Държавата има още варианти за натиск върху скъпите горива

Протести срещу високите цени на горивата, съмнения в обществото за картелно споразумение при търговията с тях, фалиращи превозвачи, неспособни да се справят с чуждестранни конкуренти, зареждащи камионите си на безмитни бензиностанции, пропуснати възможности за разширяване на външните ни пазари. Така изглежда част от сегашната икономическа картина у нас и за да се промени тя, не е достатъчно само наличието на стабилна финансова система и валутен борд.

Излизането от кризата не може да стане, без да се съживи производството и да се създадат нови работни места, сиреч без разширяване на външните ни пазари при свито вътрешно потребление. Но за много от външните пазарите крайната печалба се формира от ниската цена на транспортната услуга. Държавата трябва да подпомогне бизнеса, като съдейства за увеличаване на конкурентоспособността му. Нашите южни съседи Гърция и Турция дават пример за това.

След четиригодишно прекъсване, Гърция отвори отново безмитните си бензиностанции по външни граници като антикризисна мярка, стимулираща активно ползване на транспортните ѝ коридори. По този начин гръцкото правителство дава рамо на превозвачи и търговци в битката им за нови пазари. Експерти оценяват този ход и като противодействие на решението на турското правителство всяко ГКПП да има дюти фрий обект за продажба на гориво.

Стимул за износа

През едно ключово ГКПП в най-активния сезон минават средно по 500-600 товарни камиона на ден – повечето от тях турски. С едно зареждане на турските или гръцки безмитни бензиностанции може да се направи курс до Централна Европа и обратно. Средно, всеки турски ТИР пести около 500-600 лв. спрямо нашите превозвачи само от разликата в цените на горивото. При традиционни стоки като плодове, зеленчуци и др., където очакваната печалба на търговеца от доставка е около 1800- 2000 лв., този по-малък разход е важен допълнителен фактор за доходността на дадена сделка.

Близкосрочната картина не е утешителна за българските превозвачи. Цените на горивата няма как да бъдат свалени, освен от резерви на производителя/доставчика при съответна оптимизация на разходите при производството. Проблемите обаче идват от това ,че България не е достигнала изискуемия минимум за акцизна ставка от 330 евро на 1000 л за дизела. В момента тя е 314 евро на 1000 л.

За капак еврокомисарят по митнически съюзи, данъчна политика и одит Алгирдас Шемета обяви за намерения на ЕС да въведе допълнителен данък върху горивата с два съставки : 20 евро на тон заради вредните въглеродни емисии, съпътстващи ползването на дизела, и 9.6 евро на гигаджаул. Немските експерти реагираха първи остро , заявявайки , че това ще доведе до рязко повишаване на цените на горивата.

Вратичка за алхимичните бензиностанции

Държавата ни се опитва да озапти скока на горивата, стартирайки с едномесечен мораториум върху цените. А после? Предлага се ограничение на наличното в резервоарите при вход гориво до 500 л., с цел елиминиране ефекта на турските безмитни бензиностанции. Това обаче създава предпоставка да се позлати митничарската контролна пръчка и стимулира корупцията въобще в контролните органи. Отваря се вратичка и за т.нар. алхимични бензиностанции, които предлагат нискокачествено гориво микс на по-ниски цени. Така ще се стимулира контрабандният внос .

Някои от превозвачите правят директен внос от Словения, избягвайки тежките условия по поддръжка на акцизен склад в България. На практика това облагодетелства икономиката на други държави, а ефектът за бюджета ни от събрания акциз и ДДС ще е недълготраен, защото не всички ще издържат на качващите се продажни цени на чуждите пазари, където се опитват да привличат вносители и превозвачи дори с връщане на част от акциза.

Гръцките и турски безмитни бензиностанции ще довършат дори и онези български превозвачи, които в стремежа си до оцелеят дъмпират на цени от 0.90 евро на км за превоз при европейски тарифи от около 1.10 евро. Така те пък са обвинявани от колегите си , че съсипват пазарите им в Европа.

Безмитният режим в Гърция и Турция ще постави на колене или отправи не малка част от превозвачите ни в сивия сектор, независимо че разходите на нашите превозвачи за заплати, осигуровки, амортизация и т.н. им дават предимство спрямо чуждите в ЕС. В случая бичът за българският транспорт са антикризисната политика на стимулиране от съседните държави на дюти фрий обектите за горива и подкрепата на транспортния бизнес в ЕС в защита на пазарните им ниши.

