Държавата иска активи на Цветан Василев за над 2.2 млрд. лв.

Близо 1.5 млрд. от сумата вече е обезпечена, над 700 млн. вероятно са "спасени"

Държавата иска активи на Цветан Василев за над 2.2 млрд. лв.

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) е внесла в Софийския градски съд (СГС) иск, с който претендира за имоти и акции на банкера Цветан Василев на обща стойност над 2.2 милиарда лева.

Това обяви председателят на комисията Пламен Георгиев в четвъртък, уточнявайки, че активи за близо 1.5 млрд. лв., свързани с мажоритарния собственик на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ), вече са запорирани. По думите му останалите "над 700 млн. лв. не ги намерихме и може да се предположи, че са били спасени от Цветан Василев".

Сред заявеното за изземане имущество попадат имоти в България за близо 96 млн. лв. В София се намират административна сграда на КТБ, жилищна кооперация с площ над 690 кв.м., четири апартамента, четири ателиета, един подземен и два надземни гаража, две паркоместа, два парцела, два склада, градински павилион и други. В Созопол има вилна сграда с барбекю, гараж и открит басейн и още един поземлен имот, а във Варна и Царево – по един апартамент.

Комисията е успяла да свърже Василев и със собствеността на луксозна къща в Швейцария, струваща над 47.5 млн. лв. Претендира и над 11 млн. лв. по негови банкови сметки, както и 91% идеални части от три мерцедеса на обща стойност над 1 млн. лв.

В иска попадат още дружествени дялове за над 139 млн. лв., акции за над 588 млн. лв., картини за близо 1 млн. лв., както и 190 ценни монети. Общата им стойност надхвърля 750 000 лв. Освен това комисията е успяла да запорира и няколко сметки на Василев в Швейцария и ако банковата тайна по тях бъде разкрита в рамките на делото в СГС, стойността на претенциите на държавата ще нарасне още.

По думите на Пламен Георгиев, в историята на България, а и на Европа, в съда не е бил внасян иск за незаконно придобито имущество в такива размери, който е свързан с едно лице. Въпреки че ответниците по делото ще бъдат 27 души, дейността и финансовите потоци, установени от комисията, свързват всички тях с Цветан Василев.

Физическото пренасяне на всички събрани материали по казуса е било доста трудно и затова е използвана и помощта на служители от съдебната охрана. Само доказателствата са събрани на 28 000 страници, а за изписването на целия иск са изразходвани общо около 6 тона хартия. За целта от комисията са наели печатница, добави Георгиев.

"Дай, Боже, по-скоро да влезе в действие електронното правосъдие, защото сигурно сме станали причина за отсичането на няколко дървета", коментира по този повод председателят на комисията за конфискация.

"Първата институция, която може да каже как е източена КТБ"

В решението на комисията по казуса, дълго над 380 страници, са описани множество механизми, чрез които Василев е финансирал свои проекти с пари от КТБ, използвайки свързани фирми и лица. По думите на Георгиев "ние сме първата институция, която може да каже как е източена КТБ".

Колегите му са успели да докажат връзките, водещи до фалиралата банка, проследявайки "десетки, стотици и дори хиляди финансови операции, използвани, за да се прикрие реалният първоизточник".

Основната практика е била да се създаде чисто нова фирма без никаква история и дейност, на която се отпуска необезпечен кредит в размер на няколко милиона лева. Въпреки че тя така и не започва да погасява заема си, банката сключва анекса към договора, с който се отпускат още няколко милиона, с които да бъдат платени само лихви по първоначалния кредит. Това се прави, за да се сключат нови анекси впоследствие "и така цялата сума набъбва до 50-60 млн. лв., без да има никаква финансова, житейска или банкова логика".

"Схемите за източване на тази банка са били много. Идеята е била просто да функционира като една пирамида", обобщи Пламен Георгиев.

Освен механизма с кухите свързани фирми, колегите му са установили и практика Цветан Василев да получава нереално големи суми под формата на хонорари по посреднически или консултантски договори.

Шефът на комисията за конфискация даде пример с продажбата на акции на обща стойност 2.2 млн. лв. Макар че по документи Василев е посредничил за продажбата на само част от тях, за което е трябвало да получи 4% комисионна, на практика той е взел над 1 млн. лв. Друг пример е продажбата на фирмени акции за 98 000 лв., за която банкерът е получил 500 хил. лв. хонорар за посредник.

По думите на Георгиев комисията е установила и "редица консултантски договори за милиони евро, по които той консултира сам себе си".

"Това са парите на хората, които за съжаление са използвани в личен интерес, което е довело до ликвидните проблеми на банката и в крайна сметка – до нейния фалит", заключи той.

Запорите са увеличени значително благодарение на прокуратурата и ДАНС

Георгиев припомни, че през миналата година беше запорирано имущество на Василев за около 600 млн. лв., добавяйки, че обезпечаването на активи за близо 1.5 млрд. лв. е станало възможно благодарение на помощта на прокуратурата и ДАНС, откъдето комисията е получила сериозен обем от доказателства и насоки.

По думите му членовете на комисията са "обезоръжени в инструментаруима, с който разполагаме по закон" и по тази причина са предложили на депутати внасянето на проект с промени, които да позволят на подчинените му да снемат обяснения и да претърсват и изземват доказателства в рамките на проверките си.

Помолен да конкретизира случаите с кредитиране на медии, Георгиев отказа да назовава имена, ограничавайки се само с "шеговития" коментар, че "ако искът ни бъде уважен, държавата може да се окаже собственик на медии". Допълни лаконично и, че комисията е запорирала вземания по кредити за милиони, отпускани на средства за масова информация.

Както е известно, разследване на "Протестна мрежа" установи още през август 2014 г., че КТБ е финансирала редица медии, чиято политика на отразяване неотклонно е била проправителствена през годините.

Сред тях бяха някои от най-масовите вестници извън медийната група на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Заемите са в размер на близо 30 млн. лева заедно с дължимите лихви и са били раздадени от фирми "пощенски кутии на КТБ" за три водещи дружества на медийния пазар.

Медийните групи са "Про нюз България" АД (издател на вестниците "Труд", "24 часа" и "168 часа" със собственик Венелина Гочева), "Обединени свободни медии" (издател на вече фалиралия "Преса" и "Тема" със съсобственик Тошо Тошев) и "ГМ Прес", ("Стандарт прес", "Шоу", "Блиц", регионалните "Марица" и "Струма"). Кредитите са отпускани основно в периода 2011-2012 година. И тримата кредитополучатели са в списъка на най-големите длъжници на КТБ към края на 2013 г., публикуван от "Капитал".

Пламен Георгиев на няколко пъти посъветва в четвъртък журналистите да поискат от съда решението на комисията му, което е приложено към иска, защото в него могат да се открият и данни за публични личности, които не са били предмет на проверката. Той обаче категорично отказа да ги назове. Отказа и сам да предостави решението, тъй като в него се съдържат "много лични данни".

Още по темата
Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?