Повод за тази публикация е статия1, която се явява своеобразна "опозиция" на изразеното в предходната статия с идентично заглавие становище. Нямаше да знам за нея, защото е публикувана в сайта "Правен свят", който не чета от момента, в който стана подлистник на "Телеграф", но ми я препрати колега.
По същество авторът казва, обратно на моето твърдение, че Правото на ЕС познава "гражданската конфискация". И подобно на авторите на мотивите към всички конфискационни закони, които се позовават на чуждестранен опит, пропуска да посочи в коя правна норма на Правото на ЕС е уредена тази "гражданска конфискация". Или в коя друга правна система от семейството на континенталните държави.
Не са аргументи в полза на съществуването на "гражданска конфискация" като правна норма или правен ред, установен от Правото на ЕС, описаните на няколко страници "правни въжделения" на различни консултативни органи, давани в хода на съгласувателната процедура за Директива 2014/42/ЕС на ЕП и Съвета (Директивата), защото очевидно са отхвърлени като правни разрешения в окончателния текст на Директивата. Същото се отнася и до съобщението на Европейската комисия до Европейския парламент от 2008 година.
Всички те не са правни норми. Директивата е.
Нещо повече, съществуването на подобни становища през периода 2008-2014 година в хода на съгласувателна законодателна процедура на ЕС и отхвърлянето им в крайния нормативен акт ясно показват точно обратното на твърдението на автора, а именно – "гражданска конфискация" по англосаксонски маниер чрез преследване на "престъпно имущество" не е приемлива за европейското правно пространство. Тук авторът е пропуснал да спомене малко факти от същата съгласувателна процедура. Например този, че в периода 2012-2014 г. Република България се опита да създаде или най-малкото участва в създаването на специална "група за натиск" (Ирландия, Италия, Румъния), която обикаля две години от врата на врата в опит да придума т.нар. "брюкселски бюрократи" да приемат за възможно превръщането на едни изключения – в правило.
Първо, изключението да се конфискува имущество без присъда, но само когато подсъдимият се укрива или спрямо него не може да се проведе наказателно производство на друго правно основание – да се превърне в правило, което допуска конфискация и когато наказателната отговорност е погасена поради амнистия или давност.
Второ – възможността да се конфискува имущество, което не е пряка облага от извършвана престъпна дейност – да се превърне в т.нар. разширена конфискация както в случаите на осъдено за определено престъпление лице, така и в случаите, когато няма осъдено лице независимо от причините за това.
Трето – възможността да се конфискува имуществото, което престъпникът или заподозряното лице са прехвърлили на трети лица – независимо дали е облагата произтича от престъпна дейност или не.
И да не забравя – "групата за натиск" пледираше да се въведе в европейски мащаб българската "правна иновация" "незаконно придобито имущество", като обект на отнемане.
Натискът бе упражнен и чрез работното предложение2 на Моника Маковей като докладчик на Комисията по граждански свободи и правосъдие на ЕП от 20.05.2013 г. (некоректно представен като позиция на Европейския парламент). В него такива и подобни на тях екзотични предложения са изложени като добавки към проекта за директива. Само че попадат – точно според процедурата – на истински юристи.
На професионалисти извън кръга на представителите на "антикорупционния талибанизъм", които не черпят познанията си за устоите на правото от криминалогични бюлетини и социологически проучвания. Които знаят какво е значението на правото на собственост, знаят защо защитата на правото на собственост се счита за неразделна част от защитата на личността (достойнството) на човека и на какво основание това право се нарича абсолютно (от гледна точка на гражданското право, защото е противопоставимо на всички, включително на държавата, която е задължена да го пази), съответно основно право на човека – чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, и основно, конституционно защитено право дори по силата на чл. 17 от Конституцията на Република България.
И най-беглото сравнение на доклада на Маковей с текста на Директивата изключва всяко съмнение. Нищо от тези предложения не бе прието от ЕП и Съвета. Никое от тези предложения, които са действащо право у нас, не се превърна в правна норма на ЕС.
Обратното, с приемането на Директивата правните разрешения на ЗОПДНПИ (отм.) очевидно противоречат на правото на ЕС. Очевидно, защото те противоречаха и на предхождащите Директивата рамкови решения на ЕС, но това бе по-трудно забележимо за невъоръжено око – поради тяхната разпиляност и фрагментарност.
