Държавата на КПКОНПИ и пътуването във времето

адв. Георги Атанасов

Покойният Стивън Хокинг е мотивирал достъпно и завладяващо защо човечеството има нужда да си задава Големите въпроси1. В неговите очи един от тях е "възможно ли е пътуване във времето?" И е стигнал до следния извод: "В заключение ще кажа, че бързото пътуване в пространството и пътуването във времето не могат да се изключат според сегашните ни разбирания. Те биха причинили огромни логически проблеми, така че се надяваме, че съществува някакъв Закон за защита на хронологията, който не позволява на хората да се връщат във времето и да убиват родителите си. Все пак ще посъветвам любителите на научната фантастика да не оклюмват".

Ако е знаел колко е близко решението, щеше да устиска още няколко месеца живот. И да разбере очевидното – законите на физиката могат да се моделират по законодателен път. Пример – Законът за неутрализиране на съда или, иначе казано, Законът за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ). И щеше да установи – за своя поредна и огромна изненада, – че има кътче на планетата (територията на Република България), на която няма, не действа и не е допустимо да действа Закон за защита на хронологията, защото ще пречи на КПКОНПИ.

Това огромно откритие е резултат от колективната Воля на част от българския парламент. Според него онова, което съдът е констатирал през м. ноември 2016 г. – разбирай неправилно тълкуване и прилагане на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ – отм.), – не се е случило. Постановените съдебни актове по допустимостта на исковото производство не са постановени. Констатираните факти в тези съдебни актове не са се случвали. Невъзникналите права не са невъзникнали, а погасените не са погасени. Каквото е казал в Тълкувателно решение Върховният касационен съд (ВКС) чрез своето Общо събрание на Гражданската колегия (ОСГК) за правното значение на едни факти от миналото и правното действие на тяхното осъществяване, няма значение сега, но няма значение и за тези факти от 2015 г. или 2013 г.

Тази последица е резултат и от колективното отсъствие на Разум в същата част на българския парламент. И не само на него. За да оправдае или скрие факта, че КОНПИ (КПКОНПИ) работи по абсолютно неправилна/незаконна методика на проверката, която създава изкуствено собственици на "незаконно придобито имущество", колективната Воля настоява за пълно разделяне на конфискацията на имущество по ЗОПДНПИ (отм.) от наказателното производство срещу срещу собственика на имуществото. Даже Ирландия, чийто закон се ползва като първообраз и източник на вдъхновение на родните конфискатори, не познава такава степен на разделяне и неизменно приема, че ако наказателното производство се явява преюдициално и съдията го признае за такова, той, съдията, има право да спре производството за гражданска конфискация и да изчака наказателното производство.

Такава пълна секуларизация – доколкото за българските конфискатори т.нар. "гражданска конфискация" не е гражданска кауза, а религия2 – не позволяват нито правилата на административното, нито на гражданското производство.

Въпреки това колективният Разум демонстрира пълно откъсване от логиката, точно както Хокинг предсказва при пътуването във времето. Защото няма как едновременно да е вярно, че преследваш имущество, а съдиш лице (понякога не и собственика). Че конфискацията не е наказание, само защото не си казал какво е нарушил онзи, комуто конфискуваш единственото жилище. Няма как да е в границите на здравия разум да твърдиш, че нормите на ЕС за отнемане на имущество от престъпна дейност не засягат нормите на България за отнемане на незаконно придобито имущество. Няма как да твърдиш, че едни пари са придобити от престъпление, а в същото време да третираш собственика им като невинен.

Още по-малко можеш да твърдиш, че на конфискация подлежи всяко недоказано по източник имущество, ако преди това не си задължил собственика му да доказва източника и законността на средствата за придобиване на същото имущество. Няма как да не се взриви силогизмът в една логическа верига, според който "конфискацията не е наказание, защото възстановява справедливостта". Нали тъкмо справедливостта на всяко наказание е задължение на държавата и мяра за годността на нейната санкционна система и наказателна политика. Най-малко на справедливост може да се осланяш при принудително отнемане на имуществено право за несъществуващо или за предполагаемо правонарушение, за което няма предварително формулирана законова забрана.

В Закона за неутрализиране на съда колективният Разум демонстрира с абсолютна яснота какво е разбирането му за неща като разделение на властите или за конституционната роля на съда като единствен орган, който може да раздава правосъдие. Драстичното ограничаване на правомощията на съда, лишаването му от възможност да преценява фактите и тяхното правно значение и да извършва процесуалната си дейност съобразно установените за съдопроизводството правила, "възкресяването" на един отменен закон за подлагането му на "пътуване във времето" са недвусмислени признаци за презрението на този законодател към фундаментални принципи на функциониране на правовата държава, като например независимостта на съда.

"Не може да се смята справедливо законодателно решение или обща политическа идея, която една партия пропагандира или иска да въведе в определена област на социалния живот, ако това решение или, общо казано, тази идея нарушава явно или потенциално – определени институти, гарантирани човешки права или общи конституционни принципи."3

За съжаление Хокинг не позна. Българската законодателна мисъл преодолява всеки физически закон, включително – ако съществува – този за защита на хронологията.

И пак за Волята – според Монтескьо – "най-жестоката тирания е тази, която се упражнява под сянката на законността и знамето на справедливостта".

Честита Нова година, скъпи Съ-ответници4!

---------------------------

1 Стивън Хокинг, Кратки отговори на големите въпроси, ИК „БАРД“, 2018.

2 Религиозен култ на ГЕРБ, превърнат в държавна религия.

3 Валентин Петев, Основи на правната философия на ХХІ век, Сиби, С., 2012.

4 Съ-ответник не е производно съществително от „съответно“, а от „ответник“, както се наричат в гражданското правораздаване лицата, срещу които се водят делата.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?