са в размер на 668 млн.евро за периода януари–октомври 2011 г., като само за октомври 2011 г. са 135 млн.евро. Като процент от БВП за 2011 г. очакваме за България да бъдат 21.8%, при средно за страните от ЕС от 18.7%", посочват от министерството.

Според официалните данни на БНБ обаче на годишна база преките чужди инвестиции през ноември 2011 г. намаляват със 75% до 77.4 млн. евро. Година по-рано през ноември те са били 305 млн. евро. Спадът на инвестициите е постоянен, но МИЕТ не го коментира.

Изтокът – основен приоритет

От министерстово в последните години са определили привличането на инвестиции от Изтока като основен приоритет.

За да може да се позиционира България като мост за азиатските стоки към европейския пазар, миналата година е била открита нова служба в Сеул, Южна Корея.

Сред успехите на аташетата, от министерството посочват инвестиции от индийски фирми, възможност за мащабна инвестиция от виетнамска фирма, която работи по проект в областта на земеделието в Бургаска област.

Със съдействието на СТИВ - Токио пък се провеждат проучвания за възможностите за реализиране на два проекта на "Тошиба" в областта на енергетиката. Проектите са финансирани от Министерството на икономиката, търговията и индустрията на Япония и трябва да бъдат завършени в рамките на японската финансова година до 31 март 2012 г..

Реклама на туризма

Министерството вече съобщи, че смята да разчита на специализирани аташета в сферата на турзима, които да рекламират възможностите на страната.

Миналата година са били обявени процедури за избор на такива аташета за Москва, и Франкфурт на Майн, Германия .

България вече има и земеделски аташета, които обаче са към ресорното министерство. Такива са назначени в Берлин, Брюксел и Париж, като също не е ясен приносът им за селскостопанския отрасъл у нас.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?