Противоречащи на Директивата са и правните разрешения на сега действащия ЗПКОНПИ, които изцяло повтарят тези на ЗОПДНПИ (отм.). Директивата постанови как се обезпечава и конфискува имущество, придобито от престъпна дейност. Директивата не съдържа правила, които позволяват конфискуване на имущество, което не е придобито от престъпна дейност. Директивата допуска конфискация – пряка и разширена, само от осъдени лица. Директивата допуска конфискация от трети лица, придобили имущество от подсъдим или заподозрян, но само до размера на придобитото и само ако тези лица са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че цел на това прехвърляне е избягването на конфискацията. Всички тези правила не са процедура, а материално право. При това материално право със санкционен характер, което означава, че то не може да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия. И са задължителни за приложение в държавите-членки, макар България да си прави оглушки и понастоящем да се прави, че транспонира тези правила.
Никаква друга конфискация на имуществени права, които са частна собственост, не може да бъде обоснована нито със съществуването на Директивата, нито със съществуването на други правила на ЕС или на други правила на международното право, задължаващи България да ги прилага.
Изводите се самоналагат: Правото на ЕС не съдържа правна норма, която да предвижда "гражданска конфискация" и "конфискация на незаконно придобито имущество". То съдържа правна норма само за конфискация на "имущество, придобито от престъпна дейност". Българското право не регламентира право на конфискация на „имущество, придобито от престъпна дейност“ като самостоятелен институт на правото понастоящем. Така конфискация съществуваше по отменения вече ЗОПДИППД (2005). Българското право не транспонира Директивата, макар да се твърди обратното в § 3 и § 4 от проекта на Закон за изменение и допълнение на НК (08.10.2018 г.) и Раздел І на мотивите към него, защото не възпроизвежда нейните материалноправни разрешения, нито съдържа гаранциите, изискуеми от Директивата за защита на правата на засегнатите лица – чл. 6, ал. 2 и чл. 8 от Директивата.
Неудачен е и опитът на автора да ползва като индулгенция за българския законодателен произвол Решение № 13/2012 г. на Конституционния съд на Република България, което било признало съответствие с Конституцията на ЗОПДНПИ (отм.). Изрично в първото изречение на т. V от същото решение Конституционният съд е посочил, че когато Директивата стане факт (към онзи момент тя е предстояща), "тогава би възникнала нова правна ситуация", която би направила възможно ново произнасяне на Конституционния съд за съответствието на закона с Директивата. Е, Директивата е факт, но ново произнасяне на Конституционния съд няма. Необходимо е някой да го сезира, но няма желаещи. Сигурно защото дръзналите ще бъдат "демаскирани" като противници на борбата с корупцията.
Фактът, че авторът не се позовава на конкретни правни норми от правото на ЕС, които да въвеждат и регулират правното основание и процедурата на т.нар. "гражданска конфискация" и на "отнемането на незаконно придобито имущество", прави необясним извода, че "регламентираната в ЗПКОНПИ процедура… отговаря на европейските стандарти и надгражда установените минимални правила".
Кои европейски стандарти? Къде са уредени европейските стандарти за материално право? Къде са установени "минималните европейски правила" за материално право?
И, без това да се приема за полемизиране с анонимните автори на встъпителните бележки към статията на "Правен свят", срещу мракобесието, което лъха от всички конфискационни закони, публично и ясно от 2003 г. (първи законопроект "Петканов") са се изказвали не само Висшият адвокатски съвет, но и множество правозащитни, граждански организации, специалисти и редови адвокати като нас. А за очевидността на противоречието на тези закони с правото на ЕС е достатъчно да се хвърли един поглед върху правните становища на специалистите по право на ЕС и защита на правата на човека по т. д. № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС, както и да се види крайно негативната оценка на законопроекта, превърнал се в ЗПКОНПИ, на практически всички участници в публичното му обсъждане.
-------------
1.„Европа и гражданската конфискация“, Правен свят, 14.11.2018 г.
2. Доклад относно предложението за директива на ЕП и на Съвета за обезпечаве и конфискация на облаги от престъпна дейност в ЕС(COM) 2012 0085-C7-0075/2012-2012/0036(COD)).
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
1 коментар
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Този ясно аргументиран текст на адв. Атанасов е написан и може да бъде правилно разбран от поне нормално грамотни и почтени хора, не от вихрещи се ПУЦ-аджии