Държавата и полицията – като мащеха и доведено дете

Държавата и полицията – като мащеха и доведено дете

Прочетох внимателно изнесената на 16 януари т.г. лекция от президента по актуални проблеми на националната сигурност. В нея на нито едно място не се споменава думата "полиция”.

Отначало това доста ме учуди, защото полицаите са тези, които в най-голяма степен по закон и по призвание са отговорни за личната сигурност на гражданите. Тя пък е един от най-важните елементи, около който се гради цялата система за национална сигурност (т.е. темата на лекцията).

След това си дадох сметка, че всъщност няма за какво да се учудвам, защото през последните две-три години цялостното отношение на държавата към полицаите е като към втора категория хора, т.е. точно такова, каквото беше отношението на социалистическата държава преди 1989 г. към т. нар. Народна милиция. Тук аналогията на отношенията милиция – Държавна сигурност преди, и полиция – ДАНС сега, е очевидна.

През последните два месеца полицаите от почти цялата страна излязоха на открит протест срещу ниското заплащане и с искания за подобряване на материално-битовите условия, при които работят. Това извади на преден план много проблеми, които до този момент в известна степен са оставали скрити от общественото мнение. Техният корен се крие в цялостното отношение на държавата към сектора за сигурност и обществен ред. Полицаите показаха, че се чувстват силно унизени от ситуацията, при която са поставени.

Правозащитната система не може да функционира нормално, ако има пробив в някой от нейните елементи. През последните години държавата направи много за осигуряване на достойно заплащане съответстващо на квалификацията и спецификата на труда на съдиите, прокурорите, следователите и служителите на ДАНС. Осигурени им бяха и необходимите материални условия за труд.

Същевременно ефективността на работата по противодействие на престъпността не стана по-добра, не се забеляза и подобряване на параметрите за разпространението на корупцията в тази сфера.

Причините за това, разбира се, са комплексни, но една от най-важните е пренебрежението към полицията. Не се намериха нито пари за осигуряване на достойно заплащане, нито средства за подобряване на материалната база и техническата им осигуреност.

Да не говорим, че не се направи и почти нищо съществено за осигуряване на качествено професионално обучение на служителите на реда. Резултатът от това е едно изкуствено противопоставяне между отделните елементи на правозащитната система (какъвто е случаят между МВР и ДАНС), което пък е най-добрата среда за развитие на организираната престъпност и корупцията.

Половин година след приемане на промените в Закона за МВР все още не е утвърдена структурата на новите дирекции, няма изготвени нови щатни разписания и длъжностни характеристики, нито един служител не е преназначен.

Това реално показва, че голяма част на промените не се приемат от състава и срещу тях има сериозна вътрешна съпротива. В тази ситуация министърът и неговият кабинет не успяха да наложат волята си за своевременно изпълнение на инициираните от тях промени.

Произведеният организационен хаос в системата, съчетан с ниския статус на професията, доведе до много негативни тенденции.

Първо, полицаите са демотивирани. Те са в една непрекъсната стресова ситуация, причинена от ежедневния им сблъсък с престъпността, коренно противоположни и необосновани реформи и недостиг на средства да покрият ежедневните си професионални и лични разходи.

Полицаите нямат необходимата обществена подкрепа, от която се нуждаят, връзката между тях и гражданите в голяма степен е разколебана, което води до чувство на несигурност и у едните, и у другите. Същевременно служителите не чувстват силата на държавата, която да застане зад техния гръб.

Опитът да се замажат проблемите чрез диференциране на заплащането на разследващите полицаи и служителите в най-големите градове ще има още по-тежки последици в бъдеще, защото ще доведе до вътрешно противопоставяне между отделните категории служители.

Тук е логично да си зададем въпроса - "Има ли държавата полезен ход при тези обстоятелства?" Отговорът е - "Да, но при определени условия". Трябва да се изостави практиката на прибързани реформи без дълготраен положителен ефект, които временно притъпяват проблемите, но след това кризата се повтаря.

Все още не е проведен и сериозният професионален и обществен дебат за бъдещите промени, както и да се извърши анализ на международната практика и на националния опит.

Наложително е зад бъдещите промени да застанат един или няколко много силни авторитети, които да предложат нови идеи и да убедят обществото и служителите, че тези идеи ще бъдат практически реализирани.

Единствените авторитети, способни да проведат подобна реформа, са правителство със сериозна обществена подкрепа, политическо ръководство на МВР, което се ползва с доверието на служителите; професионално ръководство на МВР, което не се страхува да дава своето експертно мнение и това мнение се зачита от политическите ръководители.

Подобни авторитети в момента не се забелязват.

* Бойко Славчев е юрист, бивш зам.-директор на Национална служба "Полиция"

Споделяне
Още по темата
Още от България