Държавата има да си прибира 1.5 млрд. лв. приватизационни неустойки

Неустойки от приватизационни договори могат да запълнят дупка от 1.5 млрд. лв. в бюджета, според доклад на Агенцията за следприватизационен контрол (АСПК), разгледан в четвъртък на първото заседание на парламентарната комисия по икономика, енергетика и туризъм.

Вече са спечелени дела срещу некоректни собственици на раздържавени предприятия на стойност 300 млн. лв., но парите се събират изключително бавно. АСПК нямала достатъчен капацитет.

Заведени са дела за още 800 млн. лв., които са на различна фаза от разглеждането им.

Над 6 хиляди са случаите на неизпълнени приватизационни договори по сключени в последните години сделки. Заведени са дела обаче едва за 30 процента от тях, съобщи председателят на комисията Мартин Димитров (Синята коалиция),

Предстои внасяне на съдебни искове за още 400 млн. лв.

Потенциалът за събиране на пари от неустойки по договори е ресурс, който е по-голям от свиването на бюджетните разходи, допълни Димитров.

Ден по-рано вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков обяви орязване на бюджетни разходи, които ще икономисат 1.15 млрд. лв. за държавата.

Според Димитров обаче са нужни по-силни решения. Той изрази съмнения относно границата, до която ще стигне смелостта на новото правителство в съкращаването на бюджетни разходи и допълни, че най-силният ход би бил спиране на парите към обръчите от фирми.

Мартин Димитров изрази съжаление, че досега държавата не се е възползвала сериозно от тази опция за приходи в бюджета. Зам.-шефът на комисията Йордан Цонев (ДПС) репликира, че търсенето на неустойките по приватизационни договори не бива да се превръща в толкова приоритетна цел, тъй като много от продадените държавни дружества са сменили собствениците си няколко пъти и поетите от първите приватизатори ангажименти не са техни.

Все пак комисията реши на следващото заседание да се обсъдят мерки за повишаване събираемостта на вече присъдените суми.

Има възможност голяма част от тези пари да влязат в бюджета още до края на годината, но затова са необходими законови промени, каза Мартин Димитров. Такива ще бъдат обсъдени и предложени на 19 август, когато е следващото заседание на комисията. Тогава ще бъдат поканени Симеон Дянков и представители на надзорните съвети на агенциите за приватизация и следприватизационен контрол.

Икономическата комисия обсъди и правилник за работата си, като дискусията премина в заяждания на дребно и демонстративно негласуване от страна на Рамадан Аталай (ДПС), бивш шеф на комисията по енергетика. Димитров на няколко пъти не се стърпя и му влезе в тона.

Бившият министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров (БСП) пък си тръгна по средата на заседанието без никакви обяснения и не дочака одобрението на ратификация на споразумение с Камерун, което ще улесни търговия между двете страни, тъй като премахва плавно до 2023 г. митата за различните видове стоки за внос и износ.