Надежди за нови пазари

Очакваните демократични промени в арабския свят са свързани и с надежди България да възстанови традиционните си пазари там на сирене, кашкавал, агнета и други стоки. Балансираната позиция на българското правителство по кризата в целия регион дава надежди за това. Търговците ни обаче ще се преборят трудно за тях, ако нямат добри оферти от нашите превозвачи за външни услуги. Те пък от своя страна не могат да се конкурират с чуждите превозвачи, които ползват услугите на гръцките и турски безмитни бензиностанции. Затова е логичен въпросът: губи или не държавата от все по-често дискутираната идея възобновяване на дейността на безмитната търговия и в частност на дюти фрий бензиностанциите?

И още един въпрос: ние по-глупави ли сме от турците и гърците? Или има някакви други скрити мотиви, за които и не подозираме, но които движат някои политици ?

Равносметката и въпросите

Всичко е въпрос на сметки и разбиране същността на този бизнес от държавата. А не на популизъм, с цел оправдаване безпомощност по установяване на строг контрол по югоизточната граница на ЕС . Както постъпи правителството на тройната коалиция.

След присъединяването на България към ЕС, делът на продажбите на горива в безмитните обекти е около 3 % от общия обем на пазара у нас. А не 15 % , както тенденциозно се втълпяваше на чужди посланици.

Такъв пазарен дял на продажби в безмитните обекти не са проблем за вътрешния пазар в България. Още повече, че това са два различни пазара, дефинирани с два отделни закона, като дюти фрий пазарът е износ. Факт е, че след затварянето на тези обекти няма симетричен ръст в продажбите на горива на вътрешния пазар, нито повече събрани от държавата акциз и ДДС.

През 2010 г държавата официално отчете нетен приход от акциз на горива с 43 млн. лв. по-малко в сравнение със събрания през 2009 г .Къде са тогава допълнително събраните 75 млн. лв. акциз, които държавата би трябвало да събере от това, че дюти фрий обектите ги няма и продажбите им би трябвало да са усвоени от вътрешния пазар, след като те не предлагат от 2008 г такава подбиваща уж вътрешния пазар услуга? Нали това беше проблемът?!

Подобно е сравнението за 2009 г спрямо 2008 г. При това потреблението на горива за периодите не се е променило драстично, акцизът не е качван до 2011 г, т.е. не е активиран допълнителен фактор за криене в сивия сектор. Данните на агенция “Митници” сочат за първото тримесечие на 2011 г. събран със 7 млн. лв. по-малко акциз в сравнение със същия период на 2010 г., при това от началото на годината акцизът на горива е повишен с 2.5 % за дизела и 3.6 % за бензина.

Това показва, че проблемът не е бил при безмитните оператори, а в липсата на политическа воля и системен подход по установяване на строг контрол по границите, което рефлектира върху вътрешния пазар. Не са били достатъчни мерките за контрол и на самия вътрешен пазар.

Със закриването на дюти фрий търговията тройната коалиция просто си е измила ръцете, имитирайки дейност пред ЕК за установяване контрол на границите, или е била подложена на външен натиск (това те и не отричат) и са обслужили чужди политически и икономически интереси. В резултат днес гръцките и турски безмитни бензиностанции са на път да нокуатират превозвачите ни, турският “Коч холдинг“ е изградил цели безмитни молове, а у нас политиците признават 3-4 пъти по-високи нива на контрабанда.

Опции за държавата

Рестартирането на безмитните бензиностанции ще позволи на държавата ни да спечели не само от данъци, осигурени работни места и заплати, реинвестиране на печалбите, отчисления за издръжка на ГКПП и т.н. Това ще доведе и до допълнително натоварване на мощностите в нефтената рафинерия в Бургас, от където става зареждането на тези обекти. Така ще се генерират допълнителни приходи в бюджета и рафинерията, а “Лукойл“ ще има още една възможност да прецизира цените си в отговор на обществения натиск върху правителството. Импулс ще получат и външните транспортни услуги, а с това и износът в условията на свито потребление. Ще се уплътни използването на българските транспортни коридори.

Към това трябва да се прибавят и средствата, оставени от поне 93 000 ТИР-а, преминаващи годишно само през едно ГКПП на границите ни. Всеки товарен камион оставя в България средно по 200 евро под формата на такси, разрешителни, дребни покупки от водачите и други разходи. Тези средства, поради работещите гръцки и турски безмитни бензиностанции, сега остават в други държави.

Авторът е преподавател в стопански факултет на СУ "Климент Охридски. Лектор в областта на антикризнсния мениджмънт и макроикономика.